Бюджетната комисия изслушва кандидатите за управител на БНБ Димитър Радев и Любомир Христов

Депутатите от бюджетната комисия изслушаха кандидатите за управител на БНБ Димитър Радев и Любомир Христов. И двамата кандидати са "за" еврото, но се различават по сроковете, в които то трябва да бъде прието, както и за ефекта от влизането в еврозоната.

Настоящият гуверньор Димитър Радев, издигнат от ГЕРБ и подкрепен от ПП-ДБ, отново потвърди тезата си, че най-късно през януари 2025 година страната ни трябва да влезе в еврозоната: 

"В резултат на участието в Банковия съюз БНБ и банковият сектор са в много голяма степен ефективни членове на еврозоната. БНБ, например, участва активно и напълно равноправно с останалите централни банки от еврозоната за вземането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, включително българските банки. Чрез участието на лева в Европейския валутен механизъм България единствена от страните извън еврозоната без Дания, която е със специален статут, изпълнява критерия за валутна стабилност - един от най-важните критерии за присъединяване на една страна към еврозоната. Това е и основната отправна точка на моята концепция.  Тя е изградена на принципното разбиране, че страната трябва да финализира успешно прехода от периферията към ядрото на Европейския съюз, каквото е еврозоната. От позицията ми на управител на БНБ и кандидат за нов мандат целта, която поддържам, е това да стане възможно най-скоро, но не по-късно от 1-ви януари 2025 г.".

При представянето си номинираният за управител на БНБ от партия "Възраждане" Любомир Христов посочи, че има известни рискове пред бързото влизане на България в еврозоната:

"На първо място бих поставил изработването и представянето на официален, приет от Управителния съвет на БНБ, анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото в страната. Смятам, че не е късно за професионален дебат по този въпрос - кога е най-удачният момент България да се присъедини. На второ място, аз също бих поставил по-активното използване на инструментите на макропруденциалната политика с цел потискане на инфлацията и контролиране на риска в балансите на търговските банки чрез успокояване растежа на кредита за домакинствата. На трето място, активизиране на изследователската и прогнозна дейност на БНБ и по-доброто ѝ фокусиране към теми от практически интерес както за Българската народна банка, така и за държавното управление, като например - какви са уроците от функционирането на еврозоната?".

По-рано през деня БСП оттеглиха кандидата си за управител на БНБ Николай Каварджиклиев по негово искане. 

• БСП оттегля кандидата си за управител на БНБ

На извънредно заседание следващия вторник парламентът ще избере управител на БНБ.