Защитеното време и дългата памет в изложба, която обещава вечност

"Националният археологически музей е национален трезор, хранилище на някои от най-ценните артефакти от миналото. Възможността да ги видим редом с творби на някои от най-изтъкнатите български художници беше предизвикателство и провокация", обясни пред БНР доц. Христо Попов, директор на НАИМ – БАН.

"Това, което се опитахме да направим, е да избягаме от клишето. Тази изложба не е конвенционална археологическа изложба. Археологията тук е, не бих казал като фон, а като среда, в която съвременното изкуство може да намери своето място", смята доц. Попов.

"Предизвикателство е да навлезеш в едно свещено пространство, да намериш своя отговор, без да нарушиш светлината на това поле. Това място пази духовната памет на народите по тези географски места. Селекцията се ориентира към хора, които са имали интерес към дългото време, към паметта, към подсъзнателните архетипни пластове", разказа в предаването "Преди всички" проф. Станислав Памукчиев, един от кураторите на изложбата.

Един от основните важни въпроси за него е "какво правят тези предмети в тази сакрализирана среда".

"Човекът е това живо същество, което има носталгия по трансцедентното, към дългото време, има носталгия и тъга към праотците си. Завръщането в това специално място е някакъв вид завръщане към центъра, към дома, към нещо, което може да реактивира онези дълбинни пластове в нас, които ни правят повече човеци. Изложбата тихо обещава дълго време, обещава вечност", коментира проф. Памукчиев.

"Самият музей е своеобразно вместилище, съд на дълга памет, на свещена памет, на духовна памет, на културна и историческа памет", отбеляза още той.

Изложбата ще остане до Деня на София в средата на септември, уточни директорът на НАИМ – БАН доц. Христо Попов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.