Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ива Александрова: До 3-годишна възраст децата да не ползват екрани

Преобгрижването и липсата на движение са другите проблеми за проговарянето на децата, посочи логопедът

| Интервю
Снимка: Pixabay

До 3-годишна възраст децата да не ползват екрани, за да може да се развие езикът, речта и да нямаме проблеми в по-късна възраст. Това препоръча пред БНР логопедът и специалист по ранно детско развитие Ива Александрова. 

"Около третата година при добре развито дете, при което не се наблюдават нарушения, може да започне гледане - около 10-15 минути в присъствието на възрастен, който обяснява и държи детето в реалността", добави тя.

"Тенденцията, която сега се вижда от цялото общество, всъщност започна преди 5-6 години - в логопедичните кабинети започнаха да се появяват деца, навършили 3 години, които изобщо не говорят. Сега вече има и 4-годишни, понякога и 5-годишни", посочи Александрова в интервю за предаването "Преди всички".

Тя препоръча на родителите - ако видят, че детето не казва първи думички до година и половина максимум, да се обърнат към специалист логопед веднага. Непроговорило дете на 3 г. е късно, на 5 г. вече е още по-късно, категорична бе тя. 

Децата трябва да проговорят в края на първата година, посочи Ива Александрова и обясни, че процесът започва, когато детето имитира възрастния, който му казва думичка. Поставянето на децата пред екран не позволява те да се научат да правят тази имитация, предупреди тя.
 
"Когато гледа филмчета, детето стои на едно място - това е един от големите проблеми, защото децата учат, развиват се през движението. Когато го няма човека, когато го няма родителя, който да насърчава движението, който да показва как отваряме - затваряме устата, няма как детето да проговори, гледайки телевизия". 

По думите й обаче екранното време е само една от причините за късното проговаряне при децата. Друг проблемен феномен в последните години е преобгрижването:

"Децата толкова са преобгрижени, че ние задоволяваме всяка тяхна нужда още преди те да могат по какъвто и да е начин да я изразят. Ние не ги караме да говорят, ние ги преобгрижваме. Децата проговарят тогава, когато имат нужда, но ако ние обгрижваме децата до степен, че те да нямат нужда да го казват, няма как да проговорят". 

Децата не се движат - посочи друг проблем специалистът. Тя подчерта, че движението стои в основата на ранното детско развитие: 

"Ако искаме здрави деца, те трябва да тичат, да викат, да скачат, да се търкалят и т.н.". 

Истински ме плаши децата, които не могат да играят, коментира още Ива Александрова. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50