Алпиниада "Мальовица" събра близо 70 алпинисти от цялата страна

публикувано на 26.07.23 в 17:39

Началото на тур "Веждите", Рила по изгрев

Снимка: Ивайло Анастасов - Тренера

Репортаж на Таня Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От 21 до 23 юли в Рила се проведе Алпиниада "Мальовица". Организираха я старозагорският клуб "Железник" и ТД "Сърнена гора". Участваха близо 70 души от 14 клуба по алпинизъм в страната.

Петьо Савов, Бургас:

“До Бургас най-близките обекти за катерене са Сливен - Карандила, Чудните скали. В момента разработваме и някои близки сектори. Из страната - лятото сме на Мальовица, Враца, а зимата - Вихрен, Джендема, пак Мальовица. Пътуваме постоянно”.

Петьо Савов и Мариета Зайкова, Снимка: Мариета Зайкова

Мариета Зайкова, също от Бургас, се е занимавала 10 години с ветроходство, а от 2 години и 7 месеца - с алпинизъм. Казва, че е “зарибяващо” и че става все по-добра в това, защото е с “правилните хора” и ги слуша.

Стоян Тодоров - Мулето, от с. Смилян:

“Никой не се катери там. Катеря rope solo (сам, с въже - бел.ред.), а понякога си намирам приятели от Смолян”.

Участници в алпиниадата

Снимка: Жеко Вътев

Сборният пункт и тази година беше хижа "Мальовица". След раздумка в петък вечерта всеки заяви пред организаторите какви изкачвания смята да прави и започна приготовленията за първия катерачен ден. На следващата вечер един от най-успешните български алпинисти - Николай Петков, разказа пред събралата се публика за изкачванията, осъществени от него във вече 50-годишната му активна спортна кариера:

“Когато започна подготовката на първата българска експедиция на Еверест, 1984 г., решихме с моите приятели - Любо и Иван (Любомир Илиев и Иван Масларов - Байно - бел.ред.), да направим едно изкачване в Алпите, с което да покажем, че и нас ни има*. И това е първото зимно изкачване на Матерхорн от българи. За екипировката - какво да ви кажа, с каски за мотоциклет. Всичките ни експедиции в този период, а и до ден днешен, са били много мизерни. Това донякъде не е лошо, защото има един критерий в алпинизма - каква е бюджетността на експедицията. Колкото е по-малко бюджетна, толкова е по-добро постижението, защото виждаме, че и в днешно време - като си наемат хеликоптери и разни други неща, и то постижението олеква".

Николай Петков по северната стена на връх Камилата, Рила

Снимка: Таня Иванова

Главен съдия на алпиниадата беше Жеко Вътев, а първото място беше заето от Ивайло Анастасов - Тренера, клуб "Тренелариум", София, и Иван Марковски, който се завръща всеки път от чужбина, където живее, за да участва в алпиниадите в нашите планини. Ето какво споделиха двамата пред БНР:

“Красиво беше днес. Много. В 4:00 сутринта станахме, в 4:30 тръгнахме, в 7:00 стигнахме до “Веждите” (първия тур, който са изкачили - бел.ред.) и в 9:30 бяхме отгоре. След това чакахме 2 часа сянката, помъчихме се да спим. Слязохме по Белия улей до Червена дяволска игла и катерихме тур “Сливен”. Едното въже е най-доброто, което съм катерил на Мальовица - казва Иван, - а другото Тренера го води и не знам как успя - то там текло вода, мъх, изгнили клинове... Точно 10 минути се върнахме, след като бяхме обещали, и всичко, което бяхме насрочили, беше по часовник”.

Жеко Вътев (в средата) и двете свръзки на 1 и 2 място

Снимка: Жеко Вътев

Втори се класираха представители на същия клуб - Благовест Цолов - Бобката, който тъкмо се беше завърнал от изкачвания в Алпите, и Розалина Марина.

"Прибрах се в България, за да свърша една спешна работа. Взех инвентар назаем, понеже моят е във Франция, и се надъхах да заведа Рози да катери на стената на Мальовица. 16 въжета за 2 дни, 4 пъти стената на Маловица догоре качихме, просто се катерихме, аз не помнех нищо от тези турове и ми беше интересно. Старата генерация е била не по-слаба от новата, маршрутите без болтове и със стари клинове изискват истинска ангажираност на катеренето. Мальовишката стена, нищо, че е малка в сравнение със стените в Алпите, е доста отвесна, на места надвесена дори. Преди това преминах в Алпите няколко класически микстови и ледени тура, защото в България нямаме глетчер, а обучението ми за алпийски гид го изисква. Отново изкачих Гранд Жорас и това мисля, че ме прави единственият българин, който го е изкатерил два пъти " - разказа Благовест Цолов.

Розалина Марина и Благовест Цолов по стената

Снимка: Благовест Цолов - Бобката

12-годишната Никол Петкова също участва в алпиниадата - с баща си, старозагорския алпинист Боян Петков.

“Катеря се от 10-годишна, заведе ме тате. Ходя 3 пъти седмично на стената в Стара Загора. Много е готино. В началото малко ме беше страх от височината, но после свикнах. Другите деца ме питат как не ме е страх от високото, но аз им казвам, че всичко е много сигурно. Искам да стана световен шампион”.

Бащата на Никол е и главният организатор на алпиниадата, председател е на АК "Железник". Разказва, че за 4 години броят на децата, увлечени в катеренето, се е увеличил от 5 на 50. Направили си в града стена за катерене, а от общината им казали, че щом развиват спорта сред деца, поемат разходите по отоплението на залата.

“Направихме отбор, който се представя много добре. Но всички, които завършат средното си образование, отиват да учат и живеят в София или в чужбина. Имаме проблем с треньорските кадри. Участваме във всички състезания в календара на БФКА. Трудно е, но понякога успяваме да победим дори софийските клубове, което е голям успех за нас. Поддържаме доста добри отношения с клубовете от страната - ходим във Варна, на тренировки на тяхната стена, в София също. Организираме лагери за децата. Опитваме се да има разнообразие. Ако не се занимаваме с тях, клубът в един момент ще изчезне”.

Боян обяснява, че идеята на алпиниадата не е толкова самото състезание, а "да се съберем хората, които сме тази общност, да се видим, да си поговорим, да планираме нови изкачвания”.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл по-горе.

---

* Николай Петков е един от петимата българи, които през 1984 г. изкачват Еверест по най-трудния маршрут - Западния гребен. Броени дни след смъртта на Христо Проданов, той, Кирил Досков, Методи Савов и Иван Вълчев осъществяват първия и единствен до момента пълен траверс на върха, станал известен по-късно като Българския траверс.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!