Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Уана Дима, EU Sage Network: Новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните

ЕС разхлабва регулации за ГМО храните. Какви са опасенията?

Ивайло Попов: Заличава се правото на потребителите да знаят с какво се хранят, на фермерите - да решават какво да отглеждат. Има и рискове за околната среда

| Анализ
Снимка: БГНЕС

В Европа се дискутира как трябва да изглежда земеделието на бъдещето и как да се създаде устойчива хранително-вкусова промишленост. ЕС предлага някои ГМО растения да бъдат освободени от строгите правила за генно инженерство.

В началото на юли Европейската комисия публикува законодателно предложение, което да отмени изискванията за безопасност спрямо новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО. 

"На практика означава, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани. Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да решават какво да отглеждат", коментира Ивайло Попов от екологичната организация "За Земята", който наблюдава развитието на генната модификация при растенията повече от 20 години.

"С това ще отпадне и възможността за изследвания да се проследи ако хора консумират такива продукти, какво се случва чисто статистически – дали се увеличават някои заболявания, дали не. Освен това ще се премахне възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия, каквато съществува в момента. Ще се премахнат основните отговорности на компаниите, които ги пускат", категоричен е Попов.

На различно мнение са учените от мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома EU Sage Network.

Уана Дима  Снимка: Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич

В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са произведени чрез новите технологии за отглеждане, в сравнение с останалите части на света", заяви Уана Дима – управляващ директор на мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома. По думите ѝ новото законодателно предложение обхваща новите технологии за размножаване.Така според нея европейските изследователи и земеделци ще могат да използват "целия инструментариум за нуждите си".

Дали евродепутатите ще подкрепят това предложение още не е ясно, но някои от партиите вече са формулирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата "Обнови Европа" новите геномни техники имат потенциал, но трябва да има много ясни критерии при освобождаването, както и проследимост.

"И да има оценка на всички рискове. Не на риска като цяло от освобождаването на даден продукт, а на всеки отделен риск, който носи този продукт. Новите геномни техники са част от прогреса. Въпросът е дали са опасни или не са опасни."

Снимка: Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич

Дали новите технологии са опасни за здравето на хората и за околната среда или не?

Има научна платформа, която проверява всичко, достигащо до масата ни, напомня Уана Дима от EU SAGE Network. В проучване на европейския орган по безопасност на храните се посочва, "новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните", твърди тя.

За Ивайло Попов от сдружение "За Земята" отговорът не е еднозначен, но едно е сигурно и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие рискове.

"За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции заради нови протеини или пък токсични ефекти заради това, че някой протеин се оказва токсичен за съответния вид – хората или животните, които консумират."

Ивайло Попов  Снимка: БГНЕС

Рисковете за околната среда могат да бъдат много, изтъква още експертът.

"От това да бъдат токсични за някой вид, например полен от това растение да се окаже токсичен за някои опрашители или други насекоми – този риск трябва да се прецени оправдан ли е, доколко съществува и може ли да пуснем в безопасност в околната среда този продукт. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, например ако вследствие на промяна растението започне за цъфти в друг период, не този, в който типично цъфти - до какво ще доведе това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен."

Докато учените спорят какви ще са последиците от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките вече е в ход, а топката ще дойде и в полето на националните държави.

Снимка: За Земята

"В България много малко се говори по темата. Аз съм озадачен. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от темата, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тема. В момента е много нисък, обществен дебат няма. С тези нестабилни правителства не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в крайна сметка."

Последното социологическо проучване, което еколозите от "За Земята" правят по темата за ГМО показва, че 72% от запитаните българи смятат, че правилата трябва да продължат да се прилагат

Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кампания: Агресията в училище може да се преодолее със спорт

Със спорт може да се преодолее агресията в училище. Това е посланието на кампанията на Държавната агенция за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Б ългарски олимпийци се включиха в инициативата в столичното 140-то училище "Иван Богоров". Ивет Горанова е част от кампанията. Какво по-добре от час по физическо, ако упражненията ти ги води..

публикувано на 01.10.24 в 11:35

"В Северна България – от Видин до Русе, няма никой". Лицево-челюстните хирурзи са на изчезване

Специалността лицево-челюстна хирургия у нас е в криза. За това алармира д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж. "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери ", пояснява д-р Димитрова пред БНР. Специалността е в криза . Точките, в които са достъпни подобни специалисти, са..

публикувано на 01.10.24 в 06:59

Иван Анчев: Само Москва има полза от разрастване на конфликта в Близкия изток

Бяха изпуснати много възможности за дипломация , заяви пред БНР експертът по контратероризъм и международна сигурност Иван Анчев, който е и директор на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Коментарът му е по повод на увеличаващото се напрежение между Израел и "Хизбула".  Откриха тялото на лидера на "Хизбула" Израелската..

публикувано на 30.09.24 в 10:28
Херберт Кикъл, лидер на австрийската крайна десница.

Крайната десница в Австрия печели за първи път парламентарни избори

Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..

публикувано на 30.09.24 в 07:28
Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски: Има дежурни, които не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред

Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..

публикувано на 27.09.24 в 18:02
Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Необходимо е и двата пола да бъдат ваксинирани срещу HPV

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България.   Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..

публикувано на 27.09.24 в 11:17
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..

публикувано на 27.09.24 в 10:14