Женя Андреева: В книгата „Трябва да разкажа, татко..." прозира истината за рода Габе и съдбата на Добруджа

Ще научим любопитни факти от детството на една от най-известните и любими български поетеси - Дора Габе, чието творчество познаваме от деца, а то има своето значимо място в българската литература от 20 век. 

Малко обаче знаем за мащаба на тази творческа личност, живяла в повратни времена. Една еманципирана за времето си млада жена, със свободен дух, която казва: „Ако нямаше грешки, нямаше да има противоречия, нямаше да има живот“.

Наследница на преселници, украински евреи, образована в Западна Европа, последовател на модерната за времето си френска линия, Дора Габе е редактор, преводач, учителка, жена с мисия. Тревожно дискутира съдбата на Добруджа.

 В същото време носи и детското и чистото в себе си до самия край.

През тази година се навършват 40 години от смъртта й и 135 от рождението й. Това е и поводът да обърнем внимание на изследването, направено от Женя Андреева. 

Събраните факти са от детството на поетесата и в тях прозират отношенията и с хората, повлияли върху избора и да пише. Книгата носи заглавието „Трябва да разкажа, татко...".

"Тръгвайки да работя върху тази книга толкова горе-долу бяха и моите познания. Така че ми се струва, дори да си помислим, че е леко старомодно, да се обърнем назад и да намерим всеки за себе си отговор на онези въпроси, които днес ни измъчват и вълнуват, за да разберем, че всяко време има своите трудности и предизвикателства и начинът, по който човек ги посреща, може да ни бъде пример, посочи още Женя Андреева.

"Да, в Добрич, откъдето съм родом, макар, че не живия там от дълги години, е мястото, където са моите корени, моят роден дом, там където всеки човек намира пристан. Мястото, където всеки се чувства защитен, където намира онова спокойствие, което е нужно на всеки един в ежедневието ни днес.

То и поводът всъщност, да се появи тази книга, е точно този, свързан с родния ми град, защото години наред, макар да не живея вече там, като дете, живеех на ул. "Дора Габе", а две къщи по-надолу е бил домът на семейство Габе. Когато преди 2-3 години поставиха паметна плоча, че там е бил домът на Петър Габе, за себе си бях озадачена, че не съм знаела този факт. И водена от любопитството, започна и моето изследване за семейство Габе.

Оказа че, не книги на Петър Габе не могат да бъдат намерени в антикварните магазини, а той е автор на над 15 книги, основно свързани със съдбата на Добруджа. 

На 26-27 години, уволнил се току-що от армията, Петър Габе тръгва с младата си съпруга, с едното си тогава дете, те са били украински евреи, защото чуват, че има някъде много свободна земя.

Те са били от богати семейства, но са имали огромното желание за предприемачество и тръгвам на дълго пътуване, носейки и двамата книгите си, съпругата е искала да става лекар, тя си натоварва и цигулката си, и след месеци трудно пътуване, те идват в Добруджа и се заселват, местейки се и купувайки земя. Там им се раждат още три деца, разказа още за БНР Женя Андреева.

"Петър Габе превръща Добруджа в своя кауза. А нищо от това не се знае и не се пише за него...той е тотално непознат... Той заварва земята в плачевно състояние, а е имал познанията за това как правилно да се обработва земята и го прави точно така. 

Разбира се, българите веднага започват да му завиждат. Те го намразват, запалват му снопите, крадат му конете, онази първична човешка ненавист, когато другият има, без да се замислиш защо...

Той започва да учи българите от "нулата" как се обработва земята, как се отглеждат животните, как да не вземат заеми и кредити, да не се доверяват на лихвари, докато спечели доверието им, дори издигат кандидатурата му да бъде депутат от Балчишка околия...

Петър Габе пише и до правителството и успява да извоюва държавна помощ за пострадалите по време на градушката обработваеми земи, разказа още Женя Андреева.

Женя Андреева има още две авторски книги, които са краеведски и са изследване на рода й, близките й, като се оказва, че всеки един от семейството си, може да  постави тази родова история на картата на родината и на света, хора, преселвани през войните...говорили са един български език, застинал векове назад...

"Дора Габе е родена в България. Спорна е датата на раждане, според мен и точно къде е родена...Нека не задълбаваме много в това. Тя има още един брат роден вече също в България, една сестра Бела.

За мен беше изключителна журналистическа находка, че открих в архива й, еднин цикъл от стихотворения, посветени на детството и на Добруджа - "Детството. Цикъл за Добруджа. Недовършени". Там в този цикъл е едно от стихотворенията, които не са озаглавени, но в него пише - "Нямам време, а трябва да разкажа, татко...всичко онова, което е заседнало в паметта ми и корен, хванало в сърцето ...", пише тя в обръщение към баща си, най-близкия човек от семейството й.

Така дойде и заглавието на моето разследване книга -  „Трябва да разкажа, татко...", каза още Женя Андреева.

Още по темата в звуковия файл.