Рентгенологът с 11 издадени книги Димитър Цолов: Проблемът е да бъдат привлечени млади хора

Димитър има издадени 11 книги. Сред тях е и стихосбирка, посветена на радостите и неволите му от бебешкия период на първия му син, разкази и романи във фантастичния поджанр "етнофентъзи", произведения в стилистиката на литературата, на ужасите с герои, вдъхновени от митични същества от родния фолклор, четива, написани с писателския похват “фикс-ъп” и криминален роман.

“В България писателството не е професия. На пръстите на двете ми ръце се броят личностите, които се издържат с писане. Писането ми е по-скоро гъдел, тръпка да напуснем за малко пределите на това сиво, скучно ежедневие.

Рентгенолог съм и ежедневието ми протича между две болници -общинската белодробна и държавната МБАЛ “Христо Ботев”. Както всяко нещо в България, така и в здравната сфера няма персонал. Не успяват да задържат млади хора да останат тук да работят и поради липсата на кадри давам много протяжни и сливащи се дежурства. Понякога наистина загубвам представа за реалността. Но хубавото на моята специалност е, че ние сме аристократите на медицината. Колкото и да е натоварено едно дежурство, винаги остава време, през което да почета от някоя увлекателна книжка или пък да поработя върху мои писания. Телевизия не гледам! Не искам да си товаря мозъка с лоши емоции с новини само за бедствия, за аварии, за тежки престъпления. Големият губещ при мен са семейството ми, прекрасната ми съпруга и двете ми деца, които много, много рядко успявам да видя”.

Щатовете в болницата във Враца са много ниски и болницата е застрашена, защото е "неконкурентна” по отношение на предлаганите възнаграждения на младите лекари, убеден е той. Трябва да се инвестира и в спешната медицина.

Както в здравеопазването, така и по темата за четенето, проблемът е с привличането на младите хора, твърди лекарят писател.

“Последните поколения, които се извъртяха, не са толкова изкушени от литературата в нейната хартиена форма, защото имат всичките глобални информационни канали в своите социални мрежи. Литературата винаги ще я има и винаги ще пребъде. Нашата цел и роля е да се опитаме да подходим по-атрактивно към децата ни, за да ги приучим на четене”.