Горчиви равносметки след наводненията

Това обясни пред БНР инж. Митко Порязов, директор на областното пътно управление в Бургас. Основната причина за разрушаването на този мост е била голямата приливна вълна, която е изровила фундамента, заяви той.

"Мостовете не се проектират за толкова високи приливни вълни."

Едно от големите наводнения се случва през октомври 2017 година, когато достъпът до къщите е възможен само с лодки. Последното водно бедствие е било през февруари миналата година.

Кости има 120 жители. Местните жители твърдят, че коритото на реката, както и дерето не се почистват. Те са категорични, че не е чистено с десетилетия. Определят периодичните проверки през годините като безсмислени, защото от тях последици няма. Репортаж на БНР от преди 2 години звучи съвсем актуално и след сегашното водно бедствие:

"Осигуряването на средства за почистване на речните корита от години е в летаргично състояние. Казусът е сложен, защото сме в национален парк. Има характерни особености в региона, които също трябва да се вземат предвид", коментира тогава заместник-областният управител на Бургас Пламен Янев, който сега е областен управител.

"Проблемът с Кости е стар. За пореден път го констатираме. Проблемът е свързан с голямо финансиране от държавата и с това, че трябва да се съобразим със законодателството в защитените територии. Проблемът не е в липсата на идеи, проблемът е в липсата на финансиране", твърди заместник-кметът на Царево Марин Киров.

"10 години се борихме с държавата и с него."

Не можем да спрем природата – това са 300 литра на квадратен метър, подчерта още кметът на Кости. "Когато е пороен дъждът, няма спасение."

С изграждането на подпорни стени в дерето ще бъде ограничена възможността водата да причинява щети, обясни той. 

"Водосборът в Кости е изключително голям. Всичката вода, която събира цяла Странджа, минава оттук и през Царево."

Според Ангелов не е проблем само дерето, защото след последния порой има отнесен асфалт и празни улици.

"Застрояването в речните корита, което през годините наблюдавахме, липсата на контрол върху строителството по местата, където реката трябва да може да освободи своята сила – ние я вкарваме в тесни корита и очакваме, че огромни количества вода биха могли послушно, лекичко и внимателно биха могли да текат в посоката, в която ние искаме."

Системата, държавата не мисли стратегически и не се ангажира дългосрочно, обобщи експертът.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.