Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поредица от международни събития спомагат за прокламиране на Независимостта

Доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет
Снимка: Пламена Бачийска

Отбелязваме 115-ет години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. 

За събитията и историческата значимост на този политически акт специален гост в "Нощен Хоризонт" е доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.

"Въпросът за обявяването на Независимостта е един постоянен въпрос, който тормози европейското обществено мнение, европейската дипломация, струва ми се, че най-старият опит за дискусия по тази тема е от 1895 г., при управлението на Константин Стоилов, лидерът на Народната партия.

Виждаме, че всички български партии вървят бавно и постепенно към този кулминационен момент да бъде обявен държавната независимост.

Трябва да споменем може би, че има недоумение в нашето общество, защо има нужда от такъв акт, нали сме освободени на 3 март 1878 г, ами това е една частична свобода, в която българската държава е установена като васално на султана Княжество. Тоест, ние сме в големите държавни рамки на Османската империя, без тя да може пряко да ни се меси, но продължава да оказва влияние със своя специален статут, разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Валери Колев.

По думите му тази зависимост е имала и негативни, и позитивни страни.

Доц. д-р Валери Колев

След Съединението, заради Сръбско-българската война, българското правителство се обръща към султана, като му напомня, че той е сюзерен на България и на практика Сърбия е нападнала формално османска територия, и искат от него военна помощ за разгромяване на сръбските нашественици, нещо което се посреща с ужас в Цариград. Защото със Сръбско-българската война на практика се защитават османските интереси, но по теорията на сюзеренния васал, Османската империя трябва с армия да се противопостави на сръбската защита, поясни още доц. Валери Колев от СУ.

"Имаме някакви дипломати тогава, но те не са по тогавашната Виенска конвенция, тоест преди Независимостта нашите дипломати не могат да бъдат със статут на дипломати от самостоятелна държава, не могат да са извънредни и пълномощни министри, дори не могат да бъдат дипломатически агенти, тогава се измисля специално за Княжеството - княжески агенти, допълни още по темата за негативите за нашата държава липсата на независимост историкът.

"Една от причините да се провъзгласи прокламирането на Независимостта точно в този момент е избухването на Младотурската революция, империята е разклатена и това се използва от България и Австро-Унгария.

В международен план изтича 30 години от Берлинския договор, по който България има право да окупира Босна и Херцеговина, съответно Австро-Унгарската империя не иска да върне двете провинции на Османската империя, а иска да ги присъедини към себе си окончателно и при това положение интересите и на Берлинския договор съвпадат и с тези на нашето малко Княжество. Тогава започват тайните преговори между Княз Фердинанд и Австро унгарския император и неговият външен министър, разказа още доц. Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.


Валери Колев завършва Английската гимназия в Пловдив през 1979 год. През 1986 год. завършва специалност история и втора специалност английски език в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със степен „магистър“. От 1987 год. е редовен аспирант по „Нова българска история“ в катедрата по „История на България“ в Историческия факултет на СУ с научен ръководител проф. д.и.н. Величко Георгиев. От 1988 год. е асистент по „Нова българска история“ в Катедрата по История на България, ИФ на СУ. 2001 год. вече е доктор по история – дисертационен труд: "Общините в България при управлението на Демократическия сговор, 1923-1931 г." с рецензенти проф. д.и.н. Любомир Огнянов и проф. д.и.н. Георги Марков, защитен пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Доцент е по „Нова българска история“ от 2005 год. – хабилитационен труд: „Общините в България, 60-те – 80-те години на ХІХ век”. От същата година - 2005 е член на Научния съвет на 4-тия Национален исторически конкурс на фондация "Ценности". Преподавал е и в НХА и в университета в Пловдив. Член е на редколегията на сп. "Минало" и на редколегията на електронното историческо списание „Анамнеза” Има специализации в Будапеща, Оксфорд и във Вилнюс, Литва.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп

Доналд Тръмп през американската литературна призма

Как победата на Тръмп на президентските избори в САЩ ще размести културно-социалните пластове отвъд Океана и как ще изглежда обещаната от него „Златна епоха“ за Америка? В деня, в който Доналд Тръмп повторно ще встъпи в длъжност като американски президент, от Автономията за слушане ви предлагаме анализ на  стъпките на завиващата..

публикувано на 20.01.25 в 15:46
Гроздан Караджов

Гроздан Караджов: Няма да се толерира нарушаване на процедурните правила, свързани с жп транспорта

Трима служители на Националната компания "Железопътна инфраструктура" са временно отстранени заради трагичния инцидент край Локорско, при който загинаха двама работници. Това стана ясно след среща на новия министър на транспорта Гроздан Караджов с ръководствата на "Холдинг БДЖ", Националната компания "Железопътна инфраструктура" и..

публикувано на 20.01.25 в 14:03
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Проф. Даниела Авджиева: Педиатричните пътеки са ниско финансирани при "пътечната медицина"

Проблемите в детското здравеопазване и липсата на лекари не са от вчера, те са от доста години. Недостиг има в общинските и държавните болници, потвърди за тежката ситуация проф. Даниела Авджиева,  преподавател в катедра "Педиатрия" на Медицинския университет в София, в интервю пред БНР. "Проблемът е, че липсват педиатри и в..

публикувано на 20.01.25 в 12:00
Боян Захариев

Проучване сред избирателите: Кои от конкурентите са най-приемливи?

Българското политическо пространство в момента има  4 измерения, което е много сложно за партийно-политическа система . Това заяви пред БНР Боян Захариев от "Отворено общество", автор на анализ за българското партийно-политическо пространство и симпатиите на избирателите, базиран върху данни на "Алфа рисърч". В много демокрации по света..

публикувано на 20.01.25 в 10:12
Програма

Деца от Велико Търново ще се учат как да разпознават симптомите на инсулта

Децата от между 6 и 11 години от великотърновските детски градини и училища през тази учебна година ще се учат как да разпознават симптомите на инсулта , за да бъдат полезни на своите близки и незабавно да потърсят лекарска помощ. Образователната програмата се казва "Бързи герои 112" и се подкрепя от община Велико Търново, младежите..

публикувано на 19.01.25 в 06:30
Мирослава Тодорова

Мирослава Тодорова: Народното недоволство може да помете всички институции

В споразумението между участващите в управлението формации има точка за прекратяване на нелегитимните влияния на партии и техните лидери в съдебната и изпълнителната власт.  Декларирането на подобно желание е " поредното признание, че има такъв проблем и се оказва, че е централният политически проблем ", смята Мирослава Тодорова, съдия в..

публикувано на 18.01.25 в 14:37

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58