Надин Билер: Несправедливо е държавите по външната граница да поемат цялата тежест на миграционния натиск

"Не вярвам, че трябва и може да бъде определен таван за броя мигранти, които приема Германия", отбеляза експертът

публикувано на 23.09.23 в 10:40 | Интервю

Снимка: БГНЕС

Интервю на Весела Владкова с Надин Билер за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Миграционният пакт на ЕС все още не е финализиран, но основите на минималистичния компромис, който могат да постигнат 27-те, са положени. За страните на първа линия като България се очакват сериозни промени: Новият регламент предвижда бърза процедура, в рамките на три месеца, за нелегално пристигащите мигранти, която да се извърши в близост до външните граници.

Интервю с Надин Билер, миграционен експерт от института за политически анализи в Берлин.

На практика това не е нищо ново. В момента действащото Дъблинско споразумение също предвижда, че молбата за убежище се подава и разглежда в първата държава от ЕС, в която пристигне човек. Естествено, това обикновено са страните по външната граница.

Но ние нали считаме Дъблинското споразумение за отживелица, именно защото то прехвърля цялата тежест върху страните по външната граница на Евросъюза?

Точно затова е нужна промяна на сегашната система. Несправедливо е държавите-членки по външната граница да поемат цялата тежест на миграционния натиск. В същото време обаче знаем, че огромната част от пристигащите мигранти или не биват регистрирани, или въпреки подадена молба за убежище продължават към страните във вътрешността на Европа. А там тази секундарна миграция се възприема като проблем и от там идват упреците, че страните по външната граница не изпълняват задълженията си.

Какво мислите тогава за предложението на ЕК към Полша и Унгария да имат възможност да се "откупят" от солидарното поемане на тежестта? Т.е. да плащат в общ фонд на ЕС? Какво ни казва това за солидарността в Европа?

Солидарността в ЕС е основна ценност в нашата общност. Полша и Унгария обаче от години категорично отказват да участват в разпределението на мигрантите. Колкото и да е спорна възможността да се "откупиш" от задължението да приемеш мигранти, както Вие казвате, мисля, че това все пак може да бъде част от решението на проблема. Въпреки това не вярвам, че по този начин можем да постигнем справедливо решение. Дори и да сработи този механизъм за финансов ангажимент, не мисля, че това би удовлетворило всички страни-членки на ЕС.

Във ваши анализи пишете, че основната цел на реформата в европейската миграционна политика е ограничаването на броя мигранти, които пристигат в Европа. Доколко правилен е подходът, който възприе Брюксел със сключването на споразумения с трети страни, като например с Тунис от това лято, а преди това с Турция, по време на голямата бежанска вълна?

Това може да бъде само част от решението на големия проблем. Много мои колеги - учени и анализатори - подкрепят този подход, но аз съм предпазлива в оценката си именно заради примера с Тунис. Както видяхме, споразумението за сега остава само на хартия.

В случая с Турция спогодбата все пак доведе до временно решение - милиони сирийци, бягащи от войната, получиха закрила там. Но по принцип смятам, че Европа трябва да се обърне към Глобалния юг и да подкрепя тези държави - финансово и икономически. Така или иначе, въпросът, кои държави могат да бъдат разглеждани като сигурни трети страни, т.е. където мигрантите ще получат закрила и хуманно отношение, все още е в процес на обсъждане в ЕС и засега нямаме решение. Водещото в този случай е тези трети държави да са подписали Женевската конвенция за бежанците. Но дискусиите продължават, включително в Европейския парламент.

А как гледа Германия на проблема? След като бившият канцлер Ангела Меркел беше едновременно остро критикувана и възхвалявана за отварянето на границите през есента на 2015 година, правителството се смени, но проблемите с интеграцията на мигрантите останаха. Тогавашният президент Йоахим Гаук - също като Меркел бивш пастор в бившата ГДР - още тогава заяви: "Сърцето ни е отворено, но нашите възможности са ограничени". И тази седмица го повтори дори с нотка на укор към Брюксел, че се опитва да реформира една неподлежаща на реформа система, и че се страхува да търси по-смели решения и нов подход.

Много германци подкрепят това виждане на бившия президент. Местната власт, общините, вече се задъхват, защото не могат да поемат повече мигранти. Местата за настаняване отдавна са запълнени. Към бежанския поток от 2015-2016 година се прибавиха и бежанците от Украйна след началото на войната там.

Въпреки това мисля, че трябва да намерим начин да се погрижим за търсещите закрила и да положим усилия да ги интегрираме в нашето общество. Не вярвам, че трябва и може да бъде определен таван за броя мигранти, които приема Германия. Сигурна съм, че има начин да подпомогнем общините, които в момента се чувстват претоварени и изоставени от централната власт.

Интеграцията на мигрантите има отношение и към един друг наболял проблем в застаряваща Европа - липсата не само на квалифицирана, но и на неквалифицирана работна ръка. Как би могла Европа да използва миграционния наплив в своя полза?

Общо европейско решение е трудно постижимо, да не кажа невъзможно на този етап. Не забравяйте, че трудова миграция има и в рамките на Европейския съюз. А освен това трудовата миграция е в прерогативите на националните държави.

Германия наскоро прие закон, който улеснява притока на квалифицирана работна ръка от държави извън ЕС. Все още е рано да оценим въздействието на този нов регламент, но по принцип мисля, че създаването на легални възможности за трудова миграция е правилният път за справяне с демографския проблем на пазара на труда. Както знаете, сред търсещите убежище в Европа има както хора, които имат право на закрила, така и много икономически мигранти.

Част от причината, европейците да не са склонни да приемат повече хора, които търсят убежище, са именно страховете им от подкопаване на социалните системи?

Според мен тези страхове са преувеличени. Пътят към Европа с помощта на каналджии, какъвто е масовият случай, е скъпо начинание. В повечето случаи нелегалните мигранти дават всичките си спестявания на трафикантите и веднъж пристигнали в Европа са под натиск да работят и да печелят пари, за да си върнат дълговете. В този смисъл дори си мисля, че сме изправени пред друг проблем - вече има регистрирани случаи на трудова експлоатация на такива хора.

Но именно тези страхове захранват крайнодесни популистки партии в Европа с гласоподаватели.

Така е, тези настроения са вятър в платната на популистите.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Трябва да намерим начин да се погрижим за търсещите закрила и да положим усилия да ги интегрираме в обществото"

Надин Билер: Несправедливо е държавите по външната граница да поемат цялата тежест на миграционния натиск

"Не вярвам, че трябва и може да бъде определен таван за броя мигранти, които приема Германия", отбеляза експертът

БНР подкасти:

Нови подробности около шпионския процес във Великобритания

Социалното село Церова кория

Пенсионер от Кюстендил е осъден на пробация заради нерегламентирани археологически находки

Община Силистра ще преструктурира предприятието си за сметосъбиране

Министър Тахов: Целта ни е поливните площи у нас да достигнат 8 млн. декара

Средната пенсия в Испания от януари ще бъде близо 1490 евро на месец

БНБ прогнозира: Реалният растеж на БВП през 2024 г. ще бъде 2,2%

Атанас Чобанов: Към 80 000 лева са средно спестяванията на магистратите

Празник на пчелните продукти в Плевен

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

Предавания

За БНР

Програми

Радио България