Ще доведат ли до успех действията на Букурещ и ще убедят ли Австрия да вдигне ветото си и какви общи действия на България и Румъния биха били ефективни? Темата коментира в предаването "Събота 150" Кристиан Първулеску, политолог от букурещкия Национален университет за политически науки и публична администрация.
Каква външнополитическа стратегия стои зад тези действия?
"Румъния се консултира със своите партньори, не само с България, която е в същата ситуация, но и с Франция и Германия. Париж и Берлин ни подкрепиха. Това е стратегия, която цели да постави Австрия в много трудна ситуация на международно ниво. Всичко започна през декември миналата година, след като Виена наложи вето за приемането на София и Букурещ в Шенгенската зона. Оттогава насам обаче нещата се развиват много динамично. Това е позиция на премиера на Румъния, който е и председател на Социалдемократическата партия. Румънският президент Клаус Йоханис обаче не е напълно съгласен с тази стратегия, като обясни, че подобни политически действия трябва да бъдат много добре мотивирани.
Позицията на премиера е свързана с електоралните нагласи в Румъния. Догодина у нас ще се проведат всички възможни избори, при това само в рамките на 6 месеца - европейските избори са през юни, след това идват местни, парламентарни и накрая президентски избори. Именно затова темата за Шенген е толкова важна. Тя се използва от проруски и антиевропейски сили, които обясняват на хората в Румъния, че нищо добро не се е случило в страната, откакто е част от ЕС, и че народът иска по-силни и категорични политици. Така че това е политическият отговор на премиера Чолаку."
Какви са според Вас шансовете за успех на тази стратегия?
"Не съм сигурен в успеха й, защото е ясно, че Австрия няма да се откаже от ветото - канцлерът и министърът на вътрешните работи са пределно ясни. Те са изправени пред парламентарни избори догодина и това вето, наложено на България и Румъния, влияе върху политическия пейзаж там. През ноември, преди в Австрия да започне дебатът за налагането на това вето и преди то да бъде обявено в Европейския съвет, опозиционните социалисти бяха сочени като първа политическа сила. След налагането на ветото те вече са втори, дори трети, според някои проучвания. А популистката "Партия на свободата" вече води в допитванията. Така, че и за Виена това е предизборна политика. Няма значение какъв е проблемът на Румъния и България, темата за миграцията е изключително важна за консервативния електорат в Австрия и причината за действията на правителството е именно това.
В тази ситуация Румъния казва: ОК, ако не се откажете от ветото, ще имате проблеми на международно ниво. Букурещ използва това оръжие и следва тази стратегия. Тя е рискова, но ако погледнем реално - в момента нямаме много добри отношения с Австрия на правителствено ниво, на президентско не е така. Там отношенията са нормални, защото както президентът Йоханис, така и австрийският му колега Ван дер Белен, нямат правомощията да се месят в политиката на правителството."
Румъния не е сама в тази битка, но ясно личи, че я води по различен начин. Нашите две страни са рамо до рамо в борбата за влизане в Шенген, както бяхме и при приемането ни в Европейския съюз. България обаче е блокирана и от Нидерландия. Как ще коментирате българския подход за постигане на тази наша обща цел - трябва ли да бъдем по-категорични, по-агресивни?
"Проблемът в България беше политическата криза и миналата година тя беше сериозен проблем. Сега вие имате технократско правителство, което има политическа подкрепа, но тя е повече техническа, отколкото политическа. Смятам, че сега за България е много важно да отправи ясно послание. Защото в мотивите си за ветото Австрия използва миграцията, която е вътрешен австрийски въпрос, и блокира влизането в Шенген и на България, и на Румъния.
Липсва дипломатическият начин, по който да обсъдим въпроса с австрийското правителство. В началото на годината австрийският канцлер беше на посещение в България. Тогава той беше много ясен, като заяви, че България не е готова да стане част от Шенгенското пространство. Така че вие знаете позицията на Австрия, време е да промените динамиката на българската интервенция по въпроса, защото явно досегашната стратегия не работи.
В края на миналата година България нямаше същите очаквания, каквито имаше Румъния. Българските политици тогава си казаха - може би няма да е тази година, но със сигурност ще е следващата. Сега вече е ясно, че това няма как да стане. Ако след изборите в Австрия на власт остане същото мнозинство, промяна няма да има. Въпреки прогнозите на австрийски политолози, че може да има пробив след вота, не смятам, че това е възможно.
Австрийското правителство следва ясна проруска стратегия. Знаете много добре за тесните връзки на управляващата "Народна партия" с някои руски бизнесмени и партията на Путин. Също така много добрите връзки на опозиционната крайнодясна "Партия на свободата" с Русия. Москва използва Виена, за да развие антиевропейско и проруско движение в България и Румъния. И успява в това. Вие имате такова в България. Имаме и ние, което е изненадващо за Румъния, тъй като антируските настроения в Румъния са традиционно силни. Сега вече имаме разделено обществено мнение относно войната в Украйна и връзките с ЕС. Това е успех за Русия в хибридната война, която води срещу демокрацията."
Значи зад австрийското вето стои проруска нишка? А какъв е случаят с ветото на Нидерландия?
"Румъния няма проблем с Нидерландия, България има проблем. И той е свързан с върховенството на правото. След като Европейската комисия обяви премахването на Механизма за сътрудничество и проверка на София и Букурещ, това е особено добра новина за България, защото сега Нидерландия няма силен аргумент срещу вас. Остава само Австрия. За Нидерландия никога не е стоял въпросът за миграцията, дори и в Румъния преди 2022 г., проблемът беше върховенството на закона и корупцията. Дори и да са прави и нашите страни да са корумпирани, бих попитал, в коя европейска държава има 100-процентово спазване на върховенството на закона? Важно е да отбележим, че през последната година Румъния и България демонстрираха важен прогрес."
Преди дни български и румънски евродепутати се срещнаха на Дунав мост и оттам призоваха за падане на ветото. Какви общи действия могат да предприемат България и Румъния, за да се стигне до пробив?
"Такива действия, ако не са само политически декларации, са много важни за влизането на страните ни в Шенген. Важна е и приетата миналата седмица в Ню Йорк декларация в подкрепа на членството ни в Шенген, подписана от външните министри на България, Гърция, Румъния и Хърватия. Нека припомня, че Хърватия беше приета в Шенген на 1 януари тази година и наистина имаше реален проблем с миграцията - балканският маршрут минава през Хърватия, а не през България и Румъния. Загреб подкрепя нашите страни, но там са щастливи, защото са в Шенген. Реалността е, че те са там заради икономическите сметки на Австрия, а не защото са били готови за това. Миграцията е много чувствителен политически въпрос. Мисля, че България и Румъния са готови да се борят заедно с нелегалната миграция. Това партньорство е изключително важно, за да бъдат убедени не само Евросъюзът и неговите институции, но и самите австрийски политици."
Добра идея ли е като първа крачка да премахнем границата между България и Румъния?
"Това е много важно. Можем постепенно да отворим границата между Румъния и България. Нямаме никакъв проблем и заедно да контролираме миграцията. И двете страни понасят икономически загуби заради оставането ни извън Шенген. Румънският премиер заяви, че страната губи поне 2% от своя брутен вътрешен продукт. Важно е да имаме предвид тези икономически загуби. Вероятно България понася също подобни загуби."
Ще ви помоля да направите прогноза - можем ли да очакваме пробив по темата Шенген през следващите месеци?
"Невъзможно е да бъде променено мнението на политиците в Австрия, защото това е политически въпрос. Същото важи и за Нидерландия. Не мисля, че австрийският канцлер ще си промени позицията, защото има ясна електорална перспектива да поддържа тази линия. Смятам, че имаме шанс за пробив по темата през 2024, може би 2025 г. Тогава отново ще има шанс да отворим този дебат. Но за тази година мисля, че шансовете за успех са не повече от 10 на сто, дори и Букурещ да продължи политиката на блокада срещу Австрия. Но тези действия са важни, за да може Румъния да докаже своя капацитет и принос за НАТО и европейската политика."
В Международния ден на хората с увреждания деца и младежи от дневния център "Здраве" в Банско ще зарадват възрастни хора с увреждания, като им подарят консервирани продукти, изработени от самите тях. В продължение на няколко години родителите, обединени в сдружение "Избор" и екипът на центъра, предоставящ различни социални услуги, полагат..
От моловете увериха, че са удвоили охраната си . Това каза пред БНР Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност, след проведената среща в Комисията по обществен ред и сигурност в СОС между охранителните фирми и мениджърите на търговските центрове в София. "Търговските центрове увериха, че още преди последните..
"Косъм" по екрана или фалшив QR код за измами при покупки или плащания - това може да се случи в набиращите скорост онлайн пазарувания преди празниците. Марио Радуков е от компания, чиято цел е да обучава служители на фирми да реагират адекватно при опит за онлайн измами и кибератаки. Пред БНР той разказа за нововъведенията на "предприемачите..
Мила Томова - Прусийска е добре познат педагог в Плевен, специализирала е в емблематични детски градини у нас и в Европа, в които се работи по метода Монтесори. Учила е в няколко европейски държави, след което създава в родния си град двуезиковата школа Къща на децата "Мила Монтесори". Често младите родители я търсят за..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и..
"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..
Не може да имаме никакви съмнения в лабораторията, в която са отнесени пробите на стадата от Велинград. Това заяви пред БНР п роф. Христо Даскалов,..