Името на кларинетиста Франческо Спендолини споменаваме често в последно време у нас, заради очакваното му ярко присъствие във фестивалните афиши – първо, за откриването на "Дни на музиката в Балабановата къща" в Пловдив на 21 септември, а след това, на 26 септември, и на специализирания форум "Изкуството на барока".
Италианецът е сред най-търсените в музикалния свят, когато се отнася до старинните разновидности на кларинета – и неслучайно е канен да свири с някои от най-реномираните ансамбли и солисти. А българската цигуларка Зефира Вълова – основател и артистичен директор на "Изкуството на барока" – е замесена в същия този европейски елит, затова и сега имаме възможност да чуем Франческо Спендолини на наша сцена, при това два пъти за една седмица.
Огромен шанс имаха и млади музиканти – ученици и студенти по кларинет и други духови инструменти – да се докоснат до историята в презентация на Спендолини в НМА "Проф. Панчо Владигеров", където той показа част от впечатляващата си колекция кларинети от различните епохи - от барока до наши дни, и разказа в детайли как се е стигнало до съвременния вид и технически възможности на инструмента.
Франческо Спендолини се оказа изключително харизматичен и като разказвач. Но как се е запалил самият той по старинните инструменти, така трудни за овладяване:
„И аз започнах с модерен кларинет, но имах много добър учител, който беше достатъчно любопитен и към съвременната трактовка на старата музика. Ние често свирим модерна музика, но се връщаме чрез технологията на инструмента назад във времето. Наистина е трудно, по някакъв начин усложнено, но интересното е когато ти самият откриваш нещо различно, оригинално, нечувано преди.
Свирим репертоар, който е изпълняван милиони пъти – и не искам да кажа, че е свирен по „неправилен“ начин, защото такова нещо не съществува, но с различен, далечен от идеите на композитора прочит. А това е жалко – също като вариантите на Мона Лиза от съвременни художници. Има ги, но не са оригиналът. Трябва да се опитваме да бъдем възможно най-близо до епохата, да пресъздадем гласа на историческия инструмент, какъвто е бил тогава. Така музиката става по-фокусирана. Затова и на концерта в София искаме да звучи музика, която е много позната, но изпълнена по непривичен за публиката начин – не да търсим модерен ефект от старинен инструмент. И да ви кажа – инструментите, на които свиря, особено тези, които са оригинални от 19. век, те те водят сами, насочват те какво трябва да правиш, за да свирят красиво, защото не всичко е възможно на тях. Има си специфики – нямат новите системи с клапи и пръстени, но пасват перфектно за определени произведения, писани в същата епоха.“
Какво още сподели кларинетистът Франческо Спендолини в интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хроризонт" - чуйте в звуковия файл.
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Русков - един от големите български хорови диригенти от средата и втората половина на ХХ век. На 1 август се навършиха 100 г. от неговото рождение. Свързваме името му предимно с Българската хорова капела..
Млади кюстендилски художници, възпитаници на школата "Новите майстори", рисуват уличен стенопис в Босилеград, Сърбия. Оригиналният пърформанс, подкрепян от Общината в сръбския град и сдружението "Глас", се прави за четвърти път и ще продължи до неделя, 24 август. Тазгодишното издание е под мотото "Стените, които ни свързват", а стенописите..
Село Антон се превръща в своеобразна сцена за музикални експерименти и място за срещи на специалисти и меломани, заинтригувани от съвременните тенденции в музикалното творчество и интерпретация. На 23 и 24 август в подножието на Стара планина ще се проведе третото издание на Фестивала за съвременна музика "Мишовите звукови пейзажи" , посветено на..
Варненци и гостите на морската ни столица са големи късметлии - особено ако са орепомани, защото от Варна ще започне да се пише историята на българските постановки на операта "Русалка" от Антонин Дворжак. А Държавна опера - Варна може да се похвали с присъствието на една от най-високо ценените изпълнителки на главната роля – оперната прима..
В 12-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от спектакъла на операта “Риналдо“ от Хендел на студентите от оперната студия на Йерусалимската опера /кореспонденция на Феня и Искра Декало/ - Отзвук от спектакъла на операта “Дама Пика“..
На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася,..
В разгара на летните месеци музикалните афиши в австрийската столица продължават да бъдат привлекателни, предлагайки на меломаните разнообразие от събития в класическия жанр. Един от тези артистични форуми е Международният музикален фестивал във Виена (Internationales Musikfest in Wien), който се проведе за осми път като партньорство между..
" Тръмп в момента е по средата на една огромна глобална бизнес сделка, която стана възможна именно благодарение на войната в Украйна , обаче стигна до..
Проблемът с безводието е създаден изкуствено , а сега управлявалите през последните 15 години създават борд по водите. Водният режим: Над 260 000..
България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп..