Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Германците са недоволни и изразяват недоволството си чрез гласуване за крайната десница"

Проф. Урсула Мюнх: Регионалните избори са звучен предупредителен шамар за Берлин

"Възходът на крайната десница има пряко отношение към предстоящите догодина европейски избори"

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В полската предизборна кампания немалка роля играе съседна Германия. В клиповете си управляващата партия "Право и справедливост" внушава на избирателите, че опозицията около Доналд Туск работи не за интересите на Полша, а на Германия, която пък диктува дневния ред на Европейския съюз.

Германия си има далеч по-сериозни проблеми, както пролича от регионалните избори в две големи западни провинции в неделя. Трите управляващи партии - социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, Зелените на икономическия министър Роберт Хабек и либералите на финансовия Кристиян Линднер претърпяха в Хесен и Бавария значителни загуби, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" вече е втора политическа сила във Федералната република.

"Управляващите загубиха изборите, а от трите партии като че ли Зелените се разминаха с най-малко щети. Причината са темите, с които партиите влязоха в тази битка. Но на първо място е недоволството на германците от работата на правителството. От което пък се възползваха консерваторите, особено в Бавария, където по време на предизборната кампания министър-председателят Маркус Зьодер не пропусна шанса да громи тройната коалиция в Берлин", казва пред БНР проф. Урсула Мюнх, директор на Политическата академия в Туцинг.

"Правителството трябва сериозно да се замисли и има всички основания да се притеснява за стабилността си. След регионалните избори в две големи западни провинции - Бавария и Хесен - политическият дебат със сигурност ще се изостри, както между коалиционните партньори, така и между управляващи и опозиция. А изостреният дебат не е добър съветник и в такава обстановка не може да очакваме добри политически решения."

Управляващите са губещите в тези регионални избори, а като победител с подкрепа от над 18 процента в Хесен и 15 на сто в Бавария е крайнодясната "Алтернатива за Германия". Очевидно партията вече не е регионален феномен, както се смяташе доскоро заради водещата й позиция в бившата ГДР?

"Точно това гордо заяви ръководството на партията след вота в неделя. Че "Алтернатива за Германия" вече е надрегионална партия, че е партия от национално значение и че никой не може повече да я игнорира. Честно да Ви призная, това вече е точно така. Възходът на крайната десница има пряко отношение към предстоящите догодина европейски избори. Да не говорим за регионалните избори следващата есен в Източна Германия, когато "Алтернатива за Германия" ще се окаже незаобиколим фактор за съставяне на правителство. В същото време всички вкупом подцениха крайнодясната "Алтернатива за Германия". Както и колко голямо е значението на миграцията за избирателите. Политиците подцениха тази тема, а изборите показаха, че тя тревожи германците и че те не вярват, че правителството може да се справи."

Само миграцията ли окрили така "Алтернатива за Германия", проф. Мюнх?

"За избирателите на "Алтернатива за Германия" тази тема е водеща. Винаги е било така. По време на предизборната кампания направи впечатление, че крайната десница обръщаше дебата винаги към бежанците и миграционния натиск - че парите не стигат, защото харчим пари за мигрантите, че проблемите с недостига на жилища се дължи на бежанците, че качеството на образованието пада заради тях, че медицинското обслужване става все по-лошо пак заради мигрантите и т.н.

Разбира се, "Алтернатива за Германия" обслужва и другите големи теми у нас, като енергийният преход например. Избирателите на крайната десница са основно хората от малките населени места в провинцията, където не можеш без автомобил, а сега трябва да го смениш за електроавтомобил; където отоплението обикновено е на мазут, а сега трябва да се смени на газ или най-добре - на възобновяема енергия. Но в същото време на "Алтернатива за Германия" ѝ е много лесно да критикува управляващите, защото никъде в Германия не управлява."

Конгрес на Алтернатива за Германия, Магдебург, юли 2023 г. Снимка: ЕПА/БГНЕСРезултатите в Хесен и Бавария не изненадаха, що се отнася до победителите - това са консерваторите от ХДС/ХСС. На федерално ниво те водят в допитванията. Означава ли всичко това, че са готови за властта в Берлин?

"Ако ги питате тях, те сигурно ще кажат, че са готови, но с кого ще управляват, питам аз? Нещо повече - кой от консервативния съюз ХДС/ХСС може да бъде канцлер, който да е добре приет както в западните, така и в източните провинции? Нормално би било това да е наследникът на Ангела Меркел, лидерът на ХДС Фридрих Мерц. Но дали той е добре приет навсякъде? И нека пак да попитам - с коя друга партия биха управлявали консерваторите? Със Зелените, след като месеци наред сипеха огън и жупел срещу тях? Или със социалдемократите? Социалдемократите не биха се съгласили на нова голяма коалиция."

Тъй като споменахте изборите догодина в три от източногерманските провинции, където "Алтернатива за Германия" дори е водеща сила, въпросът не е ли дали категоричното разграничаване на консерваторите християндемократи от крайнодесните ще издържи след вота?

"Мисля, че да. На федерално ниво Фридрих Мерц не би си позволил каквато и да е колаборация с крайнодесните. Както и никоя друга партия не би влязла в коалиция с тях. Но не мога да съм така категорична за източните провинции, въпреки еднозначната позиция на ръководството на ХДС. Така че големият въпрос остава: ще може ли там да се състави правителство без участието на "Алтернатива за Германия"?

До тези избори има цяла година. Какво може и трябва да направят управляващите партии от тройната коалиция за да предотвратят влизането във властта на "Алтернатива за Германия"? Кои са темите, на които трябва да наблегнат, проф. Мюнх?

"На мен ми е лесно да отговоря на този въпрос - хората са притеснени, че държавата не е в състояние да решава проблемите им. Това се отнася на първо място за справянето с миграционния натиск, но не само - германците се притесняват за благоденствието си, т.е. за държавните пари, които бързо свършват. Помощта за Украйна ще продължи, а това струва пари. Така че правителството трябва да докаже, че работи и може да решава проблемите на хората, защото доверието в кабинета е на изчерпване.

Трите партии в правителството не само са се изпокарали, но и правят грешка след грешка. Зелените например смятат, че като обяснят сто пъти на германците, че трябва да приемаме толкова мигранти, хората ще им повярват и ще ги посрещат с цветя в ръка. Това просто не е така и никога не е било, дори и в годините, когато Германия беше финансово добре.

Германците са недоволни и изразяват недоволството си чрез гласуване за крайната десница. Съвсем не всички избиратели на "Алтернатива за Германия" изповядват нейната политика. Но се надяват, че гласувайки за нея ще дадат сигнал на управляващите, ще ги стреснат да променят политиката си. Така че тези избори бяха звучен предупредителен сигнал към Берлин."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20