Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симеон Караколев: Отнемат пасища от животновъдите и ги дават на корпоративния бизнес

Скандалните текстове за ВЕИ в земеделските земи не са минавали през ресорната комисия в парламента

Десислава Танева: Текстовете са необосновани, трябва да се преразгледат

| Интервю
пасища в Ново село
Снимка: Здравка Маслянкова

Законодателните промени, засягащи възможността върху определени категории земеделски земи да се поставят инсталации за производство на енергия от ВЕИ, са необосновани, включително от гледна точка на конституционосъобразността. Текстовете трябва да бъдат преразгледани.

Това заяви в интервю за БНР Десислава Танева от ГЕРБ, председател на земеделската комисия в Народното събрание. 

Промените в Закона за опазване на земеделските земи бяха направени през преходни и заключителни разпоредби в Закона за енергията от ВЕИ, а държавният глава Румен Радев сезира по темата Конституционния съд. Промените провокираха сериозно напрежение сред земеделците.

Десислава Танева  Снимка: БГНЕС

"Има стара българска поговорка – бързата работа, срам за майстора. В такава структуроопределяща област за един сектор, за който трудностите в средносрочен план тепърва предстоят, се правят промени без задълбочена процедура за обществено обсъждане", подчерта Танева в предаването "Преди всички". 

"Тези промени по никакъв начин не бяха обсъждани в комисията по земеделие. На всичкото отгоре, тези предложения са били предложени между първо и второ четене. До нашата комисия нито един от тези текстове не е достигнал."

Промените в Закона за ВЕИ беше наложително да се приемат бързо заради срокове и условия по ПВУ, уточни Танева, която не допуска лобизъм и отдава приемането на тези текстове единствено на бързане. Тя е категорична, че текстовете следва да се преразгледат.

Има детайли, които на практика ще попречат на прилагането им, което е добре за интересите на земеделските производители, допълни още председателят на комисията по земеделие.

Симеон Караколев  Снимка: Силвия Великова

Отварят пътя към фотосинтеза за животновъдството, коментира пред БНР Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Той припомни, че от години алармират как пасищата се заемат от фотоволтаици и "животните трябва да пасат или по градинките, или върху панелите".

Това е категорично неприемливо, подчерта Караколев. И в момента общинските съвети използват вратички за промяна на предназначението на въпросните територии и превръщането им във фотоволтаични паркове, изтъкна той. По думите му вече хиляди декари за такива паркове се отдават на концесии за над 20 години.

"В момента в България има може би над 50 000 такива, като от тях над 95% са върху пасища. Буквално вече няма никаква пречка всевъзможни земеделски земи да бъдат превръщани във фотоволтаични паркове. Какъв е ефектът за държавата? Дали държавата иска да поощрява екологично, природосъобразно животновъдство, като отнема пасищата на животновъдите и ги дава в ръцете на корпоративния бизнес?"

Радослав Христов  Снимка: БГНЕС

"Това, което политиците направиха тихомълком, скришом - да свалят да се изгражда ВЕИ на седма, шеста и пета категория земя. Може би над 50% от територията на страната е пета категория. На пета категория може да се отглежда абсолютно всичко! Масово площите, които се обработват са трета, четвърта, пета и шеста категория", посочи пред БНР Радослав Христов от Асоциацията на зърнопроизводителите.

"За мен е престъпление да се изграждат фотоволтаици и всякакви видове ВЕИ-та върху такава плодородна земя! Обиколил съм по-голямата част от Европа – никъде няма такова страшилище, каквото е в България – стотици хиляди декари с фотоволтаици. Не знам защо това се допусна", коментира Христов. Според него промяната е направена именно през преходни и заключителни разпоредби на Закона за ВЕИ, "за да не се види".

"Нито има обществено обсъждане, нито мотиви, нито становища от екологични организации, които в момента стоят и никой не реагира по никой начин, иначе всички са много зелени. Ще искаме тази промяна да бъде премахната и отменена. (…) Не знам дали някой прави оценка как това влияе върху околната среда!"

Тази промяна е изключително необоснована, включително от гледна точка на конституционосъобразността. Това трябва да претърпи промяна чрез ново изменение само в Закона за опазване на земеделските земи, категорична е Десислава Танева.

Тя отправи критики и заради това, че промяната е направена "без какъвто и да е количествен анализ на ресурса като земя, на обема енергия, който е възможно да бъде произведен и продаден". Танева възрази срещу подхода "вместо да произвеждаме храна, да стимулираме инвеститорите да произвеждат енергия върху пета категория земи" и прогнозира, че ще има мнозинство така приетите текстове да бъдат променени. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20