Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За силата на вярата и чудото край мощите на св. Георги в храма в гр. Нигрита

Свети Йоан Рилски и Свети Георги се считат за покровители на българския народ

Храмът в гр. Нигрита край Серес, Северна Гърция, където от векове се съхраняват частици от десницата на св. Георги
Снимка: Мая Петкова – Константинова и Биляна Желязкова

Християнското поклонничество до духовни обители, векове наред е оказвало голямо влияние върху духовния живот и църковното развитие на православните християни у нас и в целия православен свят. Едно от тези места е храмът в гр. Нигрита край Серес, Северна Гърция, където от векове се съхраняват частици от десницата на св. Георги

"Миналият месец бях в храма, защото разбрах, че там се съхраняват частици от мощите на дясната ръка на Свети Георги. Те се съхраняват в църква, която носи неговото име, разказа в "Нощен Хоризонт" журналистката Мая Константинова.

"С Биляна направихме нова програма за такова пътуване, за да могат хората, които не са успели да видят мощите, докато бяха тук в България.

Нигрита е малък град с две църкви. Тази мощохранителница в една от тези църкви, е изключително добре изработена и в нея се съхраняват мощите на светеца, допълни Константинова.

"Била съм в доста църкви по света, но това е наистина една от най-впечатляващите, прекрасни и най-силна от всички църкви

Храмът е на около 500 години, в него има икони от 14 век, стенопоси, единствено тук може да се види Свети Георги, изобразен на трон, сподели за "Хоризонт"  Биляна Желязкова, организатор на религиозни пътувания.

"Тази икона е дарена и донесена от Света Гора, допълни Желязкова.

Мая Петкова – Константинова и Биляна Желязкова

"Празникът на Свети Йоан Рилски, който отбелязваме днес, хората му казват - Денят на Отеца, вижте колко хубаво звучи, каза за "Нощен Хоризонт" отец Никанор, йеромонах в Гигинския манастир.

"На всички светии, казваме светии, а на Свети Йоан Рилски казваме - нашето Отче, нашия покровител.

Общото между Свети Йоан Рилски и Свети Георги е, че се считат за покровители на българския народ. Може би не всички са чували, че още във времената на Симеоновите войни един български войник е избавен след една неуспешна битка с маджарите, по едни чуден начин от Свети Георги.

Култът към Свети Георги започва веднага след покръстването и приемането официално на християнството. Войната е била част от всекидневието на българите и те са търсели такъв воин покровител, разказа още отец Никанор.

Храмът в гр. Нигрита край Серес, Северна Гърция, където от векове се съхраняват частици от десницата на св. Георги

Свети Георги е и патронът на българския манастир в Света гора Атонска, каза още свещеникът. 

"Свети Георги и Свети Йоан Кръстител обичат българите и българите ги почитат много ревностно.

Тялото на Свети Йоан стои и се съхранява нетленно в Рилския манастир, макар, че е пренасяно многократно през годините, правейки големи чудеса и извън страната ни.

Мощите на Свети Йона преживяват и най-страшното нашествие в българската история - това е османското нашествие. И мощите оцеляват. 

И остават за почит на целия наш народ, като през 1469 г. то се завръща в Рилската света обител, където пребъдва и до ден днешен, като е извор на многобройни ни чудеса, изцеления и духовна помощ, за тези, които прибягват към него, както и Свети Георги, чието тяло е не е загубено изцяло, а има мощи в различни манастири по света, каза още за БНР отец Никанор, йеромонах в Гигинския манастир.


Мая Петкова – Константинова е журналист с дългогодишен опит в различни медии. Работила е като репортер в „По света и у нас“ и новините на „Панорама“, автор и водещ на рубриката „Културна хроника“. Репортер и редактор в БТА, редактор и главен редактор на news.bg. Нейни статии, анализи, коментари и интервюта са публикувани в ежедневници и списанията InGlobo и „Икономика“, както и в Годишника на Стопанската академия, град Свищов. Интересът й е фокусиран към историята, археологията, митологията и културното наследство. Тя прилага към археологическите открития нови гледни точки, предложени от академични проучвания и доказателства, с цел търсенето на алтернативно мнение в изследването на изгубени цивилизации, разглеждането на свещени писания и мистериозни събития. Целта й е обяснение на науката, митологията, религията и историята на нашия свят и връзката им с днешния ден.

Биляна Желязкова има магистратура в сферата на управлението на туризма. С дългогодишен опит в туристическия бранш. Обича да пътува и опознава нови места. Тази любов превръща в своя професия и създава собствена туристическа агенция. Като своя мисия тя приема вдъхновяването към пътувания, пътешествия и изживявания, които оставят трайни спомени у хората. Биляна Желязкова е създател на авторска туристическа програми до по–малко известни дестинации и обекти. Най-новата от тези програми е Чудесата и силата на Свети Георги Победоносец и църквата в Нигрита, Гърция.

Още по темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Мая Петкова – Константинова, Биляна Желязкова и отец Никанор.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10

В родопско село правят кастинг за актьори. Наесен ще играят "Женско царство"

Родопското село Пчеларово обяви кастинг за актьори  любители . Те ще участват в театрална пиеса, чиято  премиера е планирана за есента. Идеята е на семейства, завърнали се неотдавна от Канада .  Шепата ентусиасти и доброволци искат да върнат славата на Пчеларово от времената, когато в него са живели 4000 души. Красимира Стоянова е..

публикувано на 16.05.24 в 10:04

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40