„На сън приличаш. В утринна мъгла
гнездата на съня обличаш
И те излитат с онзи вик „Ела“
с цветя и думи да обичаш.“
- това е част от "Двете думи" на Юлия Пискулийска. Стихотворението е от новата й книга, която включва „Горчиво мляко“ - поезия и „Иконата“ – проза.
Книгата ще бъде представена на 9 ноември в гр. София.
Юлия Пискулийска е добър психолог, роден разказвач, тя пише за самотата, отчуждението, за човешката душа, разказите й са с неочакван край, в тях има много движение, разминавания на странници, понякога с обща съдба, които остават непознати.
Героинята от разказа й „Жената с кожените палта“ има своята ябълка, която от години излиза, погалва ябълковото клонче – „троха от илюзията, но някъде там в съзнанието й, тя се бореше да остане жива“. „Нежността понякога поставя граница, за да не се премине в територията на взаимност, където има толкова неочаквани неща.“ – споделя Пискулийски в своите „Летящи мисли“.
От поетичните й заглавия разбираме, че е „Несъвършена“, „Укротена“, „Примирена“, „Обсебена“, но тя е и „Присъствие“, „Обичане“, „Копнеж“.
Открива силата в думите чрез стихотворенията „Вермеер преди здрача“ („Жената до прозореца съм аз, към думите – и към какво ли гледам...“), „Пролетна песен“ („Изживяхме с думи митично, което не се случи...“), „Щастливите жени“ („В поляната на думите се лутам...“)
"Аз обичам да се движа, ако няма за какво, си го измислям. Не обичам да седя на едно място - обичам движението на морето, на пясъка, на цветете, с което си играе вятърът. Аз обичам движението на цветовете, на мислите, на всичко, разказа още Юлия Писуклийска.
"Думите за мен са нещо много важно. Понякога се опиянявам от тях, когато се докосвам до тях.
Мисля, че те са това, което ми дава пълнота. Ако ги нямам, ако не мога да ги кажа, аз бих се чувствала нещастна. Много е важно как ще го кажеш, как ще го напишеш, сподели още Пискулийска.
Юлия Пискулийска
Родена на 30 юни 1942 г. в град Враца. Завършила специалност „Български език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Втора специалност „Руски език и литература“. Работила във в. „Труд“ /редактор в отдел „Култура“/, сп. „Пламък“, издание на Съюза на българските писатели, /редактор в отдел „Публицистика“/ в.“Ние, жените“ /зам.-гл. редактор, в. „Континент“ /завеждащ отдел „Цивилизации“/. На конгрес на СБЖ е избрана в ръководството на творческия съюз и напуска в. „Континент“.
Професионалната ѝ активност не прекъсва след пенсионирането в СБЖ. Става главен редактор на в. „Женско здраве“, две години е редактор във вестника на СБП „Словото днес“. Коментатор е във в. „Златна възраст“ от основаването му.
Има публикации в различни медии, публицистика, интервюта, документални очерци, позиции, мнения, коментари, разследване. Водила на живо предвания в БНР и БНТ. Водила рубрика във в. „Поглед“.
Издадени книги, публицистика, поезия, проза: „Две минути преди скока“(1975г.) и „Босоногата кралица“(2018 г.) – за Йорданка Благоева. „Болка трябва да има“, „Ключът“, „Черни вторници“ (първо място за публицистика в класацията на в. „АБВ“); „От Я до А“, „В часа на петела“, „Щрих“/предговор О.Сапарев/, „Незавършен портрет“ – 1 и 2, „Ecce homo“.Поезия – „ Спътница на облак“, „65“, „Късен памид“/ предговор С.Хаджикосев/, „Някога Никога“, /предговор С.Хаджикосев/„Диво цвете“/предговор Д.Стефанов/, „Камбаните на тишината“/предговор О.Сапарев/. Съавтор е на книгата „Кирил Христов в 155 писма“. Поредната ѝ книга, декември 2019 г., „Псевдоним Вирус с окраска диверсия“ е документална, за проф. д-р Радка Аргирова, световно известен вирусолог. „Сълзи за катерицата“ е писана преди четиридесет години, но е издадена през 2021 г.
Ю.П. има почетна грамота на СБП „За принос към българската литература“ и „Златното перо“ на СБЖ. Публицистиката ѝ е насочена към горещите точки на политическия и социалния живот на България.
Юлия Пискулийска е първата жена, избрана в ръководството на СБЖ, където два мандата е активен зам.-председател по професионално-творческите въпроси, възстановява в-к „Поглед“ и работи неуморно за свободата на българската журналистика. Член е на СБП и СБЖ. Смъртта я разделя със съпруга й Асен, има три деца - Стефка, Зорница и Йордан, четири внучки - Янина, Юлия, Джена и Петра, внук Асен и правнучка Леда.
Още по темата в звуковия файл.
В Международния ден на музиката и броени дни преди 55-ия рожден ден на големия български цигулар Васко Василев в София беше открита фотоизложбата "Васко 55 ". Тя събира ярки снимки от неговия живот от 5-годишната му възраст до днес, правени в България и в различни краища на света. Изложбата е експонирана на открито - на Моста на влюбените..
На 1 октомври в "Ларгото", в центъра на столицата, в 19:30 ч. ще започне първият концерт от афиша на 19-ото издание на фестивала "Изкуството на барока" - форум, който не само затвърди позициите си като единствен по рода си у нас, но и "отгледа" своя лоялна публика от меломани, любители на старинната музика и исторически информираното ѝ представяне...
На 1 октомври светът чества Деня на музиката - инициативата е на ЮНЕСКО и започва през 1974 г. През 1980 г., по случай 700-годишнината от рождението на Йоан Кукузел - Ангелогласния, е поставено началото и на друг празник - Деня на българските музиканти. Точно тази дата избират Симфоничният оркестър на БНР и неговият главен диригент Константин Илиевски..
Тя обича да излиза на сцената боса. В движенията ѝ има някаква магия и публиката винаги я аплодира с възторг. Изнася концерти и майсторски класове по цялото земно кълбо, преподава в Париж и Лозана. Вече 10 години френска фирма произвежда серия палки на нейно име, а преди дни беше обявено, че от следващия сезон българката ще поеме поста артистичен..
Драматичният театър в Благоевград открива новия си творчески сезон с премиера на постановката "Дракула". Режисьорът Стайко Мурджев предлага различен и съвременен прочит на световноизвестния роман на Брам Стокър. Двата главни образа са поверени на актрисата Койна Русева , която влиза в ролите на Влад Цепеш – Дракула и на неговия..
Художникът с псевдоним Кром Багелски реализира поредното си творческо предизвикателство . Той създаде в Габрово 20-метров стенопис върху фасадата на сграда, който е вдъхновен от бубарството , дало поминък на няколко поколения българи. Крум Балджийски: Има огромен чар в съживяването на изоставени места Стенописът е изрисуван в Шести..
Кратки разкази, есета и публицистика, както и нови творби е събрала в сборника си "Макове сред асфалта" Красимира Димова. Представяне на книгата ще има първо в Априлци – на 4 октомври, а в София то ще бъде на 15 октомври от 18.00 часа в Столичната библиотека. 77-годишната авторка е родена в Троянско . Била е преводач, учител, библиотекар,..
През втората половина на октомври ще имаме хубави есенни дни , но месецът започва с ударна зимна обстановка. Това обясни пред БНР метеорологът..
Сега е безвремие и нито една тенденция не може да се види в политическата ситуация у нас. Има много събития, но няма нищо ново, коментира в..
Росен Софрониев е управител на рафинерия "Плама", разположена край Плевен. От 15 години той се опитва да ангажира поредния областен управител с..