5 победи в стартове за Световната купа по ски, 12 подиума, един малък кристален глобус в слалома - това е кратката равносметка на 23-годишния норвежки алпиец Лукас Бротен, който вчера в Зьолден изненадващо обяви, че слага край на кариерата си заради конфликт с федерацията на страната. Това обаче не е единствения скандал около Зьолден, където от години в края на октомври започва новият сезон в алпийските ски със стартове в гигантския слалом при жените и мъжете. Активни и бивши скиори подкрепиха протестите на природозащитници срещу никому ненужното ранно начало на състезанията от Световната купа, което е причина за спорни строителни работи на глетчера Ретенбах в подготовка на състезанията.
Промените в Алпите се виждат с просто око - вместо вечен лед глетчерите разкриват сив камънак. Камерите на ледника Ретенбах са запечатали как организаторите на състезанията в Зьолден цяло лято подготвят днешния старт - багери изнасяха камъните от трасето, ратраци разтилаха консервиран от миналата зима сняг по пистата, само и само да има състезание. Заради високите температури производството на изкуствен сняг е невъзможно.
Климатичните промени не само не подминават ски спорта, а дори го застрашават - в това са убедени любителите на белите спортове, а както стана ясно още миналата година - и все повече бивши и настоящи състезатели от "белия керван". "Кому е нужно всичко това? Не ми влиза в главата! Хем миналата година обсъждахме въпроса, а сега всичко се повтаря", недоумява бившият германски слаломист Феликс Нойройтер. Олимпийският шампион Маркус Васмайер е по-сдържан: "Какво ще стане, ако открият сезона един месец по-късно", пита Васмайер. Същият въпрос зададе в интервю преди новия сезон и безспорната звезда при жените Микаела Шифрин: "Защо се опитваме да пригодим природата към нашия спорт, вместо да е обратното?"
Още миналата година австрийският алпиец Юлиян Шютер инициира петиция срещу ранните стартове, която е подписана от вече над 25 хиляди активни алпийци от целия свят: "ФИС така и не се отказа да ни замазва очите, че отдава значение на климатичните промени. И точно срещу това е нашата петиция", казва Шютер, който получи - меко казано - груб отговор от генералния секретар на австрийскиата ски федерация Кристиян Шерер: "Юлиян Шютер и подкрепилите го състезатели имат право на мнение, но в същото време може би трябва да се замислят, дали професията им е съвместима с убежденията, които имат."
Организаторите на стартовете в Зьолден също не разбират развихрилата се дискусия около началото на сезона още през октомври: "Тази година ще открием сезона за 30-ти път тук. Направили сме толкова много чудесни състезания! Имало е и трудни условия. Но публиката винаги е била въодушевена. Тази година изведнъж се появи критика. Естествено, няма да подминем критиката, но докато можем да организираме успешни стартове за Световната купа не виждам причина да се отказваме", казва Джак Фалкнер, шеф на съоръженията на глетчера Ретенбах и съорганизатор на състезанията. Вчера паднаха около 5 см сняг, но днес вече грее слънце, нови валежи скоро не се очакват и сухото време обърква плановете на състезателите, както обяснява слаломистът Линус Щрасер: "Тази година подготовката за сезона беше много трудна - сухо време, на глетчерите нямаше сняг. Чудехме се къде може да се тренира, от днес за утре размествахме тренировъчните лагери. Това изтощава, ", казва Щрасер. "Защо сезонът да не започва когато падне сняг? Зимите се изместиха, продължават до по-късно. Защо да не изместим и сезона? Така или иначе - от нас нищо не зависи, ние сме пешки на ФИС", добавя световният шампион в паралелния гигантски слалом Александър Шмид.
Климатичните промени застрашават обаче не само ски спорта, но и бизнеса в Алпите. Скъсяването на сезона принуждава ски зоните да търсят начин да се разширят, да строят нови писти и лифтове във високата част на планината, където е по-вероятно да има естествен сняг, или поне температурите да позволяват производството на изкуствен. "Ски зоните трябва да са големи, иначе не са атрактивни за туристите", допълва аргументите си Беате Рубачер-Лархер от управата на курорта Пицтал в Австрия: "Залагаме на устойчивото развитие на ски зоната, защото трябва да подсигурим работни места за региона. В крайна сметка ски курортите са и работодатели и носим отговорност за жителите в долината", казва още тя.
"За природозащитниците това обаче не е приемливо", категоричен е Тобиас Хип от екосдружението "Алпи" в Бавария, Германия, който посети миналата седмица Зьолден в съседна Австрия: "За нас като природозащитна организация това което се случва на ледника, само и само да се проведе състезанието, е прекомерна намеса в природата. В Бавария ситуацията е по-добра, няма планове за разширяване на ски зоните, но гледаме с тревога към съседна Австрия, където категорично преминаха всякакви граници. Там превръщат високопланински ледници в ски курорти."
Темата отдавна е застигнала и политиката в Австрия: "Криматичните промени не могат да се отричат. Не мога да разбера защо е необходимо толкова категорично да се настоява стартовете за Световната купа да започват толкова рано. Федерациите трябва да се замислят. Кому е нужно да се провеждат състезания на последните жалки остатъци от глетчера", пита Леоноре Гевеслер, министър на околната среда от съуправляващата във Виена партия на Зелените.
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
По света от години се правят опити сивите и безлични промишлени зони да се превърнат в привлекателни културни атракции. В Тел Авив, поне от двайсет години, съществуват „архитектурните лечебници“, които дават „жива вода“ на изоставени пристанища и гари, превръщайки ги в притегателен център за малки и големи. В Ерусалим ежегодно се провежда..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува. След като става свидетел на катастрофа, при която е ранено..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 27 юли 2025 г. Месечен победител е законът, предложен от Румен Узунов от с. Поликраище : Политиката е като бейзбола: Без бухалка нищо не става. Успехи и вдъхновение за всичики законотворци на "Рано в неделя"
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..