Александра Томанич: Сърбия има нужда от промяна

Интервю на Весела Владкова с Александра Томанич за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През последните 11 години Сърбия прекара 2 години и 3 месеца в избори и преговори за съставяне на правителство. До края на тази година Сърбия отново ще прави същото. Тази седмица председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен още не беше отпътувала от Белград, когато сръбският президент Александър Вучич обяви предсрочни парламентарни избори на 17-ти декември. Какво налага отново да има предсрочен вот?

Интервю с Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейската фондация за Балканите в Белград.

Предсрочните парламентарни избори не са нищо необикновено в Сърбия. Вучич често насрочва избори, пък и постоянно е в нещо като предизборна кампания. Освен това президентът има правомощията да насрочва избори когато сметне за необходимо.

Новото сега е, че след масовите стрелби през май Сърбия изпадна в дълбока вътрешнополитическа криза. По време на голямата протестна вълна с масови демонстрации в цялата страна опозицията поиска предсрочни избори.

Нов е също така обявеният предизборен съюз на "Сръбската прогресивна партия" на Александър Вучич с националистите на Воислав Шешел.

Ново всъщност е само официализирането на този съюз. Вучич е рожба на Сръбската радикална партия. Воислав Шешел, който - да не забравяме - е осъден военен престъпник, е политическият баща на Вучич. По време на югославската война и на войната в Косово Вучич беше министър на Слободан Милошевич. Така че корените на президента са дълбоки и не са тайна за никого. Пък и той никога не се опитвал да скъса с това минало.

Когато Вучич дойде на власт с тогава новата "Прогресивна партия", обстоятелствата не позволяваха да се обяви срещу евроинтеграцията на Сърбия. Нямаше как да спечели изборите с антиевропейска програма. След 10 години на неговото управление Сърбия вече не е демократична държава, тук няма свободни медии, а подкрепата на сърбите за евроинтеграцията е на дъното.

Вучич от години води националистическа политика, която подклажда антиевропейските настроения. Всичко това върви през медиите - 98 процента от тях са контролирани от управляващата партия чрез нейни марионетки. Вучич почти всеки ден е на телевизионния екран.

Кои теми ще са във фокуса на предизборната кампания, какво вълнува сърбите в момента?

Темите са много, но не мисля, че Косово ще бъде централната тема. С тази тема обаче е свързано разочарованието на много хора в Сърбия от международната общност, която си затваря очите за това, което се случва тук, само и само за да се стигне до сделка по косовския въпрос.

Бедността е огромна, инфлацията е непосилно висока, така че според мен във фокуса на кампанията ще бъдат социалните въпроси. Успоредно с това ключова тема ще бъде насилието. Защото именно масовите стрелби изкараха хората по улиците на Сърбия. Насилието е навсякъде, дълбоко вкоренено в сръбското общество. Освен това вярвам, че и други важни теми като независимостта на съдебната система и медийната свобода също ще доминират предизборната кампания.

Как влиза опозицията в поредните предсрочни избори? Помним, че в миналото тя бойкотира вота, а сега има зад гърба си протестното движение "Събрия срещу насилието", възникнало след масовите стрелби край Белград през пролетта.

"Сърбия срещу насилието" започна като гражданско движение, което към онзи момент през май и юни изобщо не си поставяше някаква конкретна политическа цел. Тези протести подействаха като отдушник за сърбите. Бяха изключително важни, защото показаха, че въпреки отровната среда, в която живеем, гражданското общество има съпротивителни сили. И че хората искат да живеят нормално. Нищо повече.

С времето обаче се появи и политическата тежест на протестното движение. Неговото мото "Сърбия срещу насилието" даде името на листата на обединената опозиция, която се явява на изборите през декември. В този съюз влизат всички модерни, прогресивни и проевропейски политически сили, нещо което не се е случвало от години.

Колко стабилна е конструкцията на обединената опозиция, тъй като тя е много разнородна?

Опозицията не е обединена, защото в нея не влизат националистическите формации. Тази седмица действително имаше един малък скандал около бившия президент и неговата микро-партия Борис Тадич, но в дъното на този скандал е нараненото его на един изхвърлен извън борда на днешната политика бивш президент. Това няма да се отрази на сплотеността на опозицията, която вчера официално влезе в предизборна коалиция.

Лидерът на сръбската опозиционна "Партия за свобода и справедливост" Драган Джилас заяви в интервю през лятото, че недоволството от президента Вучич е по-голямо от подкрепата за опозицията. Така ли ще бъде и след изборите през декември?

Кой може да каже кое е първото - яйцето или кокошката… В крайна сметка значение има друго - Сърбия има нужда от промяна. Властта е тясно обвързана с организираната престъпност, корупцията е навсякъде и това са истинските проблеми на Сърбия.

Гражданското общество се събуди, ще видим една силна кампания за участие в изборите. За първи път опозицията е обединена и няма да бойкотира вота, както през 2020 година, което не доведе до нищо добро. Тогава - да не забравяме - ЕС се направи, че бойкот няма, а той беше израз на отчаяние. Нещо повече - тогава Брюксел нарече изборите "честни и свободни".

Казахте, че Косово няма да е водещата тема на изборите на 17-ти декември, но без съмнение ще присъства в кампанията. Александър Вучич и тази седмица повтори пред председателя на ЕК Фон дер Лайен, че признаването на Косово е немислимо. ЕС го заплашва, но се питам, знае ли какво ще направи, ако Сърбия така и не изпълни поетите ангажименти?

Според мен ЕС чака прекалено дълго Вучич да изпълни вече дадени обещания. Догодина ще има европейски избори и ако не гражданите, институциите на ЕС вече навлизат в предизборна кампания. Така че в момента не очаквам някакви чудеса от Брюксел. Така или иначе съм скептична заради прекалената търпимост на ЕС към Вучич. Брюксел мълчаливо подмина целия процес на разграждане на демокрацията в Сърбия.

На поредната конференция, посветена на евроинтеграцията, която се проведе тази седмица в Берлин, ЕС предложи членство на хапки - първо достъп до вътрешния пазар, след това по-широко участие в европейските програми, отпадане на роуминга и т.н. Достатъчно ли е това, за да обърне настроението в държави като Сърбия, където подкрепата на гражданите за членство в ЕС е спаднало до едва 38 процента?

Не, разбира се. За мен проблемът е другаде. Проблемът не е в падащата подкрепа за еврочленството - това се дължи на целенасочената манипулативна политика на Вучич. Ако беше възможно в тази медийна среда управляващите да бъдат оборени, че Сърбия всъщност дължи много на ЕС и на финансовите потоци от Европа, тогава нещата щяха да изглеждат много по-различно.

В същото време нека не си правим илюзии - в обозримо бъдеще нито Сърбия, нито която и да е друга държава от Западните Балкани ще е изпълнила критериите за членство в ЕС.

Така че според мен проблемът е друг - за еврочленството на Западните Балкани сега се говори усилено единствено заради геополитическата ситуация. Но разширяването в момента е невъзможно, при това заради Европейския съюз. Европейският съюз не е готов за това. Така че предложенията за поетапна интеграция, за достъп до вътрешния пазар и така нататък за мен са признак на безидейност, безпомощност и отчаяние на Брюксел.

Къде бърка ЕС в политиката си към Западните Балкани?

20 години минаха от онази паметна среща в Солун, на която ЕС за първи път се ангажира с приемането на държавите от Западните Балкани. 20 години тази торта стои на масата и сега изведнъж някой реши, че може да я нареже и да я подава парче по парче. И че ако Западните Балкани получат парче от тортата ще склонят да заобичат ЕС. Няма да стане. Чисто психологически няма как да стане.

Проблемът е другаде. Проблемът е, че ЕС проигра доверието на хората. Пък и друго нещо - от Брюксел непрекъснато повтарят, че членството изисква болезнени реформи. За кого са болезнени тези реформи? За корумпираните авторитарни властимащи? Тях наистина трябва да ги заболи. Така че Брюксел трябва да обърне повече внимание на хората, да се вслушва повече в тях, вместо да сключва някакви задкулисни сделки с политици, които нарича "партньори". Човек би трябвало да си подбира партньорите, нали така?

В такъв случай Вучич иска ли изобщо да поведе Сърбия към ЕС? Наскоро таблоидите в Сърбия излязоха с негов цитат на заглавните страници, че бъдещето е в Азия и Африка, а наскоро Белград сключи с Китай споразумение за свободна търговия, което Брюксел посрещна с предпазливо възмущение.

Президентът Вучич няма никакво намерение да вкара Сърбия в ЕС. Той иска единствено парите на ЕС. И ги получава. Иска вниманието на европейците, но в никакъв случай не иска нито тяхното върховенство на правото, нито демокрацията, а още по-малко свободата на медиите.

А отправеният към Азия поглед в известен смисъл е остатък от външнополитическия курс на бивша Югославия. Но нито Сърбия е Югославия, нито Вучич е Тито, а и международната обстановка е съвършено различна.

Обвързването на Сърбия с Китай ще има катастрофални последици за икономиката й. Още преди сключването на споразумението за свободна търговия търговският дефицит с Китай беше огромен. Така че нищо добро не очаква Сърбия от това обвързване.

Споделете

"За еврочленството на Западните Балкани сега се говори усилено единствено заради геополитическата ситуация"

Александра Томанич: Сърбия има нужда от промяна

"Президентът Вучич няма никакво намерение да вкара Сърбия в ЕС. Той иска единствено парите на ЕС. И ги получава"

БНР подкасти:

Първият министър на Северна Ирландия отказа нощувка в "Уиндзор"

Един човек загина при ракетна атака срещу Киев

Финансовият министър обсъжда с НСОРБ параметрите на бюджета за общините

Милена Стефанова: Намираме се в мътен разказ - колко са парите на държавата

Парламентът на Гърция ще направи четвърти опит да избере президент

Атанас Кацарчев: Нищо за бюджета не е коментирано с нас до момента

Клаус Йоханис се оттегля официално от поста на президент на Румъния

Маестро Камджалов ще ръководи училище, в което децата са обичани и им се предлага алтернатива

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Мария Черешева: При законодателна репресия срещу медиите АЕЖ ще сезира евроинституции

Предавания

За БНР

Програми

Радио България