Д-р Щефан Майстер: Национализмът и патриотизмът са основни фактори за легитимация на режима на Путин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Интервю на Весела Владкова с д-р Щефан Майстер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Антисемитски изтъпления имаше и в Дагестан - субект на Руската федерация, където живеят предимно мюсюлмани. Но където в миналото, преди векове, е имало компактно еврейско население. Етническите малцинства в Руската федерация представляват около една пета от населението. Предимно от тези републики обаче Русия мобилизира войници за фронта в Украйна.

Именно войната срещу Украйна промени Русия и отношението й към арабско-израелския конфликт, а от там и към вътрешния антисемитизъм. Във външната политика това наследство се проявява в опитите на Кремъл да обедини повече държави в ос срещу установения световен ред под знамето на антизападните настроения и антиимпериализма.

Когато миналата седмица тълпа нахлу на пистата на летището в Махачкала, столицата на Дагестан, в търсене на пристигащи евреи, властите бяха изненадани, въпреки че това изтъпление не беше първото - преди това беше претърсен хотел в Хасавюрт, където бяха отседнали израелски граждани, а в Налчик, столицата на република Кабардино-Балкария, беше направен опит за палеж на еврейски културен център. От къде идва тази омраза пред БНР отговори д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, който изследва постсъветското пространство и историята на Русия.

"Антиеврейска демонстрация не е специфичен руски проблем. Просто мюсюлманите в Русия се вписаха в антисемитската вълна, която заля света след 7-ми октомври. Освен това говорим за отделни акции, а не за трайно антисемитско настроение, систематично подклаждано от някого. Това, което се случи в Дагестан, много наподобява проявите в Европа.

За съжаление, изстъпленията в Дагестан се вписаха в серията антиизраелски прояви, с които сякаш започнахме да свикваме.

- Говорите за антиизраелските настроения сред мюсюлманското население на Руската федерация. А как стоят нещата в останалите части на Русия?

- Както и в други държави, и в руското общество има антисемитски настроения. Но не бих казал, че те са подклаждани от режима. В същото време в Русия има известна антисемитска традиция. Историята помни погроми, помни дискриминацията на евреите в годините на съветската власт. Но това, което видяхме в Дагестан, е по-скоро израз на религиозната враждебност между евреи и мюсюлмани, отколкото част от антисемитската традиция в Русия.

- Известно е, че Путин рекрутира войници от Дагестан за войната срещу Украйна. Имаше недоволство, но то сякаш затихна заради доброто заплащане и високите обезщетения на ранените войници и на семействата на убитите. Виждате ли обаче връзка между антисемитските изтъпления и тежкото социално положение в тези части на Руската федерация?

- Директна. Но в Европа нещата не са много по-различни. В западните общества мюсюлманите също не са добре интегрирани, а от това произтича тяхното тежко социално положение. Същото е и в Русия - Дагестан и останалите региони в Северен Кавказ са бедните региони на Руската федерация. Те са изцяло зависими от финансирането от Москва.

В този смисъл изстъпленията в Дагестан са по-скоро израз на отчаяние и гняв заради тежкото социално положение. Именно в това си приличат антисемитските прояви в Русия и в Европа - под повърхността на омразата към евреите подбудите всъщност са социално-икономически.

- Къде се намесва националистическия уклон, който завладя Русия, особено след нахлуването в Украйна?

- Национализмът се превърна в държавна доктрина още със завръщането на Путин като президент през 2012 година и анексирането на Крим две години по-късно, което всъщност е началото на войната срещу Украйна. Национализмът и патриотизмът са основни фактори за легитимацията на режима на Путин. Руското общество е пропито от тази вълна, виждаме го навсякъде - в образованието, в медиите, навсякъде.

Говоря за етно-национален патриотизъм, който залива Русия. Говоря за дискриминация на всички останали етнически групи в Руската федерация. Влизането на руската армия в Украйна само усили този аспект на кремълската пропаганда.

- Как се възприема това в отдалечените региони на Руската федерация, населени предимно с мюсюлмани? Наскоро руският президент Владимир Путин се срещна с представителите на религиозните общоности и отново подчерта колко важна е религиозната и етническа толерантност.

- В една мултиетническа и мултинационална федерация, каквато е Русия, това е напълно погрешна политика, която ще създава все повече главоболия за Москва. А Путин всъщност дълго време се опитваше да избегне такива проблеми. Години наред той се опитваше да се представя като президент на всички граждани на Руската федерация. Но в момента Кремъл прави точно обратното. Така че конфликтите на етническа и религиозна основа са неизбежни.

Руснаците определено са привилегированата етническа група, това проличава във всички аспекти на обществения живот. В сравнение с останалите етнически и религиозни групи, във всяко отношение руснаците живеят значително по-добре. Това не остава незабелязано и предизвиква растящо недоволство от централната власт.

Виждаме го и във войната срещу Украйна - мобилизираните войници на фронта са предимно, да не кажа изцяло, от бедните мюсюлмански региони. Помните, имаше протести срещу мобилизацията, дори срещу войната в Украйна. Междувременно Москва се опита да потуши недоволството с по-големи парични трансфери към местната власт. Но не вярвам това да успокои хората за дълго.

- Имах усещането, че изстъпленията в Дагестан изненадаха Кремъл. Говорителят Дмитрий Песков обвини Запада, че е провокирал разделяне в руското общество. Как си обяснявате тази реакция, д-р Майстер?

- Властта със сигурност подцени заряда на протеста в Дагестан. Москва реагира със закъснение, имаше известно объркване. Москва дори закъсня с реакцията си на нападението на "Хамас" срещу Израел. Така че обвинението, че Западът е виновен за всичко, беше класически пропаганден отговор на една объркана власт.

Нито централната, нито местната власт се оказаха подготвени за такива конфликти. Според мен това е обяснението за първоначално меката реакция на изстъпленията в Дагестан. Полицията не се намеси така, както би го направила, ако в центъра на Москва имаше антиправителствена демонстрация. Нямаше груби арести, нямаше строги присъди. Напротив, властта беше скандално пасивна. Не изключвам причина за тази реакция да е освен изненадата и подценяването на антисемитските прояви и до известна степен дори тяхната подкрепа.

- Каква връзка виждате между антисемитските прояви в русия Кавказ и поведението на Кремъл във войната между Израел и "Хамас"?

- Разбира се, трябва да отчетем връзката между отново избухналия израелско-палестински конфликт и процесите в Близкия изток като цяло, и последиците от тях за мюсюлманските субекти на Руската федерация. Не забравяйте ключовата роля на чеченския лидер Кадиров за руския режим. Той, но и Путин подържат тесни контакти с арабския свят.

Според мен обаче има други фактори, които имат значение, особено Иран. До нахлуването в Украйна Путин винаги се е опитвал да поддържа добри отношения с Израел, включително лично с Нетаняху, но едновременно и с Иран и с арабските държави. Сега обаче за Путин Иран е по-важният партньор. И това няма как да не се отрази на отношенията с Израел.

В същото време Русия не заема категорична позиция за войната в Газа. А причината е дилемата, в която изпадна Москва - от една страна не иска да разваля връзките с Израел, от друга - не бива да застрашава отношенията с Иран. Или с други думи - проблемът на Русия е по-скоро геостратегически, а не етнически или религиозен. И тъй като в геополитически план Москва се е фиксирала върху Запада, пропагандната машина произвежда антизападни обвинения по всички въпроси.

- За Русия е от първостепенна важност Израел да не доставя оръжия на Украйна.

- Това е изключително важно, пък и Израел засега се е въздържал от военни доставки за Украйна. Не вярвам обаче, че Израел ще промени това решение, защото също преследва собствени интереси в Русия и не иска да настройва Москва срещу себе си. Поне засега изглежда така, но и тук Иран играе ключовата роля - много зависи от това, как ще се развият отношенията на Русия с режима в Техеран. В тази връзка обвиненията срещу Москва, че е подготвила атаката на "Хамас" в колаборация с Иран ми се струват преувеличени. Мисля, че трябва да гледаме по-скоро към Техеран.

В крайна сметка не за всичко е виновна Русия. Но когато може, Русия, естествено, се възползва от събитията. Все пак мисля, че разпалилият се конфликт за Кремъл е по-скоро проблем, отколкото жокер. Москва изпадна в невъзможната ситуация да се опитва да бъде приятел и с двете враждуващи страни, а това в момента е невъзможно. Русия е принудена да заеме позиция, а не може. Дилемата на Москва е, че във войната срещу Украйна и Запада има нужда както от Израел, така и от Иран.

Споделете

"Дилемата на Москва е, че във войната срещу Украйна и Запада има нужда както от Израел, така и от Иран"

Д-р Щефан Майстер: Национализмът и патриотизмът са основни фактори за легитимация на режима на Путин

БНР подкасти:

Франция ще признае палестинска държава

САЩ прекратиха преговорите за Газа в Доха и изтеглиха екипа си

Ключовите антикорупциони органи в Украйна са участвали в изготвянето на предложения от Зеленски закон

ЕС и Молдова със споразумение за разширяване на обхвата на Зоната за свободна търговия

Почина легендата на кеча Хълк Хоган

НС премахна възможността за физическо връчване на арбитражно решение

Окончателно: В съдебно заседание може да се участва и чрез видеоконференция

Даниел Генков: Самоубийството е израз на екзистенциална субективна криза у личността

Диана Георгиева: На специалистите по здравни грижи се гледа като на втора ръка хора

Адв. Емилия Недева: Варненският кмет не беше за задържане, делото стои 8 месеца на трупчета

Предавания

За БНР

Програми

Радио България