САЩ могат да се окажат трайно ангажирани в Близкия изток и след войната

• Войната между Израел и "Хамас" няма признаци да спре

• Израел разширява операциите си в Газа, но се съгласи да допусне гориво в анклава

• Израел нареди на жителите на 4 града в Ивицата Газа да напуснат домовете си

"За иранците от този конфликт произтичат множество рискове. Най-големият риск е да загубят някои от участниците в т.нар. Ос на съпротивата - шиитските групировки в региона. Не е ясно и какви мерки ще предприеме Израел, за да възстанови отбранителните си линии след войната", отбелязва той в интервю за предаването "Събота 150".

При пълен разгром на "Хамас" Иран може да загуби не само ценен съюзник сред палестинците, но и авторитета си пред останалите свои последователи в региона.

"Най-трудното за иранците сега е как да поддържат тези групировки, без да се окажат въвлечени в по-широк конфликт. И в същото време в Арабския свят да не остане впечатлението, че Техеран е изоставил съюзниците си. Затова се опитва да постави един вид дипломатически чадър над тези групи - да привлече международното внимание, политическа и хуманитарна подкрепа за тях. В същото време се опитва да им помогне, като подобри командната им структура, да изгради от тях обединен и дееспособен фронт срещу Израел и Съединените щати."

Израел бе нападнат на 7 октомври от "Хамас" видимо без знанието на Техеран, потвърждават многобройни източници. Когато прие Исмаил Хания в началото на този месец, аятолах Али Хаменей му даде да разбере, че не бива да разчита на пряка интервенция на Иран във войната, съобщава Ройтерс. Сигналът бе разбран от другите членове на Оста. Когато обстрелват с дронове и ракети американските бази в Ирак или израелското пристанище Ейлат, "Хизбула" в Ливан и Сирия, "Катаиб Хизбула" в Ирак, хусите в Йемен, изглежда, предпочитат да действат в съгласие с иранците.

"Подкрепата им не означава, че контролират целия процес на вземане на решения в тези групировки. Оста е автономна мрежа. Всеки участник има собствен модел на осмисляне и реакция на събитията, собствен политически интерес, който се определя от средата, в която този участник се намира. "Хизбула", например, мисли и действа в зависимост от политическата динамика в Ливан", обяснява Дивсалар.

"От самото начало на конфликта ирански командири пътуват в Ливан, срещат се редовно с представители на "Хизбула" в опит да формират единен подход. И успяват. Виждаме какво се случва в Ирак, Сирия, Ливан. Въпросните групи действат много премерено, за да дадат да се разбере, че макар и да не искат война, са готови за бой. На практика всички те работят в тандем, за да увеличат възпиращия фактор, точно както Техеран иска", подчертава той.

Важна роля за ограничаване на географията на конфликта в границите на Израел и Газа изигра решението на американския президент Джо Байдън да изпрати в региона самолетоносачите "Джералд Форд" и "Дуайт Айзенхауер". Пределно ясният сигнал от Вашингтон накара Техеран да избере курса на ограничаване на рисковете, коментира Абдулрасул Дивсалар. Въпросът, който вълнува не на последно място Русия, Украйна и Европа, е колко дълго Съединените щати ще продължат да насочват значителна част от ресурсите си към Близкия изток:

"Това опира до възможностите на Съединените щати, които са ангажирани едновременно с Украйна, Източна Азия и Близкия изток. Тази игра ще става все по-значима с течение на времето и победителят в нея ще е този, който ще е в състояние да вложи повече ресурси. За американците ще е трудно да поддържат всички тези войски, които пратиха в Близкия изток, но и за иранците няма да е лесно да държат армията си в пълна готовност."

По-сериозният ангажимент на Съединените щати към региона може да не приключи с края на сегашната война. Под каква форма ще бъде този ангажимент, ще зависи от развръзката на конфликта и от следвоенните нужди на американския съюзник.

"Израел претърпя тежък удар. Положението отпреди 7 октомври няма как да се върне, дори ако "Хамас" бъдат напълно унищожени. Това, което ще се помни, е, че Израел е уязвим и че дори притежаването на ядрено оръжие (непризнато официално) не го предпазва от война. Израелците ще се опитат да изградят нова концепция за възпиране на враговете си. От тази концепция ще зависи и дългосрочното разполагане на техните съюзници - американците, в региона", изтъква Дивсалар.

Иранското ръководство също трябва да преосмисли начините как да пази интересите си, като се пази от пряк сблъсък с Израел и САЩ. Хипотетична възможност е да направи последната крачка към създаване на атомна бомба, но това - поне според Дивсалар - е слабо вероятно.

"Мисля, че иранците ще продължат да се уповават на Оста на съпротивата и на конвенционалните си способности, които развиха през последните години, т.е. на балистичните ракети и дроновете. Няма причина да се отказват от този модел, защото моделът работи. (…) Зависи също от това как Израел ще реагира през следващите години. Струва ми се обаче, че самите израелци трябва да се съобразяват с доста ограничения и изпитват неувереност в собствените възможности. Това може да ги отклони от рискови стратегии по отношение на Иран."

Друга възможност за Иран да увеличи възпиращите си способности е като увеличи военно-икономическото си сътрудничество с Путин, но "Иран едва ли ще достави на Русия по-разрушителни оръжия, като например балистични ракети. Първо, защото не е сигурен дали ще получи достатъчна отплата от Москва, и, второ, защото не иска да предизвиква Европа. Предполагам, че няма да видим нещо по-различно от доставките на дронове за руската армия и технологии като фабриката за безпилотни апарати източно от Москва", казва още анализаторът.

Руско-иранското сътрудничество, доказало се така разрушително за Украйна в бомбените кампании от миналата зима, изглежда ще продължи да крепне, но това не е предрешено. Ще зависи много от това дали Москва, притисната от санкциите и от украинската офанзива, ще е в състояние да задоволи потребностите на Техеран, посочва в заключение Дивсалар.

"Иранците например още чакат изтребители Су-35, а те не са доставени. Ако Техеран сметне, че облагите, които получава, не са достатъчни, не изключвам възможността да започне да преосмисля отношенията си с Русия."