Човечеството без маска в „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“

 Когато, през 2012-та, излезе филмът със страхотната носителка на Оскар Дженифър Уолрънс всички говореха за бъдещето от историите, в което богатите избираха 12 окаяни души от по-низшите окръзи на света си, които да се бият до смърт на арената за забавление на зрителите. Комбинацията от антиутопични идеи се оказа твърде успешна за писателката Сюзан Колинс и много читатели днес, включително и аз, подреждат поредицата за Игрите на глада до „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг, „Пърси Джаксън“ на Рик Риърдън или „Наследството“ на Кристофър Паолини. И то напълно заслужено. Защото и книгите, и филмите по тази вселена, успяха да пренесат почти перфектно читателя или зрителя в един свят разкъсван от противоречия, в който наистина по-силният побеждаваше. Но на каква цена?

Книгата, развиваща се в света на „Игрите на глада“ – „Балада за пойни птици и змии“ излиза през 2020-та. Явява се като предистория на оригиналната трилогия, развиваща се над 60 години преди събитията свързани с Катнис Евърдийн. 

Главният злодей от книгите – президентът Сноу тук е амбициозен ученик, който се надява, че с отдаденост и воля ще успее да върне блясъка на фамилията си. Така започва и филмовата адаптация по успешния роман. Кориолан Сноу живее заедно със своята сърцата братовчедка и баба си. Живеейки в оскъдни условия, Кориолан мечтае да подари на своите близки бъдеще на изобилие, в което да забравят за липсата на храна и подслон. 

Надеждите му обаче са разбити, когато става ясно, че вместо награда на ученика с най-високи оценки, завършващите елитната академия на Капитол ще трябва да бъдат ментори на новите участници в предстоящите Игри на глада. Ново правило, целящо да подобри рейтингите на игрите, губещи популярност през годините. И така, всеки от елитните дипломанти получава по един трибют от 12-те окръга.

При Кориолан попада на вид крехката, но с прекрасен глас Луси Грей. Бъдещият президент Сноу, все още далеч от авторитарното чудовище, в което ще се превърне след години, разбира, че, единственият начин да успее е като изгради връзка с трибюта си и й помогне въпреки малките шансове, да се превърне в следващия победител в кървавите игри. Раздвоен между красивата и борбена Луси и другия свят – този на Капитола, където са личности като доктор Волумния Гоул, един от зловещите умове зад всяка новост на арената на игрите на глада, Кориолан трябва да се пребори не само за оцеляването на Луси, но и на своята собствена човечност.

Може да се каже, че за 28 годишния британски актьор Том Блайт, ролята на Кориолан Сноу е първа голяма стъпка към блокбастърите. Той е уверен в образа на млад и търсещ човек, който, с развитието на филма, разбира, че трябва да се нагоди към средата, в която се намира, дори и да не е съгласен с някои от нейните условия. Така се доближаваме повече и до мотивацията, която след години президентът Сноу ще има в оригиналната книжна трилогия и филмова тетралогия по „Игрите на глада“.

Рейчъл Зиглър, която гледахме и в римейка по „Уестсайдска история“ на Стивън Спилбърг, тук също демонстрира умения и като актриса, и като певица. Със своята неуверена походка, остър поглед и прекрасен глас, особено, когато китара попадне в ръцете й, героинята й Луси Грей е отлична поддържаща женска роля, макар и да няма въздействието на Дженифър Уолрънс, изиграла Катнис Евърдийн в първите филми. Удивителна е носителката на Оскар Виола Дейвис, която тук се превъплъщава в луд учен, готов на всичко, за да привлече повече зрители за игрите на глада. С откачена прическа, ужасяващ смях и монолози издържани в най-добрите традиции на класическите злодеи, именно доктор Волумния Гоул ни напомня, че на арената на игрите на глада, човечеството сваля маската си. 

С малка роля виждаме ирландската актриса Фионула Фланаган. Споменавам я, защото отдавна не съм я гледал на голям екран, а е главна роля в един от любимите ми филми - трилърът „Другите“, където си партнира със също толкова въздействащата Никол Кидман. Фионула е бабата на Кориолан Сноу и въпреки малкото минути, в които я виждаме, тя успява да прикове вниманието към героинята си.

Ако трябва все пак да потърсим и някои минуси във филма – то трябва да имате предвид, че филмът е разделен на три части. Първите две са напрегнати, изпълнени с действие, развитие на героите и техните конфликти. Третият, поне за мен, изглеждаше излишно разтегнат. Той доведе и до един финал, който някои зрители биха определили като „объркан“. 

„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ е ефектен филм, който достойно застава до първите четири части от поредицата. А нейната актуалност не се дължи само на вълнуващото развитие на героите или епичните битки на арената. Историите около „Игрите на глада“ са много актуални за съвременния свят, разкъсван от войни и противоречия. Никога не знаеш, кой ще е следващият попаднал на арената.

Още по темата в поредния епизод на рубриката на БНР "КиноРадио".