Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Човечеството без маска в „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“

Снимка: Форум Филм България

Спомням си много добре популярността на трите книги от „Игрите на глада“.

 Когато, през 2012-та, излезе филмът със страхотната носителка на Оскар Дженифър Уолрънс всички говореха за бъдещето от историите, в което богатите избираха 12 окаяни души от по-низшите окръзи на света си, които да се бият до смърт на арената за забавление на зрителите. Комбинацията от антиутопични идеи се оказа твърде успешна за писателката Сюзан Колинс и много читатели днес, включително и аз, подреждат поредицата за Игрите на глада до „Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг, „Пърси Джаксън“ на Рик Риърдън или „Наследството“ на Кристофър Паолини. И то напълно заслужено. Защото и книгите, и филмите по тази вселена, успяха да пренесат почти перфектно читателя или зрителя в един свят разкъсван от противоречия, в който наистина по-силният побеждаваше. Но на каква цена?

Книгата, развиваща се в света на „Игрите на глада“ – „Балада за пойни птици и змии“ излиза през 2020-та. Явява се като предистория на оригиналната трилогия, развиваща се над 60 години преди събитията свързани с Катнис Евърдийн

Главният злодей от книгите – президентът Сноу тук е амбициозен ученик, който се надява, че с отдаденост и воля ще успее да върне блясъка на фамилията си. Така започва и филмовата адаптация по успешния роман. Кориолан Сноу живее заедно със своята сърцата братовчедка и баба си. Живеейки в оскъдни условия, Кориолан мечтае да подари на своите близки бъдеще на изобилие, в което да забравят за липсата на храна и подслон. 

Надеждите му обаче са разбити, когато става ясно, че вместо награда на ученика с най-високи оценки, завършващите елитната академия на Капитол ще трябва да бъдат ментори на новите участници в предстоящите Игри на глада. Ново правило, целящо да подобри рейтингите на игрите, губещи популярност през годините. И така, всеки от елитните дипломанти получава по един трибют от 12-те окръга.

При Кориолан попада на вид крехката, но с прекрасен глас Луси Грей. Бъдещият президент Сноу, все още далеч от авторитарното чудовище, в което ще се превърне след години, разбира, че, единственият начин да успее е като изгради връзка с трибюта си и й помогне въпреки малките шансове, да се превърне в следващия победител в кървавите игри. Раздвоен между красивата и борбена Луси и другия свят – този на Капитола, където са личности като доктор Волумния Гоул, един от зловещите умове зад всяка новост на арената на игрите на глада, Кориолан трябва да се пребори не само за оцеляването на Луси, но и на своята собствена човечност.

Може да се каже, че за 28 годишния британски актьор Том Блайт, ролята на Кориолан Сноу е първа голяма стъпка към блокбастърите. Той е уверен в образа на млад и търсещ човек, който, с развитието на филма, разбира, че трябва да се нагоди към средата, в която се намира, дори и да не е съгласен с някои от нейните условия. Така се доближаваме повече и до мотивацията, която след години президентът Сноу ще има в оригиналната книжна трилогия и филмова тетралогия по „Игрите на глада“.

Рейчъл Зиглър, която гледахме и в римейка по „Уестсайдска история“ на Стивън Спилбърг, тук също демонстрира умения и като актриса, и като певица. Със своята неуверена походка, остър поглед и прекрасен глас, особено, когато китара попадне в ръцете й, героинята й Луси Грей е отлична поддържаща женска роля, макар и да няма въздействието на Дженифър Уолрънс, изиграла Катнис Евърдийн в първите филми. Удивителна е носителката на Оскар Виола Дейвис, която тук се превъплъщава в луд учен, готов на всичко, за да привлече повече зрители за игрите на глада. С откачена прическа, ужасяващ смях и монолози издържани в най-добрите традиции на класическите злодеи, именно доктор Волумния Гоул ни напомня, че на арената на игрите на глада, човечеството сваля маската си

С малка роля виждаме ирландската актриса Фионула Фланаган. Споменавам я, защото отдавна не съм я гледал на голям екран, а е главна роля в един от любимите ми филми - трилърът „Другите“, където си партнира със също толкова въздействащата Никол Кидман. Фионула е бабата на Кориолан Сноу и въпреки малкото минути, в които я виждаме, тя успява да прикове вниманието към героинята си.

Ако трябва все пак да потърсим и някои минуси във филма – то трябва да имате предвид, че филмът е разделен на три части. Първите две са напрегнати, изпълнени с действие, развитие на героите и техните конфликти. Третият, поне за мен, изглеждаше излишно разтегнат. Той доведе и до един финал, който някои зрители биха определили като „объркан“. 

„Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии“ е ефектен филм, който достойно застава до първите четири части от поредицата. А нейната актуалност не се дължи само на вълнуващото развитие на героите или епичните битки на арената. Историите около „Игрите на глада“ са много актуални за съвременния свят, разкъсван от войни и противоречия. Никога не знаеш, кой ще е следващият попаднал на арената.


Още по темата в поредния епизод на рубриката на БНР "КиноРадио".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Животновъди ще блокират Подбалканския път. Отнемат им пасища

Животновъди ще блокират Подбалканския път през следващата седмица заради проблеми с пасищата. Блокадите започват от  4 юни. Животновъдите ще затварят пътя за един час дневно . Ще бъде вдигнат палатков лагер – " за да се види, че има хора в Подбалкана и да останат хора в България , да има бъдеще за децата ни", обяви пред БНР Тодор Диклиев,..

публикувано на 30.05.24 в 09:54
акад. Атанас Атанасов и Славена Родинова

Доайен в генетиката и млад предприемач - двама оптимисти за бъдещето на България

"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще." Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия  научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат..

публикувано на 30.05.24 в 08:59
Евгения Тагарева

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които..

публикувано на 27.05.24 в 14:58

В България проблемите на хората с хемофилия са неглижирани

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване. Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията - 17 април. Време е здравните власти да обърнат внимание..

публикувано на 26.05.24 в 07:05

Българската хранителна банка спасява храна, за да я дарява на хората в нужда

Българската хранителна банка е спасила над 169 хиляди килограма храна през миналата година, която е на стойност над 2.2 милиона лева. Това съобщи пред БНР изпълнителният директор на фондацията Цанка Миланова. "Ние сме единствената лицензирана организация у нас, която прави необходимото поне част от храната да бъде спасена, за да достигне до хора..

публикувано на 26.05.24 в 05:30

България отпразнува 24 май

Президентът: Не може да си позволим да загърбим потенциала на нашите учени и преподаватели В седмицата, в която посрещнахме празника на българския език и славянската писменост, в цялата страна бяха организирани тържествени прояви и шествия. Празничното шествие в София започна от Министерството на образованието и науката, където стотици..

публикувано на 26.05.24 в 04:30

20 години памет за Христо Христов

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ се включи в Европейската нощ на музеите със специалното събитие – отбелязване на 20 години от изкачването на Еверест и гибелта на смолянския алпинист Христо Христов . На събитието бе прожектиран филма „Талай Сагар – между светлината и сянката“ – представящ успешната експедиция в Хималаите и покоряването на..

обновено на 26.05.24 в 04:21