„Този именит син на Враца е роден от средна ръка по положение, но будни по дух родители – еснафи. Баща му Стоян Пишурката е бил много близък приятел и сподвижник на големия тогава борец за духовно и политическо освобождение на България – Димитраки Хаджи Тошов. За дядо Стоян Пишурката – тогавашният виден учител Константин Огнянович казва, че много често го е виждал „глава до глава” с часове да разговарят с Димитраки по народни работи. Следователно закръмката му е била народностна.”
Откъсът е от книгата "Сплетител на бунтовния дух" посветена на Кръстьо Пишурка.
Автор на книгата е Юлий Йорданов - специален гост в "Нощен Хоризонт".
Журналистът писател, който не за първи път ни среща с героите на Северозапада, издаде книгата по случай 200-годишнината от рождението на възрожденския просветител, книжовник и общественик.
"Кръстьо Пишурка е бил млад човек със солидно образование. Заради неговото ученолюбие са му предвиждали да стане образцов администратор, чиновник в Османската империя, знаел е 6 езика.
Знанието на езици и неговата харизматичност са показвали, че той може да стане и дипломат, но той като един горещ родолюбец се завръща в родната Враца, за да даскалува, разказа за "Нощен Хоризонт" Юлий Йорданов.
"И не само да преподава, но и да направи реформаторски промени в тогавашната система на образованието, посочи още Йорданов.
Представяния на единственото и най-мащабно издание за Кръстьо Пишурка до края на годината ще има в Кърджали, Лом и в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" в София.
Пътят на Юлий Йорданов в литературата тръгва от родния му град Лом. Там завършва средното си образование в политехническата гимназия „Найден Геров”. Дипломира се във философския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, а след това и във факултета по журналистика. Творческата му дейност започна в ломския вестник “Народна трибуна”, на чиито страници печати първите си литературно-критически статии, краеведски изследвания и белетристични творби, за да премине по-късно в областните вестници “Септемврийско дело”, “Дело”, “Вселена” и “Монт-прес”. В последния е отговорен секретар и отговорен редактор.
Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания.
Носител е на две международни награди за публицистика през 1978 и 1985 година, на почетната грамота и плакет на общобългарския комитет „Васил Левски”, на званието „Почетен краевед” на Съюза на краеведите в България, на почетната значка на Монтана и на Русенския университет „Ангел Кънчев” за литературна критика, на наградата „Журналист на годината” на Синдиката на българските учители, на почетния знак „Кръстьо Пишурка” – най-високото отличие за педагогическа и културна дейност в Лом, Управителният съвет на фондация „Младен Младенов за развитие на Северозападна България – 2015” удостои на 3 март 2017 година Юлий Йорданов с почетното звание „Народен духовен крепител на Северозападна България” за изключително активната му родолюбива обществена дейност за развитието на Лом и Северозападна България.
Носител на почетната грамота на Съюза на българските писатели. Носител на почетната грамота на Съюза на българските журналисти. Носител на най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – почетната значка „Златното перо“. На 3 ноември 2023 година министърът на културата Кръстю Кръстев му връчва най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” - печат на Симеон Велики" (златен).
За седма поредна година голямата поляна край река Видима до троянското село Дебнево ще събере изтъкнати музиканти от България и чужбина. Фестивалът започва на 30 юли и ще продължи до втори август. Културеният форум носи името JAM ON THE RIVER. Подготвили сме много музикални изненади за нашите гости, разказа пред БНР организаторът..
Творци от 8 до 81 години участваха в 40-ото издание на пленера по рисуване във Вършец . Той се проведе през миналата седмица и завърши с изложба на създаденото от 20-те художници от региона. Картините бяха изложени в двора на къщата на Съюза на българските художници в курортното градче. Освен създадените над 70 картини и творби, по-важното за..
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..