На 24 ноември, в рамките на Банско филм фест, големият български алпинист Николай Петков отбеляза 50 години спортна кариера, която продъжава и днес. В презентацията си той разказа за по-значимите си постижения, паметни срещи, приятелства и свръзки.
Започва да се катери през 1973 г., на 14-годишна възраст, със своя съученик Иван Масларов - Байно. Първият рапел бил на Белидие Хан, с въже за пране. После, в срещите си с по-опитните катерачи от клуб “Планинец” (впоследствие Петков е негов дългогодишен председател), двамата с Байно попиват опит.
“Така стана, че когато по-късно изкарах курса по алпинизъм, вече бяхме направили доста сериозни изкачвания”, спомня си Петков в интервю за БНР.
Само 5-6 години след началото правят първия си премиерен маршрут на Враца. Пропускат първата национална експедиция до осемхилядник - Лхотце, 1981 г., защото по онова време отбиват задължителната казарма. След обявяването на експедицията до Еверест решават да направят "някое забележително изкачване" - първото българско зимно преминаване на голяма стена в Алпите - Северната стена на Матерхорн, осигурява място в националния отбор.
Снимка: Александър Пенков
През 1984 г. Николай Петков и Кирил Досков достигат Еверест по най-трудния маршрут, Западния гребен, като правят пълен траверс, слизайки от юг. След тях никой не успява да повтори това постижение вече почти 40 години.
В десетилетията след това Петков прави изкачвания на големи стени и върхове на всички континенти. Финансови причини го спират да влезе в първата десетка на хората в света, изкачили континенталните първенци (експедиция до връх Винсън в Антарктида се оказва твърде скъпа, особено по онова време, 90-те години на миналия век, когато България преживява трудни времена в икономически и политически план).
С минимални средства са организирани почти всички следващи експедиции. През 1997 г. с Тончо Тончев правят първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил - Дхаулагири. През 2004 г. изкачва отново Еверест, но от север. Така Николай Петков става единственият човек в света, обходил и трите ръба на най-високия връх. Изкачва също Нанга Парбат и Гашербрум I (първо българско изкачване).
Снимка: Таня Иванова
От седемхилядниците най-значимо е изкачването му на връх Комунизъм (днес Исмаил Самани) в Памир, през 1986 г., в рамките на национална експедиция. Тогава преминават огромната, 2500 м висока Южна стена на върха. Това е първо изкачване на висок връх по стена от българи.
Автор е на нови маршрути в Каракорум, Гран Каньон (САЩ), Антарктида, Африка, България - общо над 400.
Снимка: Антонио Вълчев
Непрежалима остава за него загубата на партньорката му София Фотева, която загива при падане на Лакатник през 1999 г., и на Иван Масларов, загинал отново при падане на скалите край Враца през 2014 г.
Днес, на 65 години, с две изкустени стави, Николай Петков продължава да се катери и да крои планове за нови катергории на трудност и нови експедиции, макар да признава, че вече няма желание да търси финансиране. Всяка година организира катерачна среща, която е и държавно първенство по скално катерене - съпроводено с направата на 20-30 нови маршрута. Поддържа и най-посещавания катерачен сайт в България - climbingguidebg.com. Заместник-председател е на Българската федерация по катерене и алпинизъм. Почетен гражданин на София.
Снимка: Александър Пенков
Интервю с Николай Петков, свързано с “50 години спортна кариера”, можете да чуете в звуковия файл.
---За да изпиташ щастие, трябва да положиш усилия, а само ако полагаш усилия, можеш да живееш достойно, казва един от най-уважаваните алпинисти в Страната на баските, Хуанхо Сан Себастиан. Българската публика го познава като гост на Банско филм фест през 2022 г. Роден е в Билбао през 1955 г. През 1979 г. прави първите си изкачвания в Алпите и в..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 3 август 2025. Водещ - Даниела Якова
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..