"Наистина, отворени са учебните програми, разгледани са но за голямо съжаление ще трябва да призная, че почти нищо от тях не е премахнато. Някакви дребни факти или дребни термини не променят по никакъв начин програмата. В основата на всяко такова политическо решение стои шапката на министерството - те вземат решенията, казват какво трябва да се промени и докъде може да се разпростира съответната промяна. За голямо съжаление, ние се намираме в едно за циклене по отношение на промяната на учебните програми през последните 20 години и също за толкова голямо съжаление в тях нищо няма махнато. Само се добавят различни нови, нови и нови неща, а ученическата глава все пак не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са коренно различни и за голямо съжаление образователното министерство като че ли не успява да чуе техния вопъл".
Това каза по повод обявените от МОН промени в учебните програми от 1. до 10. клас Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов" в столицата.
"Отговорността се носи след това от хората, които управляват. Така че те не трябва да се сърдят на ниските резултати на учениците, защото МОН казва какво да се учи, как да се учи и как да се извършва изпитът. Никой друг! Те са взели решенията и те трябва да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да с нас е съгласувано, информирани сме, участвали сме в с присъствието си в подобни дискусии, но едно е да участваш с присъствие, съвсем по друг начин стои кое да бъде наложено и как да бъдат отразени едни или други промени в учебните програми".
Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в образователната система, категоричен е Стаматов.
"Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в нормалните си параметри, а ние “заливаме”. И в момента е така - в нашите учебници има ужасно много съдържание. Трудно е да ви кажа какво трябва да се махне, защото ако ви кажа, че ще трябва да се махне почти 2/3, вероятно ще ви се стори изключително революционно, но за голямо съжаление това е така. Тези, които трябва да бъдат винаги питани какво трябва да се махне си остават учениците от гимназиален етап, които рядко биват питани".
Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след 4., 7., 10., 12. клас, подчерта Стаматов:
"Има и други предмети, които се учат и тъй като от 20 години ги оставяме назад и в страни резултатите в момента се движат много ясно и тук сигналната лампа наистина трябва да бъде в експертите, работещи в системата на управлението на образованието".
"Учебните програми са първата стъпка за промяна. Те трябва да бъдат променени изключително сериозно и за това, според мен, трябва истинска политическа воля. Веднага след това е съвременни и отговорни учебници, които да съответстват на тези учебни програми. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава само декларативна, но в действителност те трябва да спазват учебните програми, които в момента съществуват", категоричен е Стаматов.
Относно идеята на министъра на образованието всяко дете да учи по свой индивидуален план, експертът коментира:
"Добре стои това послание за индивидуалния подход в подготовката, но с натрупан учебен материал, с препускане в учебното съдържание, това отново си остава очаквано послание. Аз съм убеден, че министърът прекрасно осъзнава трудността в ситуацията, в която се намира българската образователна система - че за да се случи индивидуалният подход, трябва задължително олекотяване на учебния материал и практичност в неговото преподаване с максимална свобода на учителя".
Експертите все още не знаят логиката на добавянето на изпити след 8. и 9. клас.
"Когато един ученик учи по даден учебен материал и се подготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е сменен в движение, без съмнение, дори и да е учил много, след като форматът на изпита е коренно различен, няма как да има същите тези резултати".
Стаматов е категоричен че това е и причината за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите "нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при завършване в етапната подготовка":
"Затова смело се казва винаги: “Учениците не са се подготвили”. Не! Учениците са се подготвили, но управляващите в системата на образованието за пореден път нарочват учениците. Липсата на подготовка е тъкмо във управлението, в МОН. И то не е само сега. То е от годините, в които винаги сме имали изпитни системи, различни от нашата". Когато ученик е на тест на PISA "той излиза от даден учебен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се очаква да има оценка по него, не влияе този резултат върху неговите знания за напред... До голяма степен и тази стихийност влияе върху крайния резултат", допълни Стаматов.
Относно включването на повече практически и междупредметни задачи на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е категоричен, че това е бъдещето на образованието навсякъде по света.
"Според мен важната стъпка, която трябва да бъде направена е интегрален изпит не само след 7. клас, но още и в 4., а след това - в 10. и в 12. клас. Акцентът, който сме си поставили от 1997 година - изпити само по български и математика - не са печеливши за нашата образователна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа. Не съм много сигурен и че трябва да имаме образователна система, която да е аналогична на Финландия, защото ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се иска да сме като тях, ние все пак сме на Балканите и там ще си бъдем винаги. Затова образователната ни система не трябва да има революции, а трябва да има еволюционни стъпки, които да я доближават до функционална грамотност с практичност".
Бюджетът за образование въобще не ми харесва. Той за поредна година е намален. Миналата година беше 4,3% от БВП, сега е 4,1%. Очаква се да се увеличи стандартът на учениците с 5% - за първи път толкова малко през последните години. Няма как, когато се залагат подобни финансови параметри да се очаква, че качеството на образованието и изведнъж от само себе си и от свободата на учителя ще се промени.
Руска делегация начело с министъра на външните работи Сергей Лавров пристигна в саудитската столица Рияд, където вече ги чака държавният секретар на Съединените щати Марко Рубио. Това съобщи АФП. Украински дронове са ударили голям петролопровод в Южна Русия Стабилизация на цените на петрола преди преговорите за Украйна, търговската война..
Окуражителни сигнали към България след заседанието на Еврогрупата - основните страни приветстват напредъка ѝ по пътя към еврозоната и изразяват надежда, че скоро тя може да се присъедини към Европейския стабилизационен механизъм. Според Домбровскис приемът ни в еврозоната е реалистична цел, но остава още много работа..
Гаранции за сигурността на Украйна от Съединените щати са единственият начин за ефективно сдържане на Русия от нова агресия срещу Украйна. Това заяви британският премиер Киър Стармър в Париж след неформалната среща за европейската сигурност и суверенитета на Украйна, която беше организирана извънредно от френския президент Еманюел Макрон. В нея..
Американската страна "иска да угоди" на руския президент Владимир Путин, за да спечели бърз дипломатически успех, заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски. В интервю за германската телевизия ARD той призна, че украинска победа над Русия е "определено" невъзможна без подкрепа от Съединените щати, но предупреди, че примирието, към което..
Рокада в ръководството на Пожарната в Габрово, по-малко от две седмици след назначаването на нов директор. Днес той е бил сменен със заповед на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. Преди по-малко от две седмици пред състава на Пожарната служба в Габрово новият ръководител – комисар Георги Златев, е бил представен от директора на Главна..
"Народно социално движение" организира митинг протест за излизане на България от Световната здравна организация, който се проведе пред Министерския съвет. Протестиращите заявиха, че СЗО е оказала натиск за налагане на редица принудителни мерки по време на Covid пандемията, и зададоха въпроси: "Защо беше забранено да се правят аутопсии? Защо беше..
Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус призова страните членки да положат усилия да приемат глобален договор за действия при пандемии преди годишното събрание на СЗО през май. "Сега или никога", заяви Гебрейесус в началото днес на 13-ия кръг от преговори в Женева. "Спомнете си тежките уроци от Covid-19, който..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..