"Наистина, отворени са учебните програми, разгледани са но за голямо съжаление ще трябва да призная, че почти нищо от тях не е премахнато. Някакви дребни факти или дребни термини не променят по никакъв начин програмата. В основата на всяко такова политическо решение стои шапката на министерството - те вземат решенията, казват какво трябва да се промени и докъде може да се разпростира съответната промяна. За голямо съжаление, ние се намираме в едно за циклене по отношение на промяната на учебните програми през последните 20 години и също за толкова голямо съжаление в тях нищо няма махнато. Само се добавят различни нови, нови и нови неща, а ученическата глава все пак не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са коренно различни и за голямо съжаление образователното министерство като че ли не успява да чуе техния вопъл".
Това каза по повод обявените от МОН промени в учебните програми от 1. до 10. клас Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов" в столицата.
"Отговорността се носи след това от хората, които управляват. Така че те не трябва да се сърдят на ниските резултати на учениците, защото МОН казва какво да се учи, как да се учи и как да се извършва изпитът. Никой друг! Те са взели решенията и те трябва да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да с нас е съгласувано, информирани сме, участвали сме в с присъствието си в подобни дискусии, но едно е да участваш с присъствие, съвсем по друг начин стои кое да бъде наложено и как да бъдат отразени едни или други промени в учебните програми".
Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в образователната система, категоричен е Стаматов.
"Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в нормалните си параметри, а ние “заливаме”. И в момента е така - в нашите учебници има ужасно много съдържание. Трудно е да ви кажа какво трябва да се махне, защото ако ви кажа, че ще трябва да се махне почти 2/3, вероятно ще ви се стори изключително революционно, но за голямо съжаление това е така. Тези, които трябва да бъдат винаги питани какво трябва да се махне си остават учениците от гимназиален етап, които рядко биват питани".
Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след 4., 7., 10., 12. клас, подчерта Стаматов:
"Има и други предмети, които се учат и тъй като от 20 години ги оставяме назад и в страни резултатите в момента се движат много ясно и тук сигналната лампа наистина трябва да бъде в експертите, работещи в системата на управлението на образованието".
"Учебните програми са първата стъпка за промяна. Те трябва да бъдат променени изключително сериозно и за това, според мен, трябва истинска политическа воля. Веднага след това е съвременни и отговорни учебници, които да съответстват на тези учебни програми. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава само декларативна, но в действителност те трябва да спазват учебните програми, които в момента съществуват", категоричен е Стаматов.
Относно идеята на министъра на образованието всяко дете да учи по свой индивидуален план, експертът коментира:
"Добре стои това послание за индивидуалния подход в подготовката, но с натрупан учебен материал, с препускане в учебното съдържание, това отново си остава очаквано послание. Аз съм убеден, че министърът прекрасно осъзнава трудността в ситуацията, в която се намира българската образователна система - че за да се случи индивидуалният подход, трябва задължително олекотяване на учебния материал и практичност в неговото преподаване с максимална свобода на учителя".
Експертите все още не знаят логиката на добавянето на изпити след 8. и 9. клас.
"Когато един ученик учи по даден учебен материал и се подготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е сменен в движение, без съмнение, дори и да е учил много, след като форматът на изпита е коренно различен, няма как да има същите тези резултати".
Стаматов е категоричен че това е и причината за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите "нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при завършване в етапната подготовка":
"Затова смело се казва винаги: “Учениците не са се подготвили”. Не! Учениците са се подготвили, но управляващите в системата на образованието за пореден път нарочват учениците. Липсата на подготовка е тъкмо във управлението, в МОН. И то не е само сега. То е от годините, в които винаги сме имали изпитни системи, различни от нашата". Когато ученик е на тест на PISA "той излиза от даден учебен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се очаква да има оценка по него, не влияе този резултат върху неговите знания за напред... До голяма степен и тази стихийност влияе върху крайния резултат", допълни Стаматов.
Относно включването на повече практически и междупредметни задачи на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е категоричен, че това е бъдещето на образованието навсякъде по света.
"Според мен важната стъпка, която трябва да бъде направена е интегрален изпит не само след 7. клас, но още и в 4., а след това - в 10. и в 12. клас. Акцентът, който сме си поставили от 1997 година - изпити само по български и математика - не са печеливши за нашата образователна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа. Не съм много сигурен и че трябва да имаме образователна система, която да е аналогична на Финландия, защото ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се иска да сме като тях, ние все пак сме на Балканите и там ще си бъдем винаги. Затова образователната ни система не трябва да има революции, а трябва да има еволюционни стъпки, които да я доближават до функционална грамотност с практичност".
Бюджетът за образование въобще не ми харесва. Той за поредна година е намален. Миналата година беше 4,3% от БВП, сега е 4,1%. Очаква се да се увеличи стандартът на учениците с 5% - за първи път толкова малко през последните години. Няма как, когато се залагат подобни финансови параметри да се очаква, че качеството на образованието и изведнъж от само себе си и от свободата на учителя ще се промени.
Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..
Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години. Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..
Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..
Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..
До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..
България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК. Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..
Няма промяна на собствеността и няма процес за смяна на собствеността на медията, заяви изпълнителният директор на Дарик радио Христо Христов в интервю пред БНР. Четирима от емблематичните журналисти на радиото – Константин Вълков, Михаил Дюзев, Мария Черешева и Александър Детев, напуснаха, което породи слухове в медийните среди...
Дългогодишният творчески тандем маестро Йордан Камджалов и маестра Мая Василева се впускат в ново професионално предизвикателство. Мая Василева..
Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по..
" В момента Десислава Иванчева е заплашвана с убийство от жена, която лежи доживотна присъда, и никой нищо не прави ". Това съобщи пред БНР..