Промените в Конституцията са приети на първо четене

Промените в Конституцията бяха приети на първо четене с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

При необходими 160 гласа промените бяха подкрепени от 164 депутати, а против се обявиха 66. Въздържали се нямаше. 

Депутатите отхвърлиха предложението на "Възраждане" за увеличаване на 28 дни на срока за предложения преди второ четене. 

Това е на практика второто първо четене на Конституцията, тъй като през октомври предложенията събраха 161 гласа подкрепа при необходими 180, за да може процедурата да протече по така наречената "бърза писта". Сегашните над 160 гласа позволяват да се поеме по "бавната писта", което означава, че трябва да има три четения до окончателното приемане. Амбицията на управляващите е това да стане до края на годината. Дебатът протече оспорвано, но без скандали. Вносителите посочиха, че предложенията им за съдебна реформа дават възможност обществото да получи гаранции за справедливост и независимост на съда. 

"Изключително важно е, че продължаваме да водим дебата за промените в Конституцията на Република България, защото това е дебат за бъдещето на страната ни, това е дебат дали искаме да живеем в европейска правова държава, в която европейска правова държава всеки ще бъде включен, всеки ще бъде уважаван. Неговите достойнство и права ще бъдат зачитани", коментира министърът на правосъдието Атанас Славов.

Той посочи и защити идеята да се ограничат правомощията на главния прокурор, да се намали мандата  му от 7 на 5 години, както и в разделянето но Висшия съдебен съвет, като в Прокурорския съвет ще има повече представители на обществената квота за сметка на тясно професионалната. Славов увери, че ще приема всички разумни предложения преди второ четене. От опозицията обаче се възмутиха, че нищо от предложеното на практика не е окончателно. 

"Това, което се случва днес, е фалшив дебат за фейк-конституция. Коментираме текстове, които са мъртвородени, и които на второ четене изобщо няма да бъдат гласувани", коментира Корнелия Нинова.

Промените в Конституцията са само основата и с тях не приключва съдебната реформа. Това заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов след приемането на първо четене на измененията в основния закон.

"Ние след това ще трябва да променяме закона за съдебната власт, след което ще бъдат избрани новите състави на съответните органи по съдебната власт, които ще започнат вече да прилагат новите норми и тогава реално ние ще можем да проследим тази реформа как започва да действа", коментира Иванов.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков изрази надеждата промените да променят обществото.

"Може да не се видят първия месец, втория месец реалните промени, но в следващите няколко години цялото ни общество би трябвало да започне да работи по по-различен начин, по по-прозрачен начин, с по-голяма справедливост", каза той.

След като мнозинство от депутати в Народното събрание прие на първо четене промени в Конституцията, основно засягащи работата на съдебната власт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че забраната за притежание на двойно гражданство за министрите трябва да отпадне между първо и второ четене на промените в Конституцията:

"В тази динамика вече поколения българи живеят навън. Има много успели българи, които не биха искали да си заменят двойното гражданство, а бихме могли да ги ползваме като министри и те ще бъдат успешни".

В хода на дебата стана ясно, че вносителите ревизират част от предложенията си. Например, отказват се от идеята да променят Националния празник от 3 март на 24 май. Ще бъде преосмислено и предложението да отпадне забраната министри и депутати да имат двойно гражданство, като тук ГЕРБ и "Продължаваме промяната" влязоха в спор дали е допустимо министрите да имат и чуждо гражданство. Промени ще има и в предложенията за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, като там не всеки гражданин, а всеки съд ще може да сезира или по съдебно решение да сезира Конституционния съд. Не се очертават промени по предложението за ограничаване на правомощията на президента.

В момента депутатите започнаха работа по втората точка в дневния си ред, а именно обсъждане на ветото на президента върху безвъзмездното дарение на БТР-и за Украйна.