Протодякон Любомир Братоев за буквата, която убива, и духа, който животвори

Вярва, че чрез раждането на Спасителя много неща си идват на мястото.

"Целият живот на Христос и Христовото Възкресение са упование за вярващия човек, че животът му не свършва с физическия свят и физическата кончина на тялото. Душата му продължава нататък. И човек трябва да се погрижи именно за нея, защото тя е във вечността", сигурен е той.

Бог може да ни се яви материално и телесно в много форми, но на Коледа ни се явява в образа на дете: "Това е така, за да го възприемем и ние, хората, като един от нас", продължава протодяконът.

"Защото ако се беше появил като възрастен човек, нямаше да има тази чисто човешка близост между Иисус, за когото Мария и Йосиф полагат грижи. По този начин ни се дава и примерът на Светото семейство, така че и ние да полагаме грижи за нашите деца."

Децата са по-склонни да повярват в чудото, отколкото възрастните, убеден е протодякон Любомир. Казва за себе си, че най-силно е усетил Божието присъствие преди много години в светилището във Фатима, Португалия.

"Просто усетих как камъкът, който е на площада, е приел надеждата на хората и се почувствах все едно съм си вкъщи – уютно, както когато си премръзнал и се прибереш, нещо започва да те стопля. Там човек вижда силата на надеждата. Хората отиват с някакви болежки и проблеми, за да измолят Божията милост чрез Богородица. Има една пътека, където поклонниците вървят на колена, за да стигнат до мястото, където се е явила Богородица. И ти виждаш как тези хора го правят с вяра."

Любомир Братоев е ръкоположен за дякон в Берлин от дядо Симеон, тогавашния митрополит за Западна и Средна Европа. Протодяконът все още си спомня думите на епископа върху типика (църковно-богослужебна книга), който получава при посвещението в дяконски чин. Това са думи на Свети апостол Павел, който проповядва: "Буквата убива, но духът животвори."

• Читалището е като Света литургия за квартала

Като малък на празници Любомир не посещавал църква. С либерализацията на режима обаче, в горните класове на гимназията често посещава ротондата "Св. Георги" в София, за да запали свещ и да поседи малко в храма. След това с бодра крачка се отправя към кино "Витоша" заедно със съучениците си. А всички всъщност са… избягали от час.

"Нещо от вътре си ме караше да се посветя на Бог" – така протодяконът обяснява влечението си към вярата. 

Още за него, за смешните моменти в поклонническите му пътувания като екскурзовод и някои чужди традиции, които привнася в семейството – чуйте от интервюто в звуковия файл.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, Pixabay, личен архив на Любомир Братоев