След десетилетие мюзикълът "Йоан – синът на гърма" се завръща на сцена

Текстът, музиката, постановката, изборът на актьори, декори, костюми, осветление – всичко това е дело на Антон Радославов. Организацията и изпълнението на мюзикъла са изцяло на доброволни начала. "Това цялото нещо го организира Тони", разказва в предаването "Любими празнични истории" композиторът Георги Стрезов, който аранжира и оркестрира написаната от Антон музика.

"Не знам дали можете да си представите какъв колосален труд е това: да направиш такъв продукт, който да бъде изнесен на плещите само на един човек. Това е къртовски труд. Искрено му се възхищавам", признава Стрезов.

Много млади хора, гледали мюзикъла като тийнейджъри, са питали Радославов кога "Йоан – синът на Гърма" ще бъде поставен отново. Павла Сивова е сред тях. Едва на 14 се запленила от първата постановка, от "огромната продукция" – живата музика, балета, костюмите, големия брой актьори и цялостната динамика на спектакъла. Днес тя е на 25 и влиза в ролята на Мария Магдалена: "За мен е огромна чест да бъда Мария. Наистина много силна роля".

Ролята не е лека, тъй като Антон Радославов изгражда образа като смесва този на Мария Магдалена (блудницата) и Мария (сестрата на Лазар). За библейския персонаж до днес съществуват различни тълкувания.

"Образът на Мария Магдалена е наистина много запомнящ се, защото броят на жените в спектакъла е много малък, което е нормално, тъй като библейските истории се фокусират главно върху Христос и апостолите. Разбираемо, повече мъже има в състава. Даже предимно мъже. И тази женска роля, особено толкова музикална, толкова нежна, с толкова силно присъствие и толкова силна история… Много ме беше докоснала и тогава, и сега“, споделя Павла.

Според Антон авторът пише цял живот, за да изкаже своя болка. Това е неговата "свръхзадача".

"Това е и целта на живота. Да излезеш малко отвъд света на сетивното. Там, където сънят свършва, защото сетивата ни хващат и виждат един свят, който не е всичко. И ние всички го знаем. Жълтата линия е тази преграда, която прескачаме, когато се осмелим да отидем отвъд това, което се вижда с очите", казва Радославов.

Чакалня ли е животът и може ли влакът ни да се окаже заникъде? Цялото интервю с Георги Стрезов, Антон Радославов и Павла Сивова чуйте в звуковия файл.

Снимки: Иво Орешков