Проф. Стоян Капралов е дългогодишен преподавател и треньор на голяма част от българските състезатели по информатика. Носител е на Грамота "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти". За близо 50-те си години стаж в информатиката проф. Капралов не се впечатлява от поредната награда.
"Имам плакет от президента Георги Първанов, след това от президента Плевнелиев. Не съм някак си да си ръкопляскам. Сам - не. Аз съм достатъчно възрастен. Награждават младежи, които са 50 години по-млади от мен."
Дългогодишен преподавател и треньор на голяма част от българските състезатели по информатика, ръководител на националния отбор по информатика, организатор на летните национални школи за подготовка на националния отбор, основател на математическото състезание за млади таланти "Хитър Петър", преподавател в Технически университет – Габрово, проф. Стоян Капралов твърди, че в България има добра почва за развитие на знания в областта на информатиката.
"Тази национална екосистема от състезания, от подготовка, от учители, колективи, всичко това работи като машина с хубави, полезни резултати. Създава се постепенно и с проба, и грешка. Аз съм доволен обаче, че много неща, които сме ги започнали, се показват, че са работоспособни. Провеждаме национални лагер-школи за подготовка на ученици по програмиране. Там участват от всяка възрастова група от България първите 10. И на тези школи още през 2006-а година сме направили модела как да се провеждат тези школи. Моделът е устойчив. Досега са проведени към 25-30 школи. В предишните години състезателите се срещаха само на състезания. А се оказа, че е много полезно те да се срещат и в неформална обстановка. Тези школи са по една седмица. Там са най-добрите преподаватели. Там са най-добрите ученици. Това, което е интересно, в нашата олимпиада е, че имаме много голяма подкрепа от бившите състезатели. Имаме хора, които са някъде по света - в Америка, в Англия, в Холандия, но те помагат в организирането на следващите състезания. Трудността е в това да реализираш тази инвестиция. Действително да стане инвестиция в състезателите. И мисля, че успяхме."
Статистиката го доказва. В края на ноември българските отбори спечелиха общо осем медала от Младежката олимпиада по информатика в конкуренция с 64 участници от 13 държави. През септември осмокласникът от София Андрей Стефанов стана шампион на европейската младежка олимпиада по информатика, която се проведе в Грузия. А от там други ученици завоюваха сребърен и два бронзови медала. От основаната преди 34 години Международната олимпиада по информатика у нас, България е на пето място в света – завоювали сме 108 медала, от които 27 златни, 43 сребърни и 38 бронзови. Проучване наскоро показа, че всеки шести гимназист иска да работи в ИТ сферата, а всеки четвърти родител би насочил детето си натам. Проф. Стоян Капралов вярва, че търсенето на таланти в информатиката започва отрано, но предупреждава, че не всички са готови за това, което ги очаква.
"Обществото иска всякакви хора. Изобщо не е задължително всички да са математици, нали? И винаги съм им казвал на моите състезатели - много хубаво, че тук се състезаваме, обаче ако не спортувате, хванете си някакъв спорт. Но не започне ли едно дете да занимава 4-ти, най-късно в 5-и клас, то е безвъзвратно загубено вече за нашите цели. Казвал съм и друг път, че не е като природните изкопаеми - да стои да чака като някаква златна жила или въглищен пласт или нефт, да чака да бъде открит и изконсумиран. Един талант в информатиката не се ли открие навреме, той е загубен безвъзвратно. И вече често се случва някои родители, пък и някои ученици, сетят се 7-8 клас, че това било интересно. Късно е. Няма как да ги включим вече в потока."
Затова сега проф. Стоян Капралов вижда смисъл във въвеждането на обучение по информатика и изкуствен интелект в училищата.
"Текущото състояние е много добро за такава подготовка. В Софийския университет това са най-желаните специалности. Студентите, които там завършват, са желани за работа навсякъде. Те си намират позиции, и то високоплатени. В някакъв друг план, като че ли е обучението по математика може би изостава, но на това елитно ниво стои много добре. Моето предимство е, че винаги съм имал възможността да работя с мотивирани деца. Дори и сега съм взел някаква група 5-и клас. Първо, за да ги приемат в тази гимназия след 4-ти клас, те са се явили на конкурс. От много кандидати са се класирали. След това са избрали да се занимават с програмиране. С такива деца се работи. В световен мащаб е така. И хората непрекъснато се чудят как да направим математиката интересна, какво да стане, защото е много особено обучението по математика. То е последователност и ако пропуснеш нещо в някой клас, вече във всички класове нататък ще ти бъде една мъка."
Един от аргументите как обучението в точните науки да стане по-привлекателно за учениците професор Стоян Капралов намира в бързото намиране на работа, дори докато учат.
"Следното нещо е много характерно за нашата дисциплина, програмирането: един ученик в 9-и или 10-и и клас може да работи и да произвежда софтуерни продукти за най-различни приложения, както в България, така много често работят и за немски, за американски компании. Няма по друго. Не може по биология той нещо да работи по учебния си предмет, нали така? Ние сме убедителни, че ето, един ученик, който се заеме, все пак е трудна подготовката, тя не е само веселие, но ако той успее да премине през мелницата, той става още като гимназист готов за пазара на труда. Да не говорим като студент. Другият проблем, който се случва, случваше се, сега нямам чак толкова наблюдения - олимпийци идват, стават студенти в Софийския университет. Не си вземат някакви изпити и постепенно забравят за университета, защото той получава някакви хубави пари някъде и това му стига."
Преди точно половин век, още като ученик проф. Стоян Капралов участвал в олимпиадата по математика. Оттогава е негова страст да помага на младите математици и информатици.
"Това е много интересно. Не ми се е случило студент, поглеждам книжката - от Айтос, аз съм от Айтос, и му казвам: "Знаеш ли, че съм от Айтос?". А той ми казва: "Да, вие сте преподавали на баща ми." Човек трябва да си дава сметка и вече на моята възраст трябва да участва с малко шега в цялата работа."
И затова си пожелава в България да има повече преподаватели и повече интерес към информатиката.
"Учителите са много важни. За съжаление, има някакъв отлив от учители, които желаят да подготвят ученици по състезателно програмиране. Защото има много други форуми, на които по-лесно се постигат резултати. Дано да не се отказват. Освен това, много малко хора от университетите се занимават с тази дейност, да подготвят ученици. Почти няма, вече не останаха такива хора, университетски преподаватели, които да подготвят ученици, а пък те са ресурс сериозен, университетските преподаватели. Сами ощетяват себе си от една такава благодатна работа - да работиш с млади хора и те да успяват. Моите съвети към учениците и към студентите, с които работя - да си поставят високи цели, да се трудят за постигането на тези цели. Трудът е често непосилен, изисква себеотдаване. Да се научат да губят, защото в живота никога никой не е на 100% все да му се случват нещата. Така е и на нашите състезания. На едно състезание един ще победи. На друго - друг. Те все пак са в елита. Те са в елита на България."
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..