Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кой е любимият Новогодишен спомен на актьора Димитър Маринов и как посреща днес двоен празник?

| Интервю
Актьорът Димитър Маринов
Снимка: Ройтерс

Всяка една Нова година по един или друг начин е преживяване. Това заяви в интервю за предаването Любими празнични истории актьорът Димитър Маринов – българинът, държал Оскар в ръцете си – най-престижното отличие, връчвано от Американската филмова академия през 2019 година за филма Зелената книга:
„Но има една Нова година, която аз никога няма да забравя – 1988 срещу 1989 година във Видинския театър „Владимир Трендафилов“. Решихме да празнуваме тогава Новата година като карнавал и гардеробирите отвориха гардерода на театъра и всеки се облече така, както той винаги е мечтал да бъде, т.е. ролята, която е мечтал да изиграе, но не е“ . 

 „Всички, целият колектив и не говорим само актьори – и гримьори, и гардеробиери, и сценични работници, целият театър се облече и имаше тогава един собственик на един от много малкото частни ресторанти Валери, който беше един уникален бохем – любител на изкуство. И той намери в някакво село стара, огромна шейна, в която могат да влязат поне 10 души! И тази шейна, два коня и с кочияш, облечен като едно време – с цилииндър, с папионка, и Валери на кон дойдоха пред Видинския театър“, разказа за любимият си спомен той:„И качиха всички актьори в тази шейна, и ние нааправихме една обиколка на Дунавката градина – от театъра до кулата „Баба Вида“. С песни, с китари, целият народ по градината се спираше и гледаше, и се смееше, и се вълнуваше, и пееше заедно с нас! Това беше най-големият Новогодишен празник, който аз някога съм прежиявал, защото този празник не беше празник само за Новата година, а беше тържество на хора не само на изкуството, на свързани с изкуството. А хората от града станаха част“.

Нашият директор тогава Петко Петков, който беше един от главните организатори заедно с Живко Ботев и въпросния Валери – това беше най-топлия спомен и до ден днешен ще остане най-силният, най-чувствителният спомен за Нова година в живота ми“, добави актьорът.

„За съжаление в Калиформия дрян няма“, отговори Димитър Маринов на въпрос дали в дома му тази година ще има дряновица:
Тук сме пустиня, субтропичен климат, много палми и дрян няма, но това, което ние започнахме още в началото със съпругата ми – заедно сме 23 години, нашият юбилей е точно на 31 декември, та любимото на нашето семейство – жена ми е американка от Мичиган, нейното семейство, нейната леля, която ни е комшийка наблизо – събираме се на всяка Нова година и любимото българско ястие за тях са зелеви сармички на фурна“.

„Аз не давам на никой да стъпва в кухнята – аз съм главният готвач вкъщи и обикновено на Нова година това е основното, задължително. Имаме близо до нас един арабски магазин, където се продават много неща – и кисело мляко, и сирене, и кашкавал, и консерви български с чушки и със зеле, та аз всимам от там наше кисело зеле“, каза още той за това как посреща Новогодишната нощ със семейството си отвъд Океана:

Другото, което е задължително – правим питка с късмети, която аз меся. И последното, което обикновено имаме на масата, което зса тях беше много странно, това е жито, което за мен е любимо – с пудра захар, както баба го правеше навремето

„Американците правят свински бут,шумка, който обикновено го пекат с мед. В Съединените щати Новата година не е толкова силно нещо, както е в Европа – при тях повече е Коледа и всеки си го прави както желае и пуйка. Имат и картофи, печени с кашкавално сирене, имат и десерти, но не е тази традиция, която ние имаме в България и на Балканите като цяло за Новогодишната трапеза.

Какво пожела актьора Димитър Маринов на слушателите на БНР пред кореспондента ни Елена Цанева – ще може да чуете звуковия файл.

А цялото интервю с него очаквайте догодина в ефира на „Хоризонт“! 

По публикацията работи: Зорница Близнашка

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38