Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Като журналисти носим една много голяма отговорност - да отсеем това, което е от най-значимото за публиката"

Валерий Тодоров: "Хоризонт" винаги е бил едно "нахъсано куче", което пази истината, себе си и слушателите си!

"Няма прошка в нашия занаят - или можеш, или не можеш"

4
Валерий Тодоров
Снимка: БНР

Преди 53 години в българския ефир стартира шедьовър за времето си. През петте си десетилетия програма "Хоризонт" успява да извоюва информационното си лидерство, да отразява обществения интерес, да налага стандарти в журналистиката и нови програмни форми.

За летописите и предизвикателствата пред програма "Хоризонт", която е нарицателно за радиото като медия, за обществената журналистика във всички времена, за този половин век ефир, пренесен във времето с историята на много златни гласове, специален гост в "Нощен Хоризонт" е дългогодишният журналист Валерий Тодоров

"В радиото има една магия, която може би поне аз не я чувствам така в другите медии, в които също съм работил, издавал съм вестници, ръководил съм вестникарски екипи, работил съм за телевизията, снимал съм документални филми, но в радиото, защото това е може би най-персонифицираната медия, тоест между нас и слушателите има само един микрофон, това е един пряк диалог и усещането за гласа", сподели за "Нощен Хоризонт" Валери Тодоров.

"Гласът носи много повече нюанси, отколкото окото може да улови. Чувства се дълбочината на гласа, умората, чувствата се лъжата, неискреността, така че в гласа има една магия, която носи индивидуалното, носи една интонационна среда, която може да даде много повече от една картинка...

Има някаква сугестия в гласа, който носи повече елементи и аналогии, изпитва паметта повече, отколкото окото...защото, когато по радиото ви разказват нещо, работи въображението ви, вие дорисувате картината, може би точно в това е магията на радиото - как ние си представяме публиката и как тя си ни представя нас", сподели още за БНР Валери Тодоров.

"А когато разсъждаваме за времето и за журналистиката, която е един хроникьор на времето, важният въпрос е какво ние отсяваме от фактите и събитията. Често журналистиката се свързва с теорията за кучето - тоест журналистът е този, който от огромният поток от информация сам решава кое да пропусне, тоест това е субективният фактор - тоест кучето на входа.

А иначе няма добра или лоша новина - новината е такава, каквато е. 

Програма "Хоризонт" винаги е бил едно "нахъсано куче", което е пазело и себе си, и другите, и слушателите си, защитавала е и себе си като програма. Защото опити за натиск върху програмата е имало, и винаги ще има, нормално е. Въпросът е как ние се защитаваме и как пазим истината.

Затова говоря и в моята монография – "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", за времето и журналистиката. Ние винаги догонваме времето, времето ни изпреварва, тоест времето за нас е един постоянен доминиращ фактор - ще ни стигне ли времето, в кое време работим.

Също така да се научим да отличаваме действителността, истината от реалността. Защото ние колкото и да се стараем да дадем истината, всъщност ние даваме една нова реалност. Тя е подчинена на много субективни фактори, защото когато един репортер е на двучасово събитие и трябва да даде една минута репортаж - коя минута ще даде?

Ето го "кучето на входа" - то трябва с нюх да улови новината, в медийната теория той трябва да отговори на правилото на "5-те К" - Какво, кога, къде, кой и как, и едно - Защо, допълни още Валери Тодоров.

"Затова и в нашата професия ние сме като златотърсачи, с нашите компетентности, ние носим една много голяма отговорност -  да отсеем това, което е от най-значимото за публиката. Затова и в нашата професия всеки ден е изпит, днес си сбъркал, случва се, но ако и утре си сбъркал, няма прошка в нашия занаят - или можеш или не можеш, това е изпитанието към самия теб", сподели още Тодоров за "Хоризонт". 


Валери Тодоров разказа още как през годините програма "Хоризонт" създава големи имена в журналистиката, имена в новинарството, стандарти в професията, като дължина на репортаж, за новини или за предаване, съотношение говор - музика, 7- 8 години минаваха докато човек получаваше правото за достъп до микрофон, това даде една непозната до този момент динамика, съчетана с професионализма на колегите, посочи още Валери Тодоров.

Валери Тодоров започва да пише активно за вестниците, радиото, телевизията още като студент. По това време е и заместник главен редактор на вестник "Софийски университет". През 1978 г. започва да сътрудничи на Националното радио като нещатен репортер в Столична редакция и водещ в програма "Христо Ботев". След дипломирането си през 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт". Водил е новините и вечерните обзорните политически предавания "24 часа" и "Нещо повече", като едновременно е бил ръководител на екипите им. Като специален пратеник на радиото отразява най-горещите събития и демократичните промени в Източна Европа и Русия. От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на БНР. Под негово ръководство са открити три нови регионални радиостанции на БНР, по негов  проект стартира и първото интернет радио в България - Бинар, уникална за страната мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с аудио и видеоизлъчвания, първият в страната радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг на програми от най-популярните музикални жанрове, с богати архиви от "Златния фонд" на БНР. По негова идея стартира и интернет сайт на БНР с 11 страници на всяка от програмите, на 11 езика, с аудио-, видео- и фотоприложения. Програмите на БНР достигат рекордни исторически рейтинги, безпрецедентно е разширена предавателната мрежа, като са пуснати 96 нови УКВ предаватели за програмите. 

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Българският национален отбор по изкуствен интелект от състезанието в Пекин - 2025 в Министерски съвет

Бронзовите медалисти от олимпиадата по изкуствен интелект в Пекин пред БНР

Поредно постижение за България. 3 бронзови медала от олимпиада по изкуствен интелект донесоха ученици от българския национален отбор. Състезанието беше в Пекин, Китай. Преди дни премиерът Росен Желязков връчи отличията на българските ученици, спечелили медали от международни олимпиади по природни науки през цялата 2025 година.  Общият брой..

публикувано на 27.09.25 в 06:00
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00