Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Генното редактиране на поправителен. Ще се събере ли мнозинство при повторното гласуване?

Д-р Ивелин Ризов за метода: Все едно във "Война и мир" да промените една буква. Темата е благодатна за спекулации

| Интервю
Снимка: Сдружение „За Земята“

Темата за новото законодателство, което Европейската комисия готви в областта на геномните технологии, се превърна в обект на спорове между учените и терен на спекулации със страховете на хората.

В края на миналата седмица неправителствени организации организираха кръгла маса, на която алармираха, че според тях нов регламент на ЕК се налага под натиска на агрохимическото лоби и предвижда храни, произведени по този начин, да бъдат оставени без етикетиране, без проверка и без оценка на риска. Организаторите на кръглата маса обаче не дадоха възможност на учени, които защитават различна от тяхната теза, да се включат в дискусията.

Д-р Ивелин Ризов представлява България в работните групи по новия европейски регламент.

Тази тема е изключително специфична и изключително благодатна за спекулации, смята той.

По думите му, има голяма разлика между ГМО и спорните нови геномни техники. И двата подхода използват молекулярни техники за въвеждане на промени в генома, но при ГМО се използва трансгенеза – пренос на генетичен материал между далечни организми: например от риби в растения, в генома на приемника се вкарва чужд, неспецифичен материал. При геномните техники се има предвид генно редактиране – променя се собствен генетичен материал, или метод, по който се пренася такъв между близки видове, например дивите родственици на съвременната царевица или картоф.

"Говорим за създаване на генетични промени, които са много близки до тези, които спонтанно възникват в природата или които са аналогични на генетичните промени, които се провеждат чрез класическата селекция. Цялата селекционна дейност, които човечеството провежда през последните 10-15 000 години е точно тази – въвеждането на генетични промени", пояснява Ризов.

Оригинално методът на генното редактиране и най-прецизният му вариант: т.нар. молекулярни ножици, е възникнал в резултат на изследвания за корекции при генетични заболявания при хората, уточнява още специалистът.

"Оригинално методът е разработен с цел лечение на генетични наследствени заболявания при хората."

За да онагледи генното редактиране и прецизността на генетичните мутации, д-р Ивелин Ризов дава пример – все едно във "Война и мир" да промените една буква.

При гласуването през декември испанското председателство не успя да достигне прага на съгласие по темата. В подкрепа гласуваха 17 държави членки, които съставляват 57, 9% от населението на ЕС, а за постигането на квалифицирано мнозинство са необходими минимум 15 държави, които съставляват 65% от населението.

За да се постигне квалифицираното мнозинство, са необходими още 7% от населението на ЕС, тоест зависи коя държава би променила позицията си. Това може да се случи с промяна във вота например на Полша или комбинация от други малки държави. Германия през декември гласува "въздържал се". Същата бе и позицията на България. Франция, Италия и Португалия - "за".

Еврорегламентът касае две категории на продуктите, получени с нови геномни техники. Той ще влезе в сила две години след приемането му. Ще се проведе оценка на въздействието.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Великова

Елица Великова за това как работят семейните констелации

Елица Великова, психолог, арттерапевт, основател и директор на Института за терапия и експресивни изкуства  гост в "Нощен Хоризонт".  Тя разказва за пътуванията си до Китай, за семинарите, които води там, за индивида в една патриархална общност, каквато е общността там. На 14 декември в София ще се проведе Уъркшоп на тема "Психология,..

публикувано на 20.11.25 в 12:53
Боряна Кирилова

Връчват наградите на БДФ "Корпоративен дарител" 2025

Церемонията по връчването на наградите на Българския дарителски форум " Корпоративен дарител" за 2025 година ще се проведе днес . Победителите ще бъдат обявени на официална церемония, която започва в 17 часа.  "Всяка година пред фокуса на церемонията и през темата, която избираме да поставим на вниманието на хората, които присъстват,..

публикувано на 20.11.25 в 11:04

Призив: Да има по-широк достъп до медицински храни

Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно . Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието..

публикувано на 20.11.25 в 07:35
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24