Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Генното редактиране на поправителен. Ще се събере ли мнозинство при повторното гласуване?

Д-р Ивелин Ризов за метода: Все едно във "Война и мир" да промените една буква. Темата е благодатна за спекулации

| Интервю
Снимка: Сдружение „За Земята“

Темата за новото законодателство, което Европейската комисия готви в областта на геномните технологии, се превърна в обект на спорове между учените и терен на спекулации със страховете на хората.

В края на миналата седмица неправителствени организации организираха кръгла маса, на която алармираха, че според тях нов регламент на ЕК се налага под натиска на агрохимическото лоби и предвижда храни, произведени по този начин, да бъдат оставени без етикетиране, без проверка и без оценка на риска. Организаторите на кръглата маса обаче не дадоха възможност на учени, които защитават различна от тяхната теза, да се включат в дискусията.

Д-р Ивелин Ризов представлява България в работните групи по новия европейски регламент.

Тази тема е изключително специфична и изключително благодатна за спекулации, смята той.

По думите му, има голяма разлика между ГМО и спорните нови геномни техники. И двата подхода използват молекулярни техники за въвеждане на промени в генома, но при ГМО се използва трансгенеза – пренос на генетичен материал между далечни организми: например от риби в растения, в генома на приемника се вкарва чужд, неспецифичен материал. При геномните техники се има предвид генно редактиране – променя се собствен генетичен материал, или метод, по който се пренася такъв между близки видове, например дивите родственици на съвременната царевица или картоф.

"Говорим за създаване на генетични промени, които са много близки до тези, които спонтанно възникват в природата или които са аналогични на генетичните промени, които се провеждат чрез класическата селекция. Цялата селекционна дейност, които човечеството провежда през последните 10-15 000 години е точно тази – въвеждането на генетични промени", пояснява Ризов.

Оригинално методът на генното редактиране и най-прецизният му вариант: т.нар. молекулярни ножици, е възникнал в резултат на изследвания за корекции при генетични заболявания при хората, уточнява още специалистът.

"Оригинално методът е разработен с цел лечение на генетични наследствени заболявания при хората."

За да онагледи генното редактиране и прецизността на генетичните мутации, д-р Ивелин Ризов дава пример – все едно във "Война и мир" да промените една буква.

При гласуването през декември испанското председателство не успя да достигне прага на съгласие по темата. В подкрепа гласуваха 17 държави членки, които съставляват 57, 9% от населението на ЕС, а за постигането на квалифицирано мнозинство са необходими минимум 15 държави, които съставляват 65% от населението.

За да се постигне квалифицираното мнозинство, са необходими още 7% от населението на ЕС, тоест зависи коя държава би променила позицията си. Това може да се случи с промяна във вота например на Полша или комбинация от други малки държави. Германия през декември гласува "въздържал се". Същата бе и позицията на България. Франция, Италия и Португалия - "за".

Еврорегламентът касае две категории на продуктите, получени с нови геномни техники. Той ще влезе в сила две години след приемането му. Ще се проведе оценка на въздействието.

Повече по темата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33
Мерим Тенев

Мерим Тенев: Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие

" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...

публикувано на 03.05.24 в 15:44

Празникът Вход Господен в Йерусалим поставя началото на Страстната седмица

Честит празник Вход Господен в Йерусалим, популярен като Цветница или Връбница! Наричаме го така, защото Господ Иисус Христос влязъл за последен път в Йерусалим, но бил посрещнат триумфално, като цар. Хората Го приветствали с палмови клони, постилали палмови клони и дрехите си по пътя пред Него.: „ А повечето от народа постилаше дрехите си по..

публикувано на 28.04.24 в 22:00

Една от най-атрактивните и търсени специалности на Русенския университет е "Кинезитерапия"

В началото на новата кандидатстудентска кампания студентите и преподавателите от факултет "Обществено здраве" на Русенския университет показаха пред обществеността и бъдещите си колеги предимствата на кинезитерапията. Една от най-атрактивните и търсени специалности на Русенския университет е "Кинезитерапия". Специалистите, които завършват, имат..

публикувано на 28.04.24 в 08:02