Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Исландският журналист Егил Бяртнасон: Международните медии са битка между добри истории

Егил Бяртнасон
Снимка: Иван Русланов

Първото нещо, което трябва да знаете за Исландия е, че не ледът я характеризира, а местоположението й като остров. Това означава, че при нас има постоянни ветрове. Вятърът дефинира климатът на Исландия. Когато тръгвате натам, ще искате да сте подготвени точно за това. Имайте предвид, че каквато и да е температурата, тя се усеща много ниска при силния вятър.

Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…

"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."

В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?

"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."

Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…

"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."

И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?

"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Милчев

Съзерцания по никое време: Николай Милчев - размислите на един денонощник

"В тези седем дена в село Гложене, в Илинден и в София и сега, седейки си със слушалки във вашето студио си мисля - какъв ли вид слушалки трябва да си слагаме всеки ден, какъв ли трябва да е филтърът, има ли изобщо филтър, сподели за "Нощен Хоризонт" Николай Милчев, поет и писател, който  седем дена си води записки за преживелици и съзерцания през..

публикувано на 01.08.25 в 16:51

Експертът по оцеляване Момчил Цветанов с важни съвети за престой в планината

Лятото не е само почивка на море, вълни, плажове и коктейли. За някои хора това е скучно и виждането за приятно изкарване е бягство в планината, в дивото, там, където другите ги няма и навалицата е сведена до навалица от безброй дървета. За да сме сигурни, че ще изкараме една добра почивка в условия, близки до екстремните, защото ние все пак сме..

публикувано на 01.08.25 в 16:40
Христина Бързанова

Христина Бързанова: Св. Иван Рилски е безусловната обединителна фигура

В свят на бързи пътувания има един път, който не гони крайна дестинация, а търси дълбокия смисъл. Нарича се " Светият път", поклоннически маршрут , който започва на 1 юли от Велико Търново . В момента преминава през София и ще стигне до Рилския манастир на 6 август, след като бъдат извървяни пеша тези близо 700 километра от старата ни българска..

публикувано на 01.08.25 в 15:17
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Този политически сезон започна с престъпление и свърши с престъпление

" Този политически сезон започна с престъпление и свърши с престъпление . Какво имам предвид? Започна с фалшификация на изборите, доказано от три партии, които са фалшифицирали протоколи и са крали гласовете на хората, визирам ГЕРБ-СДС, БСП "Обединена левица" и ДПС "Ново начало". Това заяви пред БНР политологът Калоян Методиев , част от екипа на..

публикувано на 01.08.25 в 13:47

Свет Радославов, Миро и Веселин Маринов в "Опера на върховете"

Фестивалът "Сцена на върховете” и десетото юбилейно издание на "Опера на върховете “ - две от големите летни събития в България тази година, които ще се проведат в магнетичната атмосфера на Белоградчишките скали , обещават незабравима програма за жителите и гостите на града.  Силен интерес към фестивалите на Белоградчишките скали - "Опера на..

публикувано на 31.07.25 в 12:56
Сградата на Община Ловеч

Ловешкият кмет внесе предложение за нова структура на администрацията в общината

Кметът на Ловеч Страцимир Петков за пореден път внесе за разглеждане в местния Общински съвет предложение за нова структура на администрацията. Освен намаляване на числеността на служителите, кметът Петков, този път, предложи разкриване на длъжност на четвърти заместник-кмет на общината, на фона на тежкото ѝ финансово състояние. Това..

публикувано на 31.07.25 в 11:22
Весела Караиванова

Весела Караиванова: НОИ ще запознава възрастните хора с преизчисляването на пенсиите в евро

" Искам да благодаря за интереса към дейността на Националния осигурителен институт и наистина да поставим акцент върху това да се изплатят и да се гарантират правата на осигурените лица ". Това коментира пред БНР Весела Караиванова , управител на НОИ: "Може би по спешност разбирате това, което бях описала и представих пред Комисията по труда и..

публикувано на 31.07.25 в 09:56