Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Исландският журналист Егил Бяртнасон: Международните медии са битка между добри истории

Егил Бяртнасон
Снимка: Иван Русланов

Първото нещо, което трябва да знаете за Исландия е, че не ледът я характеризира, а местоположението й като остров. Това означава, че при нас има постоянни ветрове. Вятърът дефинира климатът на Исландия. Когато тръгвате натам, ще искате да сте подготвени точно за това. Имайте предвид, че каквато и да е температурата, тя се усеща много ниска при силния вятър.

Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…

"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."

В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?

"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."

Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…

"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."

И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?

"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Ставрев

Димитър Ставрев: В случая с руските дронове в Полша става въпрос за политическа пропаганда

"Опасявам се, че за случая в Полша повече става въпрос не за военнотехнически аргументи, а за политико-пропагандни аргументи , така че ще се опитам да съм максимално обран по отношение на фактите, а те са доста странни". Това коментира пред БНР Димитър Ставрев , авиационен журналист, автор и публицист, познат с работата си по области като..

публикувано на 11.09.25 в 15:52
Мартин Кърнолски

Мартин Кърнолски за проекта "Букварко" дни преди първия учебен ден

През тази година се навършват 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност . Повече от хилядолетие ние, българите четем и пишем с нашите букви, създаваме книжовни образци и произведения на литературата, поезията, белетристиката на нашия автентичен език. Затова и една от основните ценности на българското общество е да..

публикувано на 11.09.25 в 15:48
Белият дом

Смъртта на Чарли Кърк предизвика острата реакция на Тръмп. Още търсят стрелеца

Политическите среди в САЩ са разтърсени от новината за убийството на 31-годишния Чарли Кърк - консервативен активист и близък съюзник на американския президент Доналд Тръмп , който имаше важна роля в мобилизирането на младите републиканци на последните президентски избори. Той беше прострелян смъртоносно на публично събитие в университет в щата..

публикувано на 11.09.25 в 15:21
Георги Георгиев, БОЕЦ

Георги Георгиев, БОЕЦ: Закъсняхме много с искането за оставката на Митов

"Аз мисля, че закъсняхме много с искането на оставката на Даниел Митов". Това каза пред БНР Георги Георгиев от БОЕЦ: " Дани Митов отдавна трябваше да си замине от министерството . БОЕЦ като организация прави каквото ни е по силите за това. Искането за оставката на Митов довечера ще има конкретни поводи. Това са лъжите - доказани лъжи ,..

публикувано на 11.09.25 в 13:33
Ирина Баткова

Откриват изложбата "Културни номади: визии върху темите и концепциите на 20 съвременни художници"

В Берлин откриват изложбата "Културни номади: визии върху темите и концепциите на 20 съвременни художници". Българският културен институт в Берлин показва "Културни номади" Пред БНР кураторът и писател Ирина Баткова разказа: "Всеки път и всяко ново попълнение в Хербариум ме изумява. Този път селекцията от автори е изключително..

публикувано на 11.09.25 в 12:22
Кремен Георгиев

Как се отчита потреблението на топлата вода при профилактика?

" Когато има авария и до апартамента ни не стига топла вода, кранчето на топлата вода трябва да се завърти надясно докрай , каквото и да е това кранче". Това заяви пред БНР Кремен Георгиев , председател на Асоциацията на топлофикационните дружества: "Друг е моментът, че никой не осъзнава, че топлофикация не продава топлата вода, а продава..

публикувано на 11.09.25 в 11:22
Част от графичния роман

В София представят изложба към графичния роман "Тракиеца”

Изложбата към графичния роман "Тракиеца" е проект и колаборация между сръбския творец Иван Велкович и учениците на Манга академия . Сюжетът съчетава елементи на митология, футуризъм и алтернативна реалност като изложението ще продължи до 16 септември в столичната книжарница-галерия на улица "Славянска" 29 , но времето за посещение може да бъде и..

публикувано на 11.09.25 в 10:33