Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Данните цитира пред БНР Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи". Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...