Наричат го най-велик измежду родените от жена, Йоан по думите на Спасителя ще бъде по-малък от най-малките в Царството небесно, обещано на повярвалите. Йоан е човешката сянка на Христос, ревнител на изобличението, но не и на опрощението.
В изображенията той е ангел на пустинята, но крилата му са натежали от греховете на света и от съдбата му на съдник. Той има привилегията да кръсти самия Иисус и да извърши на река Йордан първото тайнство, с което Бог Отец показва чрез Духа природата на Сина си.
В деня след Богоявление църквата въздава почит на последния от пророците и пръв от последователите на Христа – св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Денят е известен като Ивановден.
Светецът подготвя хората за чудото на Божията милост, неговата личност стои на границата между древния закон и новата благодат и именно той, подобно на Моисей, води народа си към Обетованата земя, но не влиза в нея - Йоан проповядва за Христа и загива, преди да види чудото на Възкресението.
" Йоан Кръстител е живеел скромно, хранел се е с див мед, в обстановка на уединение, на пост и молитва, тоест молитвата е връзката му с Бога, а постът е тази ограничена храна, защото само тогава идват благочестивите мисли.
На 30 години той е озарен Свише и започва да проповядва. Започва духовното очистване чрез покайно потапяне във водите на река Йордан.
Първите думи на св. Йоан Предтеча, записани в трета глава от Евангелието на Матей са: "Покайте се, защото се приближи Царството небесно". А дейността на Исус Христос сред обществото, неговата проповедническа дейност също започва с думите на Йоан Кръстител - покайте се, защото се приближи Царството небесно...
Покайната проповед на св. Йоан отправя към тези, които го слушали – предвид идващото Божие Царство, – е обобщение и същност на закона и пророците. Целта на закона в Стария Завет е разкриването на греха, „понеже чрез закона се познава грехът”, разказа още проф. Иван Желев.
Проф. д-р Иван Желев Димитров e завършил Духовна семинария и Духовна академия в София (1970), а след това и Класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. После специализира Нов Завет в Гърция, защитава докторат на тема „Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос” в София. Преподава класическите езици, Въведение и Тълкувание на Новия Завет в Духовната семинария и Духовната академия, сега Богословски факултет на Софийския университет. Хабилитира се с труд „Единството на Христовата църква според Ефесяни” и преподава като доцент и професор в Богословския факултет. Бил е декан на БФ и заместник-ректор на СУ. През учебната 1997-1998 г. преподава като гост-професор по Нов Завет в Лудвиг-Максимилиановия университет в Мюнхен. Успоредно с това е работил като началник-кабинет на българския патриарх, главен редактор на периодичните издания на Българската православна църква „Църковен вестник“ и „Духовна култура“, директор на Дирекция на вероизповеданията на Министерския съвет (2002-2008 г.). Бил е член на Висшата атестационна комисия на България (за даване на научни степени и звания). Създава с помощта на Studiorum Novi Testamenti societas и ръководи уникалната за българските условия Bibliotheca biblica към БФ с вече 15000 тома съвременна научна книжнина на немски, английски, френски, гръцки, руски и други езици. Участва в екипа, извършил новия превод на Библията на български език.
Десетилетия наред е работил в междуцърковните и междурелигиозните връзки на Българската православна църква, участвал е в подготовката на Всеправосрлавния събор (на остров Крит в 2016 г.), както и различни комисии на Световния съвет на църквите. След промените от 1989 г. е съучредител и председател на няколко неправителствени организации в областта на религията и културата. Участва в редица международни научни организации. Doctor honoris causa на Атинския университет (2008 г.)
Освен български говори гръцки, руски, немски и английски, писмено владее старобългарски, староеврейски, старогръцки и латински език.
Още по темата в звуковия файл.
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
"Винаги съм слушала Българското национално радио с интерес. За мен то е една много достойна, много почтена институция , която своевременно, безпристрастно, информира своите слушатели. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" От момента, в който съм си купила автомобил, винаги радиото ми е на Българското..
Отец Вениамин от храма "Света Троица" в Ловеч гради храмове, възстановява манастири и прославя Бога. Завършил е Софийската духовна семинария. 2002 година негово високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил ръкополага отец Вениамин в дяконски чин, след което в свещенически чин. "Вече 22-23 години сме на Божията нива и с Божията..
Цялата история чуйте в звуковия файл.
Гост в рубриката "Горещи сърца" е Петя Грудева. Тя е психолог и помага на децата с увреждания да се справят по-добре в живота. Живее в Пловдив, обича да пътува и да опознава света и другите култури. Убедена е, че човек се учи докато е жив. "На психолог се ходи, когато действително имаш трудности да преработиш определено събитие, а не..
Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"
През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..