Тайван след изборите: Не искаме война, но не искаме и Китай

Интервю на Ирина Недева със Сабрина Тцу-Чинг Лин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Забавя, но не забравя” - дали това се опитва да внуши Китай с реакцията си пет дни след избирането на кандидата на Демократическата прогресивна партия Уилям Лай за президент на самоуправляващия се остров Тайван? Избор, който беше точно преди седмица. Повече от 20 китайски военни самолета са били засечени около Тайван, като 11 от тях са пресекли чувствителната средна линия, разделяща самоуправляващия се остров от Китай, съобщи Министерството на отбраната на Тайпе в четвъртък - първата значителна демонстрация на сила след президентските избори миналата събота. Как в Тайван се готвят и посрещат демонстрацията на сила от страна на Китай?

“Не искаме война, но не искаме и Китай” е нещо, което чувах навсякъде в Тайван - от продавачи, през политолози - до политици. "Ако има война, Пекин ще я започне пръв" беше друго общо мнение. Първата голяма демонстрация на китайски военни учения, с които Пекин заплаши статуквото на самостоятелен Тайван беше през август 2022 г. при визитата на Нанси Пелоси като говорител на Камарата на представителите на САЩ. От тогава насам - инцидентни демонстрации с военни кораби или самолети опасно близо до линията на разграничение в Южнокитайско море и предизборно затишие с едва два-три разузнавателни балона, докато правех записи на островите Матцу в близост до континентален Китай.

Пет дни след изборите, на които тайванците качиха за трети мандат кандидата за президент на Демократическата прогресивна партия, Китай размаха пръст. Повече от 20 военни самолети и пет военни кораба. Пекин представя новоизбрания президент на Тайван като “екстремен защитник на независимостта на Тайван”, а думата “независимост” е червената линия за континентален Китай. Така както за Тайван пък е червена линия изразът “присъединяване” или “обединение с Китай”.

Какво се промени след изборите - отиваме в залата на Академия Кума, една от най-големите граждански организации за самоотбрана, която прави базово и полево обучение за тайванци, които искат да оцелеят и да знаят как да оказват съпротива при война. Някои колеги биха казали - имаме ексклузивен достъп до тренировъчен лагер в центъра на Тайпе. Фактът е друг - графикът на академията е гъст, трябва да имаме предварителна уговорка. Хората, които се тренират по тяхно желание, трябва да са се съгласили да бъдат видяни от журналисти.

Името на Академия Кума означава кафява мечта на старояпонски. Тя е и един от образите, които се срещат в символизма на Тайван. През 2022 г. Академия Кума получава дарение от 33 милиона американски долара от основателя на една от фабриките за полупроводници и чипове в Тайван. 2022 г. - годината, когато Русия нападна Украйна?! Има ли връзка с Украйна се питам и отговор намирам. Пред една от залите виждам витрина с голяма книга, от чиято корица грее синьо-жълтото знаме и картата на Украйна. Питам какво е заглавието в превод?

"Украинската невъзможна война. Ако има съпротива има съществуване…"

Непреводимо на български - If you resist you exist.

Книга за войната в Украйна в Академия KUMA, Тайпе

Войната на Русия срещу независима и суверенна Украйна тревожи Тайван заради възможната аналогия на Русия с Китай. След 24 февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна, тайванците си припомнят намерението на лидера на китайската комунистическа партия Си Дзин Пин от 2022 г. да подготви китайската армия така, че тя да обедини всички китайци под един покрив до 2027-ма.

Събота е и група от 20-30 души се учи как да се справи със сериозни наранявания, с фрактури по костите, изгаряния, причинени от взрив или ... с хибридна атака от дезинформация.

Докато тренира слагане на турникет и се учи как да вдигне с крехкото си тяло два пъти по голям от нея мъж Сабрина Тцу-Чинг Лин, млада жена от Тайпе, няма нищо против да отговори на въпросите ми.

Какво би се променило, ако Тайван стане част от Китай?

- Ако се случи Китай да управлява Тайван, ще загубим свободата на нашата креативност, творческата ни свобода. В Китай са невъзможни филмите, които гледаме, песните, които пеем, и книгите, които обичаме или ще искаме да напишем. Творчеството ще бъде ограничено до един-единствен глас - този, който китайското правителство одобрява. В момента много творби, които не могат да бъдат публикувани в Китай, са видими и достъпни в Тайван. Това не се ограничава само до Китай; дори гласове, потискани в Малайзия, могат да намерят признание в Тайван. Ако Тайван стане част от Китай, вярвам, че много бързо ще загубим този вид свобода.

Какво ще ви даде един ден обучителен курс по реакция при военни действия?

- Вярвам, че подобен еднодневен курс на обучение е само началото. Осем часа няма да ми даде достатъчно умения, но важното е да развием чувство за съпротива. Никой от нас не желае война, но ако тя някога се случи, тайванците несъмнено ще се изправят в защита на тази страна.

Някога имаше военно положение в Тайван, а едва сега в светлината на напрежението с Китай, от този януари 2024, военната служба от четири месечна става едногодишна. Чуват ли се гласове за повече милитаризация днес?

- От премахването на военното положение в Тайван до днес изминаха по-малко от 40 години, но демократичното ни развитие беше бързо и всички ние се гордеем с него. Постиженията, на които се радваме, са резултат от жертвите, направени от много тайванци. Някои от тях отидоха в изгнание, попаднаха в затвора, а други дори загубиха живота си. Моето поколение не е преживяло тежките условия, с които са се сблъсквали те, а и ние не сме преживели война. Въпреки това, ако един ден се наложи да се борим за постиженията на демокрацията, вярвам, че ще има желаещи да го направят. Ние сме много малка, много млада, но уникална страна. Искаме да запазим тази уникалност и да се сприятелим с други държави по света. Вярвам, че хората по света биха предпочели да видят един демократичен Тайван, а не малка версия на Китай.

Освен, че отделя от времето си за курса, за който плаща 30 долара, Сабрина ми благодари. За интереса и за това, че една медия от една далечна европейска страна, като БНР обръща внимание на страната й Тайван.

- Искам да ви благодаря, че ме поканихте на интервюто, Само преди няколко години Тайван не беше широко известен и много хора или държави дори не ни признаваха като държава. Докато днес, поради международното положение, светът започва да обръща внимание на Тайван, Въпреки че не съм сигурна дали това е за добро, но съм дълбоко благодарна, че помагате да се засили гласът на Тайван. И накрая, надявам се, че независимо дали Тайван или друга държава, на никого никога няма да се наложи да се сблъсква с потисничеството или агресията на авторитарни сили.

Малко над три седмици по-късно. Пет дни след изборите. С колегите от Събота 150 четем новините от Тайванския проток. Спомням се разговора със Сабрина в Академия Кума, където младата жена тренираше отговор на природни и човешки стихии, като войната и я откривам отново.

Какво означават резултатите от изборите за вас Сабрина?

- Резултатът показва, че за 40% от тайванците отбраната и дипломацията на Тайван са по-важни, и са готови да дадат на демократите още един шанс да ръководят страната. Въпреки това, по въпросите на вътрешните работи и прехраната, трябват по-ефективни реформи. А възходът на третата, Тайванската народна партия, показва, че демократите почват да губят подкрепа сред по-младите. По време на изборите Китай многократно използва различни тактики и прави изявления, за да се меси в избора ни. Но от резултатите можем да кажем, че тайванците не са интересува какво е казал или направил Китай. Заплахите от Китай ще са контрапродуктивни за самия Китай. Другото, което виждам в резултата от парламентарните избори, е, че уволнен преди време кмет ще стане председател на законодателеля. Намирам това за доста иронично.

На петия ден слез изборите Тайван съобщи, че е засякъл китайски бойни самолети и военни кораби.

Сабрина, това ли е китайският отговор заради избора на Уилям Лай? Как мислите ще ви се наложи ли да упражнявате наученото по гражданска отбрана в Академия Куна, където се срещнахме преди няколко седмици?

- Що се отнася до въпроса за китайските военни самолети, които предизвикват безпокойство в Тайван, интересното е, че не знаех за тази новина, докато не я споменахте. Искам да кажа, че това е станало толкова обичайно, почти всекидневно, че не е новина за нас. Никой не иска война, просто искаме да живеем живота си и да получаваме уважението, което заслужаваме. Но сегашното отношение на Китай е съвсем ясно - те ни заплашват, искат да ни кажат за кого да гласуваме, какво можем или не можем да правим. И, че ако не ги слушаме, са готови да ни накажат. Дори прибягват до дрънкане на оръжие, ако не се подчиним, което намираме за абсурдно. Ако някой ден Китай реши да започне тази война, точно както обсъждахме миналия път, единственото, което можем да направим, е да ...да правим каквото можем. Ако имам някакво притеснение, то е по-скоро за това дали тайванците могат да се обединят в такава ситуация.

И Сабрина дава примери, които обясняват защо в Академия Кума освен поставяне на турникет, оказване на първа помощ, отбрана, криене при вражеска атака има и справяне с дезинформацията. Например, как да се разпознае дали е вярно, че при атака, тайванското ръководство се е предало или напуснало страната, или е част от пропагандата на противника.

- От друга гледна точка, Китай всъщност е започнал да води когнитивна война. След изборите, в TikTok бяха качени подвеждащи видеоклипове, в които се намекваше, че управляващата партия е манипулирала изборите. Това доведе до гняв и нарастващо недоверие в демократичната система. Едно такова масово разпространение на невярна информация, целящо вътрешно разделение на тайванския народ, изглежда дори по-сериозно от военните заплахи.

Сабрина признава, че за хора като нея все повече възможната война ще има други характеристики, различни от традиционните оръжия.

- Друго интересно е, че нямаме време да обръщаме внимание на новините за китайските военни самолети, защото след изборите дискутираме в Threads (chat платформа) за това как трябва да се изправим срещу китайската когнитивна война, как да привлечем повече млади хора и дори да разработим стратегии за следващите избори. Много политици от Демократическата партия активно общуват с гражданите нанета- нетизънс (netizens) в Threads и сега по-голямата част от моя социален кръг е заета с тези въпроси. В самото начало Threads не се използваше широко в Тайван, но по време на изборния период изведнъж се появи вълна от хора, които коментираха в платформата кандидата на третата партия Ко Уен-дже от Тайванската народна партия. И платформата Threads изведнъж стана много популярна в Тайван. Сега тя събира много поддръжници на Демократическата партия и е място за дебат.

Политизирани граждани, които мислят и търсят решения, готови да спорят помежду си и най-важното пука им и смятат, че политиката е личен ангажимент да отстояваш ценности. Замислих се, дали това е имал предвид новоизбрания президент от Демократическата прогресивна партия Уилям Лай, когато в първото си обръщение каза, цитирам “Демокрацията е нашата идентичност”. И повтори онази ключова формула - Тайван да си остане какъвто е. Статус куо. По тази тема на острова има политически консенсус. А дали Китай ще го разбие и ако как - с военни оръжия или хибридни-когнитивни тактики предстои да видим.