Във войната до "пълна" победа Нетаняху е между два огъня в собственото си правителство

Военните действия в Газа стават все по-ожесточени с десетки и стотици жертви всеки ден. С напредването на израелската армия 1,5 млн. палестински бежанци биват наблъсквани на все по-тясно пространство в южния край на ивицата във все по-нечовешки условия.

Военният натиск нараства с нарастването на дипломатическия натиск върху израелския министър-председател, главно от страна на Съединените щати и арабските държави, за намаляване на интензивността на операциите и образуване на палестинска държава върху опустошаваните територии.

Бенямин Нетаняху няма да отстъпи от политиката си на "пълна победа", но шансове за по-скорошно прекратяване на клането има, сочат наблюдателите, към които се обърнахме. Пътят към мира преминава през изгнание на "Хамас" от Газа и предсрочни избори в еврейската държава.

Първото е предмет на преговори, които текат вече близо месец с катарско и американско посредничество. За второто призова преди седмица един от членовете на военния кабинет в Израел - генералът от запаса Гади Айзенкот.

Бенямин Нетаняху е поставен между два огъня от привържениците на борба за унищожение на "Хамас" и спасяването на повече от 100 израелски граждани, за които се смята, че все още са живи и в ръцете на екстремистите.

"Израелският премиер е под натиск от крайната десница, която е част от управляващата коалиция, да не отстъпва по определени въпроси и може би дори да пожертва заложниците, за да постигне това, което тя смята за крайна цел (на войната) - да завладее Газа и да възстанови еврейските селища там".

"От друга страна, Ганц, Айзенкот и по-умерените сили (в кабинета) притискат министър-председателя да защити заложниците и така да изпълни задължението на държавата да брани гражданите си".

"Поставен между тези две сили, Нетаняху се бави. А това влошава още повече положението на заложниците, на семействата им и на всички, които искат да ги върнат по-скоро у дома", казва професор Гидеон Рахат - политолог от Еврейския университет в Ерусалим и старши сътрудник в Израелския институт за демокрация (ИИД), в интервю за "Събота 150".

Десницата е на мнение, че "Хамас" трябва да бъде унищожена на всяка цена - от това, а не от съдбата на 135 души, 30 от които може вече да са мъртви, зависи бъдещето на всички, обяснява проф. Хилел Фриш - старши сътрудник на Ерусалимския институт за стратегия и сигурност и професор в департамента по политология на Университета "Бар-Илан" в град Рамат-Ган. 

"Нетаняху знае, че ако не успее да унищожи "Хамас", това ще означава неговото падение. Защото десницата - традиционна и религиозна, която гласува за него, няма да приеме никакъв компромис. За тези хора унищожението на "Хамас" е въпрос на оцеляване на израелската нация. Самият Нетаняху вярва, че днес Израел е в ситуацията отпреди войната от 1967-ма, ако не и от 1948-ма".

"Опитва се да се пазари с американците. Ако искате от мен да дам някаква визия на палестинците, ще трябва да се противопоставите на иранците по ядрената тема, вместо да ги омилостивявате. Това е примка, в която Израел повече не може да живее. Иран и "Хизбула" са по-опасни от "Хамас", а сега израелците трябва да се справят и с хутите в Йемен, които заплашват израелските кораби".

Разцеплението между крайните и умерените проникна не само в академичните среди - видимо от разнопосочните мнения на двамата ни събеседници - но и във военния кабинет и излезе наяве в интервюто, което ген. Гади Айзенкот даде на 18 януари. Въпросът е докога той и, най-вече, лидерът на алианса "Национално единство" Бени Ганц ще са склонни да следват Нетаняху и кога разцеплението ще се превърне в разкол.

"Като професионални военни, Ганц и Айзенкот разбират колко важно е "Хамас" да бъде унищожена. Но избирателите на техния алианс Национално единство вярват, че най-важното е да бъдат освободени хората, отвлечени от "Хамас". ... С течение на времето натискът да отстъпят пред "Хамас" ще расте. Ако Нетаняху наложи своята линия, в крайна сметка Ганц и Айзенкот могат да напуснат военния кабинет", допуска Фриш.

Генералите могат за излязат от военния кабинет, но могат ли да предизвикат предсрочни избори, за които Айзенкот призовава, при условие, че Нетаняху и десницата държат мнозинството в Кнесета, питаме Гидеон Рахат.

"Има шанс, в зависимост от обществения натиск и поведението на хората от управляващата коалиция. Тя разполага с 64 гласа в 120-местния парламент. Т.е. ще е достатъчно само няколко депутати да решат да разбъркат наново картите с нови избори".

"Единствената възможност за промяна е в рамките на собствената му партия - Ликуд. Но през годините той прочисти Ликуд от съперниците си. Сега партията в голямата си част се състои от мажоретки - хора, които не биха имали политическо бъдеще без него".

"Галант е сериозен съперник на Нетаняху. Но не мисля, че желанието му е да цепи фракцията на Ликуд - той иска да оглави партията, а няма как да го направи, ако я разцепи. Галант има потенциал, но не бива също така да забравяме, че като министър на отбраната той също носи отговорност за провала от 7 октомври, така че не иска да се бунтува точно сега".

В разцеплението сред израелските лидери е голямата надежда на "Хамас". Групировката залага живота на отвлечените на 7 октомври в опит да манипулира израелската вътрешна политика, за да оцелее, обяснява Хилел Фриш.

"Прецедентът бе поставен във войната за независимост на Алжир. Тогава французите спечелиха във военно отношение, но загубиха политически, защото алжирците успяха да разделят френското обществено мнение. Това се превърна в модел за много партизански движения, включително за "Хамас"".

"Могат да склонят на някаква частична сделка за заложниците, понеже са под огромен натиск от Катар, който разполага с финансови лостове за въздействие. Но не мисля, че "Хамас" ще се съгласят на общо споразумение, освен ако Израел не прекрати войната. Оцеляването им зависи от това".

Съдейки по изявленията на Айзенкот, поне част от израелския елит е искрен в желанието да се договори с посредниците Катар и САЩ за освобождаване на заложниците. Но всяко примирие би било само временно - в медиите се говори за 30 или 60 дни, докато заложниците бъдат разменени за палестински затворници - категорични са и двамата ни събеседници. След ужасяващите убийства и издевателства, които се случиха на 7 октомври, настояването на "Хамас" да останат в Газа е напълно неприемливо от израелска гледна точка. Гибелта на 21 войника при нападение от засада в началото на седмицата, няма да смекчи решимостта на израелците, сочи проф. Рахат от Израелския институт за демокрация.

"Някои хора в Израел с по-прагматични възгледи са готови да обмислят възможността за споразумение с онези среди в палестинската администрация и Организацията за освобождение на Палестина, които са не толкова фундаменталистки и са по-прагматични. Това означава да избереш един вид по-малкото зло, защото и тези среди не са приятелски настроени към Израел, но все пак са по-практични и може да се работи с тях. Договаряне с "Хамас" обаче е изключено. Нетаняху си ги "отглеждаше" още от 2009 година и вижте какво се случи".

Рахат вижда в личните качества на израелския министър-председател - наред с претенциите на "Хамас" - една от основните пречки за уреждане на конфликта.

"Всички министър-председатели преди него не се бояха от инициативата. Като започнем с Бен Гурион - той инициира и нахлувания, и отстъпления, инициира самата държава. Дори Олмерт - неговите три години на власт бяха доста жалки, но именно той инициира ударите по ядрените обекти на Сирия. Ехуд Барак бе министър-председател още по-кратко - за година и половина. Но именно той изтегли израелските войски от Ливан. Ицхак Рабин подписа споразуменията от Осло, а Ариел Шарон изтегли заселниците и войските от Газа през 2005 г.".

"А Нетаняху не започва нищо ново - от 2009-та досега той само реагира. Този подход работеше доста добре до 7 октомври. Много хора бяха щастливи, просперираха. Сега обаче разбрахме цената на това да нямаш инициатива".

Така професорът от Еврейския университет обяснява отказа на Нетаняху да разгледа сериозно иначе примамливото предложение на Саудитска Арабия за нормализация на отношенията в замяна на ангажимент за създаване на палестинска държава. В интерес на истината, умерените във военния кабинет също избягват тази тема. Ганц мълчи, а Айзенкот набляга на проблема със заложниците, отбелязва Рахат:

"Според мен те не смеят да изкажат визията си по въпроса с оглед на евентуални избори. В момента те се представят доста успешно в допитванията".

При това положение никой от по-влиятелните политици не оспорва изявленията на премиера, който предпочита нещата да останат неопределени и по палестинския въпрос. Нетаняху говори предимно за окупация и контрол - окупация и контрол над Западния бряг, над границата на Газа с Египет, над буферни зони по границата на Газа с Израел. Министърът на отбраната Йоав Галант наистина говори за някаква форма на палестинска власт в Газа. Но, изглежда, до момента не е изработен цялостен план за бъдещето на анклава, като изключим намеците на финансовия министър Бецалел Смотрич и "религиозния ционизъм" за еврейска реколонизация.

Хилел Фриш от Университета Бар-Илан е убеден, че войната ще продължи, с по-голяма или по-малка интензивност, твърде дълго, за да може да се планира реалистично за бъдещето след нея:

"В повечето тотални войни воюващите никога не си поставят други цели, освен да унищожат врага. Най-добрият пример са Западните съюзници и Съветският съюз по време на Втората световна война. Потсдамската конференция (на Труман, Чърчил и Сталин) се състои не преди, а след разгрома на Нацистка Германия. До този момент те преговарят главно за окупацията на вражеската страна и почти никак за това какъв тип правителство ще бъде установено в нея. А там, където е имало планове за след войната, например в Ирак, резултатът е бил много проблематичен".

Не върши ли Израел днес в Газа същата грешка, както САЩ с Ирак след 2003-та? В Ирак американците имаха визия за установяване на демокрация след диктатурата на Саддам Хюсеин. Но лошото планиране доведе до там, че американците отстраниха един силен враг на Иран и му позволиха да разшири влиянието си в Ирак и целия регион, припомня Хилел Фриш.

"Обществото в Газа е натровено с "Хамас". Отчетлива победа няма как да бъде постигната. Тероризмът ще оцелее и нападенията ще продължат. Какъв ще бъде резултатът в Газа? Ясно е, израелска окупация. Защото ще отнеме години. Знаем от Западния бряг - там трябваха години, от 2002-ра до 2006-та, за да бъде потиснат тероризмът до такова равнище, че Израел да може отново да заживее нормално. В Газа също ще отнеме години, дори ако организацията на "Хамас" бъде унищожена и лидерите ѝ бъдат принудени да бягат, ще продължат да съществуват "спящи клетки", ще останат тунели, за които не знаем".

Неизвестността не може да оправдаят липсата на планиране, смята Гидеон Рахат от ИИД. Той предупреждава, че тази липса може да струва скъпо не само на палестинците, но и на израелците:

"Да речем, че израелската армия успее да установи контрол върху северна Газа. Без да има план за управлението ѝ, ще трябва да държиш тази земя с войници и да плащаш за нея с кръв. Израелците знаем това от собствен опит - окупацията на южен Ливан през 80-те и 90-те години на миналия век. Ако имаш план и визия, започваш да развиваш онези сили и институции, които ще заменят войските ти. Като си запазиш правото за намеса, в случай че "Хамас" изпълзят отново от тунелите си. При всяко положение ни трябва план. Войната няма смисъл, ако не знаеш какво искаш да постигнеш".

Опитът от Ливан предлага не само поуки, но и решение на днешния конфликт, сочи Рахат:

"Все още има такава възможност - на лидерите на "Хамас", а може би и на една-две хиляди от по-изявените им членове, да бъде разрешено да напуснат необезпокоявани ивицата Газа. Това не е просто идея. Това вече се е случвало преди - в Бейрут през 1982-ра, когато израелската армия обсади ливанската столица. Тогава цялото ръководство на Организацията за освобождение на Палестина начело с Ясер Арафат се премести в Тунис. Днес може да стане същото – "Хамас" да отидат някъде, където ще ги приемат, било то в Катар, било в Иран. Това ще спаси Газа от тази огромна заложническа криза - заложници в нея са 136-ма израелци и милион и половина палестинци, защото сега "Хамас" се укриват сред обикновените хора".

Интервюто на Добрин Йотов с проф. Гидеон Рахат и проф. Хилел Фриш в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.