Якуб Орлински и Михал Биел – модерните класици

Якуб, бях на концерта Ви през ноември 2019 г. в Аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Беше изключително удоволствие и очаквам с нетърпение следващия Ви концерт на 13-и февруари! Михал, също така слушах албума Farewells, затова очаквам с нетърпение и срещата с Вас в зала “България“! А Вие с какви мисли и чувства очаквате гостуването си в София по покана на Соня Йончева?
ЯО: Преди всичко, ние сме супер щастливи, че Соня Йончева реши да ни покани! Разказах на Михал, че беше страхотно да работя с нея! Ние направихме телевизионно предаване в Париж в Театър Шан’з Елизе, където пяхме прочутия Дует Pur Ti Miro от операта “Коронацията на Попея“ на Монтеверди. Беше много забавно и когато получихме тази покана за рецитал в зала “България“, бяхме много ентусиазирани, защото това е място, на което досега не сме музицирали. Пътували сме с нашите рецитали из цяла Европа, но досега не сме били двамата в София. Да, аз съм пял веднъж и имам много хубави спомени. Зефира Вълова – концертмайсторката на оркестър Il Pomo d’Oro, ми показа София по много красив начин. Бяхме в няколко много хубави ресторанти. Аз съм кулинар. Също така публиката в залата тогава беше невероятна!
МБ: Бих добавил, че съм изключително въодушевен да видя България за първи път в живота си! Също така ние винаги сме щастливи да представяме албума Farewells и полската музика пред чуждестранна публика. Получаваме много позитивни отзиви по време на нашите турнета през последните няколко години и това ни вдъхновява още повече.

Как избрахте творбите за албума Farewells и съответно за рецитала в София?
МБ: Това, което обикновено се стремим да правим в нашите изпълнения, е да смесваме. От една страна винаги присъства бароков репертоар, който обикновено се очаква от един контратенор – Хендел или Пърсел. От друга страна се стремя да окуражавам Якуб да включваме творби, които не се свързват, но са по възможностите на неговия чудесен музикален инструмент. Тъй като и двамата сме от Полша, винаги сме търсили неща, които биха представили нашата култура, нашата литература по най-добрия възможен начин, както и гласа на Якуб.
ЯО: Точно затова ми харесва заглавието на рецитала “Красота и думи“. В това съчетание бароковата музика е красотата, но текстовете на полските песни, според нас, са много силни. Те разказват малки истории, като малки пощенски картички са. Невероятно е какво са създали композиторите от това време!

Какво е да съчетаваш модерността и традицията в класическата музика?
ЯО: Забавно е! Трябва да кажа, че не е толкова лесно, защото, честно казано, когато пееш барокова музика и изобщо оперна музика, използваш гласа си по един начин, а след това, когато превключваш на нещо по-съвременно, когато пееш песен, а не ария, използваш гласа си по друг, различен начин. Стилът на изпълнение също е различен. И още: изпълнението на творба в оригинал и в аранжимент за глас и басо континуо, който Михал е направил, също е забавно. Използваме всички тези платформи, за да постигнем нашата собствена интерпретация и да се забавляваме с това.
МБ: Абсолютно, в нашата интерпретация винаги има модерност. Невъзможно е да пресъздадеш тези композиции по начина, по който са били изпълнявани или по начина, по който са били замислени да бъдат изпълнявани. Нашето общество е съвсем различно и проблемите, пред които се изправяме днес, са съвсем различни. Опитваме се да мислим така, както са мислели композиторите по тяхното време, но от съвременна перспектива и с нашата лична, оригинална гледна точка. Така бихме били верни на себе си, както и на нашата публика.

Вие пътувате по цял свят, бих казала, че сте граждани на света. Какво е Вашето отношение към това, което се случва по света днес? Мислите ли, че музикантите трябва да изразяват своята позиция, или че ние – музикантите и публиката, живеем в един различен свят, на красота?
ЯО: Честно казано, това е труден въпрос, просто защото всеки е различен, което се отнася за всичко. Има хора на изкуството и развлекателния бизнес, които изпитват нужда да споделят своето мнение, но дали това е добре? Хм, не знам. Според някои, не е. Аз мисля, че музиката трябва да изгражда мостове, а не да ги изгаря! Вярвам, че музиката притежава силата да поражда добро дори у хора, които мислиш, че може би са лоши. Аз не се опитвам да разубеждавам хората, да им давам моето височайше мнение. Разбира се, аз имам мнение, но не смятам, че всеки изпитва нужда да го научи. Ако някой ме попита в личен разговор, тогава бих го споделил. Ние трябва да бъдем много внимателни в днешно време и заради влиянието, което бихме могли да имаме чрез социалните мрежи. Артистите, поп певците имат много последователи и хвърлянето на нещо, което може и да не е вярно, би могло да създаде голяма бъркотия. Смятам, че ние имаме отговорност като публични личности.
МБ: Невинаги е възможно да предвидиш как би реагирала аудиторията. Ние се стремим нашата интерпретация, нашата комуникация с публиката да бъде колкото е възможно по-отворена и точно затова не бихме й налагали нищо. Бихме искали да оставим на нашите слушатели този елемент на свобода, който е изключително важен и също така е израз на уважението ни към тях.

РК: Кои моменти от Вашата кариера бихте откроили като най-важни?
ЯО: За мен това е като едно непрекъснато пътуване, съставено от много на брой малки стъпки. Да, един от големите поврати в моята кариера, както и на Михал, беше срещата с Ейтън Пeсън. Точно той настоя да накарам Михал да свири с мен на конкурси. Така започна нашето творческо партньорство през 2015 г. Това определено беше повратна точка, но по отношение на соловата ми кариера бих казал, че е поредица от много малки стъпки. Например явявах се на малки конкурси някъде в Германия или в Испания, където изгубих на първи тур, но това ми даде толкова важен опит и се запознах с толкова много хора! По-късно щях да ги срещна на други места и да ми помогнат за други неща. Това е непрекъснато пътуване стъпка по стъпка.
МБ:  Бих искал да добавя само още нещо за Ейтън. Той беше наш учител в Оперната академия във Варшава, която се ръководи от Беата Клатка, която е също директор на конкурса “Станислав Монюшко“ – един от най-престижните европейски вокални конкурси. Ейтън ни подготви за обучението ни в Джулиард Скуул в САЩ, което ни донесе друга артистична перспектива и имаше голямо влияние върху кариерата и на двама ни.

Якуб, какво е да се работи с Михал? Михал, какво е да се работи с Якуб?
ЯО: О, прекрасно е! Понякога е трудно, защото, аз обичам Михал, той е един от най-добрите ми приятели, но понякога ние сме на различно мнение за много неща. Намирам това за изключително вдъхновяващо! Всъщност, след толкова много години съвместно музициране, дори и когато се завръщаме към някоя ария или песен, имаме различни гледни точки, защото всеки е изминал своя личен път на развитие. Чудесно е, че понякога музицираме нещо и знаем, че точно това е начинът, по който и двамата искаме да го правим! Друг път аз имам една идея, Михал има друга, после идват трета и четвърта и ние трябва да изпробваме всички. Има диалог, в който обсъждаме какво би било най-добре за музиката, а не за всеки един от нас като личност. Така достигаме до решенията и това наистина е много хубаво! Второто, което ценя най-много, е, че Михал е истински музикант партньор при правенето на музика, т.е. той слуша внимателно и реагира. Дори и когато изпълняваме нещо за десети или петнайсти път, никога не е едно и също. Ние репетираме много, но след това своето въздействие върху интерпретацията има и мястото на концерта. Енергията в залата, публиката има огромно значение! Всеки път ние музицираме по нов начин, защото слушаме и реагираме.
МБ: Аз мисля, че да се работи с Якуб е много комфортно, след като от толкова много години познавам неговите качества. По време на репетициите ние сме много фокусирани върху процеса на работа. Това е комфортът да знаеш какво може да се постигне за определено време, а не да се опитваш да направиш всичко още на първата репетиция. Винаги повтарям, че си подхождаме толкова много като чувствителност, защото и двамата сме започнали от хоровото музициране, където да се слушаме един друг е изключително важно. Така че аз съм много щастлив, че публиката забелязва това и го оценява!

Имате ли социална или хуманитарна кауза, която Ви въодушевява?
ЯО: О, да! Работата е там, че аз имам правило поне веднъж в годината да осъществявам някакъв вид благотворителност или да участвам в някаква хуманитарна кауза. Това е важно за мен, защото майка ми, която е художник и скулптор, също така работи в болница, където дава уроци на деца с онкологични заболявания. Чувствам нужда така, както аз съм получил много в живота си, срещайки чудесни хора, които са ми помагали, и аз да върна малко и да се опитам да помогна на други.
МБ: Бих казал, че моите възможности са малко по-малки, но винаги съм се опитвал в моята професия, която е да свиря, да бъда “коуч“ на певците и дори психотерапевт, винаги съм се старал да помогна на колкото може повече певци и да бъда отворен към всеки, който ме търси за съвет.
ЯО: Да, но нека само да добавя, че Михал винаги приема да участва, когато аз организирам благотворителни концерти. Важно е да имаш приятели музиканти, които без колебание казват: “Да, Якуб, ще участвам, без заплащане. Нека да съберем пари или някакви други ресурси за болница или за деца, които имат нужда!“ Важно е да имаш приятели, които биха направили нещо такова!

Михал, какво е най-важното, което се стремите да предадете на своите ученици?
МБ: Преди всичко, би било много трудно да се посочи едно нещо, тъй като всеки от тях се намира на различен стадий от своето обучение и своята кариера. Въпреки това, мисля, че най-важното, което се стремя да предам на учениците си, е да ги науча да обичат процеса на усъвършенстване с всеки изминал ден. Мисля, че ако хората решат се занимават с изкуство, за да постигнат слава, да спечелят пари, да се появят на корицата на списание, в някакъв момент ще останат много разочаровани, първо защото това би могло никога да не се случи и второ, защото бързо ще се отегчат. Но ако ученикът бъде окуражен и обикне процеса на опознаване на своя глас и непрекъснато усъвършенстване като певец, като музикант, като човек, това се превръща в едно безкрайно пътуване за цял живот, което може да бъде много удовлетворяващо, да запали и другите наоколо и те да предадат тази любов на следващите поколения.

Якуб, за какви роли мечтаете?
ЯО: Аз имам много мечти! Честно казано, бих искал поне веднъж в живота си да направя “Сън в лятна нощ“ на Бритън, защото ролята на Оберон е толкова вълшебна! Харесва ми как Бритън е създал своята музика по текста, а либретото е толкова внимателно съставено. Просто е красиво и вълшебно да пееш тази опера, затова с удоволствие бих го направил! Има и някои хенделови роли, които също бих искал да пея, като Орландо, Ричард I или Юлий Цезар. Не съм пял Юлий Цезар, защото вече два пъти, които бяха планирани, след това бяха отменени, така че не съм имал тази възможност. Също така с удоволствие отново бих пял в една съвременна опера, която направихме, докато учихме с Михал в Ню Йорк, в Джулиард Скуул. Тя е от английския композитор Джонатан Дав и се казва Flight. Това е невероятна музика и много бих се радвал пак да я изпълнявам, вече на професионална оперна сцена!

Може би част от нашите слушатели знаят, че сте голям майстор на брейка. Имате ли свободно време за други любими занимания?
ЯО: Честно казано, нямам много време. Тренирам във всяка възможна минута. Ние репетираме, подготвяме нови програми, записваме. Може би не знаете, но всичко, свързано с албумите ми, подготвяме двамата с Янис – моя изследовател. Много разговаряме, избираме програмите, трябва да намерим нотния материал, той да го редактира, аз да го проверя. Съставяме заедно цялата концепция на албума. След това аз работя с моя екип, определяме с моя фотограф каква обложка да направим. Не е като да отида в звукозаписно студио, след това някой да направи снимка и готово! Създаването на всеки албум е дълъг процес, в който всичко е свързано и произлиза оттам каква музика е избрана, какво означава тя. Това определя обложката, книжката, цялата комуникация на албума. Много държа на това! Така е и с албума ни Farewells.