Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературата и преходът след 1989 година

| Интервю
Снимка: Културен център на СУ

Днес и утре в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се проведе научна конференция на тема "Литературата и преходът след 1989 година". Конференцията е в рамките на научния проект "Преходът след 1989 г. – интерпретации на историческата промяна, социалния опит и културната памет в съвременната българска литература". 

Това е нещо като заключителна конференция на изследването, което правим повече от 3 години, каза пред БНР доц. д-р Ани Бурова - литературен критик и историк.

По думите ѝ преходът е сложен период, сложно явление, което преплита в себе си всякакви перспективи, гледни точки и събития

"Българският преход е интересен с това, че той продължава твърде дълго или поне нашето усещане за него е като за нещо, което не е свършило, не е окончателно, някак не е съвсем успяло, въпреки че историците слагат горни граници на прехода, опитват се да намерят някакви преломи, в които той е свършил. Като че ли нашето съзнание на съвременници говори друго - усещане за някакво вечно настояще. Това е най-важното - да си дадем сметка, че трябва да осмислим този период, да сложим някаква дистанция точно на осмислянето, на рефлексията. Това са процеси, свързани със съвременността, но като се замислим началото на прехода е преди повече от 30 години - това вече не е съвременност, това е близко минало. Мисля, че е най-важно да започнем да го осмисляме не само научно, но и като негови съвременници. Ще бъде много добре и важно да започнем да осмисляме този период и случилото се в него, за да можем да си обясним и настоящето, в което живеем - до голяма степен корените му са там", обясни доц. Бурова. 

Специално за литературата, преходът свърши с идването на XXI век, смята Мари Врина - Николов, френска българистка и преводачка. 

"Аз съм свързана с България от 1973 г., и аз преживях 89-а - бях тук и си спомням еуфорията и големите надежди. Падането на Стената стана в много лош момент. Вероятно нашите надежди нямаше как да се сбъднат. Имам чувството, че от началото на века това, което се случва с българската литература, е в крак с това, което се случва в европейската и може би световната литература", коментира тя. 

Може би от 3-4 години българската литература придобива най-после видимостта и признанието, което трябваше да спечели много по-рано, изказа мнението си Мари Врина - Николов. По думите й върхът на този момент е бил връчването на наградата "Букър" на Георги Господинов.

Следващата седмица Мари Врина - Николов ще бъде удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет.

Интервюто на Силвия Великова с доц. д-р Ани Бурова и Мари Врина - Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Шкварек с призив: Да честваме 1400-годишнината на България, основаната от Кубрат

Геополитическият анализатор и историк Кристиян Шкварек призова с пост в социалните мрежи да бъде постигнат консенсус за честване на годишнината от основаването на България от хан Кубрат през 632 г., а не, както е прието, от хан Аспарух през 681 г. "Няма период, в който тя да не съществува, преди магически да се пръкне отново на юг от Дунава...

публикувано на 03.11.25 в 18:46
Покровск

Украйна изпраща нови подразделения в Покровск

Украйна изпраща нови щурмови и специални подразделения в полуобкръжения и полуразрушен град Покровск. От съобщението на 7-ми Корпус излиза, че усилията са концентрирани върху изтласкване на руснаците от северната част на града. Южната, според неофициалния блог DeepState, е категорично в руски ръце. Падне ли Покровск, ще се превърне в най-важната..

публикувано на 03.11.25 в 18:35
Израелският министър на националната сигурност и лидер на партията

Израел: Арестуваха бившия главен военен адвокат заради клип, показващ изтезания на палестински затворник

Вече бившата ръководителка на военното следствие в Израел беше арестувана след публикуването на видеоклип, в който войници измъчват палестински затворник.  Генерал-майор Ифат Томер-Йерушалми вчера беше обявена за изчезнала, а впоследствие открита невредима на плаж северно от Тел Авив. Днес беше задържана. До миналата седмица тя беше главен..

публикувано на 03.11.25 в 18:34
Венко Филипче / Снимка: vlada.mk

Лидерът на СДСМ не мисли да подава оставка след вота в РСМ, спечелен от ВМРО-ДПМНЕ

Най-голямата партия в управляващата коалиция в Република Северна Македония - ВМРО-ДПМНЕ - спечели убедителна победа и на вчерашните балотажи на местните избори в над 30 общини в страната, сред които Дойран, Кочани, Кичево. Общият резултат от двата тура е 55 кмета на ДПМНЕ, включителна на Скопие - Орце Георгиевски, и само шестима за..

публикувано на 03.11.25 в 18:20

Православен храм в столичния район "Изгрев" се очаква да бъде осветен догодина

"Св. Пимен Зографски" - първият православен храм в столичния район "Изгрев", се очаква да бъде отворен догодина. Това съобщи Борислав Пелов от църковното настоятелство. "Основните средства - около 1 200 000 лв., с отец Антони и кмета Георгиев успяхме да ги привлечем като дарения за настоятелството и с тях работихме. От миналата година имаме..

публикувано на 03.11.25 в 18:10

Бюджет 2026: 10,5 млрд. евро нов дълг, 3% дефицит

10,5 милиарда евро е максималният размер на новия дълг, който правителството може да поеме догодина.  Това става ясно от публикувания тази вечер проект за Бюджет 2026 – първият български бюджет в евро. Бюджетът е изчислен при дефицит от 3 на сто и от средносрочната прогноза става ясно, че политиката на дефицити ще се запази през..

публикувано на 03.11.25 в 18:07

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на читалище "Зора" след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Адриан Андреев. На сцената цигулката "проговори" в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена Оксенкруг, а публиката стана свидетел на истинско музикално "оживяване" на музикалния инструмент...

публикувано на 03.11.25 в 18:01