Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НПО: Законът за домашното насилие не работи. Жертвите не могат да чакат!

| Интервю
Снимка: iStock

35 неправителствени организации, обединени в коалиция "Заедно срещу насилието", призоваха премиера Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и министрите от кабинета да ускорят прилагането на приетия миналата година Закон за домашното насилие. В открито писмо те критикуват бавното и неефективно прилагане на промените в закона, които бяха приети от 49-ото НС след години протакане. Една от причините за промените беше свързана със случая с 18-годишната Дебора, обезобразена с макетно ножче.
Промените влизат в сила от началото на 2024 г., но се оказва, че няма достатъчно готовност от страна на основните институции и вероятно достатъчно обучение на прилагащите закона, обясни пред БНР Анна Николова от Алианса за защита от домашното насилие. 

По думите ѝ проблемът е бавният темп, с който се случват нещата, на фона на многото инциденти, които се характеризират с висок риск. А инцидентите водят до много тежки и сериозни последствия за пострадалите, предупреди тя в интервю за предаването "Преди всички". 

Николова даде пример с молбите за защита по закона чрез полицейските органи. По думите ѝ често те остават без движение. Липсва и методика за подаването на молби от дирекциите за социално подпомагане към районния съд, добави тя. 

"Националният съвет вече има състав. Надяваме се, че координационният механизъм ще бъде разгледан на първото заседание на националния съвет. В работната група за изработването на механизма участваха и представители на Алианса". 

Според Николова липсата на правилник е друг сериозен проблем:

"1 февруари беше срокът. В работната група не се предвижда участието на НПО, което само по себе си е един отказ от наличен и доказан ресурс и липса на диалог с гражданското общество. Трябва да се побърза с приемането на правилника". 

Сроковете вече са пропуснати, отбеляза Анна Николова. Според нея натискът от страна на обществеността трябва да бъде по-силен, за да се даде тласък на тези процеси. Жертвите не могат да чакат, предупреди тя и цитира статистиката за миналата година, която сочи ръст на досъдебните производства. По думите ѝ обаче наказателните производства са доста бавен и продължителен институт, включително и при случаите на домашно насилие. 

Анна Николова заяви, че има ограничения към неправителствения сектор за участие в процеса

Интервюто на Силвия Великова с Анна Николова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04