Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Смъртта на Навални и останалите международни новини от седмицата

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Първият ден на моя съдебен процес съвпадна с началото на войната в Украйна, която е огромно пристъпление, извършвано от настоящото правителство и по-конкретно - от президента Владимир Путин, срещу нашата страна. От много години аз събирам дарения, за да подсигурвам работата на моята организация Антикорупционен фонд и обяснявам на всички, показвам конкретни факти, че това правителство се състои от противни крадци, мерзавци и лицемери. Хората там казват следното: ще започнем агресивна война, ще искаме да си присвоим парче от територията на съседна страна, но ако загубим, ще организираме ядрен Армагедон и просто ще унищожим всичко в името на правото ни да крадем и да правим каквото си поискаме. Знаят, че има хора, които се противопоставят на това и се опитват да изтрият тези хора, да ги превърнат в прах. Твърдя, че съм невинен и вярвам, че аз и хора като мен направихме всичко възможно да предотвратим случващото се в момента, да предотвратим тази катастрофа. И ще продължим."

- с тези думи се обърна към съда през октомври 2022-а руският опозиционен лидер Алексей Навални. За смъртта на отявления критик на президента Владимир Путин и организатор на мащабни антиправителствени протести беше съобщено вчера. Уточнява се, че той се почувствал зле след разходка и загубил съзнание. Лекарите от спешната помощ не успели да го спасят. Навални излежаваше 19-годишна присъда за екстремизъм в наказателната колония "Полярен вълк" в Далечния север, която се смята за един от руските затвори с най-сурови условия. Навални почина на 47-годишна възраст. 


Напрежение в геополитически план създаде тази седмица коментарът на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и най-вероятен кандидат на Републиканската партия за изборите през ноември, че ако бъде преизбран, може и да не спазва клаузата за колективна отбрана на Северноатлантическия договор, според която нападение срещу една държава членка на НАТО се счита за нападение срещу целия Алианс.

"Президент на голяма страна се изправи и ме попита: "Добре, сър, ако ние не платим (повече пари за отбрана) и Русия ни нападне, вие ще ни защитите ли?" Аз му отговорих: "Няма да платите? Вие престъпник ли сте? Не само няма да ви защитя, но и бих насърчил Русия в този случай да направи каквото си поиска", заяви Тръмп на предизборно събитие в американския щат Южна Каролина. Той за пореден път критикува сумите, които останалите страни в НАТО харчат за отбрана в сравнение със Съединените щати. Белият дом определи думите на Тръмп като "ужасяващи и необмислени". 

И въпреки че генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че заявката на Тръмп подкопава сигурността и излага на риск американските и европейските войници, по-късно все пак той призна, че критиките на Тръмп имат известно основание, но и съобщи още, че европейските държави от НАТО за пръв път ще достигнат отбранителни разходи от два процента от БВП.

Думите на Тръмп предизвикаха критични реакции сред редица европейски лидери. Първият дипломат на Евросъюза Жозеп Борел обаче не взе насериозно думите на Доналд Тръмп:

"Ще бъда саркастичен, в тази кампания (за президентските избори в САЩ) ще чуем и видим много неща. Да бъдем сериозни, НАТО не може да бъде военен съюз "по избор", нито да зависи от настроението на президента на САЩ. Не може един ден да е "да", в друг ден да бъде "извинете, вие кой бяхте?". Да бъдем сериозни! НАТО или съществува, или не. Няма да губя време да коментирам всяка глупава идея, която може да се чуе в тази кампания."

На този фон президентът на Русия Владимир Путин заяви в сряда, че би предпочел Джо Байдън да е президент на САЩ, което не остана незабелязано от Тръмп.


Докато думите на Тръмп всяваха смут у европейските политици, след среща с йорданския крал Абдула Втори в началото на седмицата, президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че се работи по споразумение за прекратяване на огъня в Ивицата Газа за най-малко шест седмици:

Йорданският крал от своя страна изтъкна, че "е необходимо незабавно трайно прекратяване на огъня".

Междувременно обаче стана ясно, че израелските заложници могат да бъдат осободени не само с преговори, а и с нападения срещу "Хамас". Двама израелски заложници, отвлечени при нахлуването на „Хамас“ на 7 октомври, бяха спасени при операция в южния град Рафах, при която са били убити около 100 палестинци.


Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обеща да щади цивилните при готвения щурм на Рафах - въпреки предупрежденията на международната общност да не предприема офанзива в този град.


Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс, който беше на подсещение в София тази седмица, заяви в интервю за БНР, че е необходимо да се реформират правосъдните системи в някои държави членки, сред които и България.


Британският външен министър Дейвид Камерън също беше на посещение в София в сряда. От българската столица той призова доминираната от републиканците Камара на представителите в САЩ да одобри пакета от помощи на стойност 95 милиарда долара за Украйна, Израел и Тайван, след като по-рано той беше приет от американския Сенат, контролиран от демократите, въпреки че републиканците настояват в замяна на подкрепа за законопроекта да бъдат приети мерки срещу незаконната миграция през границата с Мексико.

Президентът Джо Байдън също призова долната камара, където републиканците са мнозинство, да приеме закона без забавяне предвид съобщенията, че боеприпасите на украинските войски са на привършване.

Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън обаче заяви, че няма намерение да подлага пакета помощи на гласуване.


Критичната инфраструктура остава основна мишена на руските въздушни нападения в Украйна. Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби предупреди, че руската армия е напът да превземе украинския град Авдеевка.

На фона на все по-големия натиск на Русия на източния фронт и липсата на муниции за украинската армия, украинските военни съобщиха в сряда, че руският десантен кораб „Цезар Куников" е бил поразен от украински дронове в Черно море и е потънал.

Междувременно, руската полиция обяви за издирване естонския премиер Кая Калас, държавния секретар на Естония Таймар Петеркоп и министъра на културата на Литва Симонас Кайрис. Те са обвинени в "разрушаване на паметници на съветски войници".


Демонстрации и пътни блокади на фермери имаше тази седмица освен в България, и в други европейски страни, сред които Гърция, Полша, Италия, Испания, Белгия. Земеделците и животновъдите са недоволни от повишаващите се разходи и намаляващите европейски субсидии, европейската селскостопанска политика, разходите за борба с изменението на климата, както и нелоялната чуждестранна конкуренция, най-вече от Украйна. Сред протестиращите в Италия, както и в България, имаше разделение:

„Фермерите нямат думата при взимането на решения. Нямат никаква договорна власт що се отнася до цените или политическите решения, които ни се налагат отгоре. В писмо, което изпратихме, настояваме европейските институции да не се месят в италианските въпроси.“

„Това е спонтанно движение. Хората излязоха на улицата, защото така искат и защото са изпаднали в беда и не им е останал друг вариант. Хората, участващи в протестите, представляват едно ново поколение фермери. И всички те искат да имат вяра в бъдещето. Не подкрепяме идеята на други групи, че правителството трябва да подаде оставка.“

„Надявам се, че правителството ще ни чуе и ще има някаква форма на диалог между нас и тях. В противен случайще продължим да протестираме.“

Междувременно, световните агенции съобщиха, че Германия е отнела на Япония символичната титла на третата по големина икономическа сила в света, след публикувани предварителни данни за японския БВП, показващи че страната е навлязла в техническа рецесия. 

Икономиката на Великобритания също е изпаднала в рецесия през втората половина на 2023 г.


Еврофилът и консерватор, подкрепящ военната помощ за Украйна, Александър Стуб спечели втория тур на президентските избори във Финландия с близо 52 процента от гласовете при избирателна активност 70 на сто. Финландският държавен глава, наред с церемониалната си роля, разполага със значителни правомощия във външната политика и политиката в областта на сигурността.


Президентката на Унгария Каталин Новак подаде оставка миналата неделя след обществен натиск и призна, че е направила грешка, след като помилва затворник, осъден за прикриване на сексуално насилие над деца.


Гърция стана първата православна държава, която узакони еднополовите бракове и даде правото на еднополовите двойки да осиновяват деца. 176 депутати в 300-местния парламент подкрепиха законопроекта на управляващата дясноцентристка партия "Нова демокрация" на премиера Кириакос Мицотакис късно в четвъртък. На новото законодателство се противопостави Гръцката православна църква. Бяха организирани протести преди приемането му. 

Снимки: ЕПА/БГНЕС
По публикацията работи: Силвия Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерти искат изграждането на високоскоростни ЖП линии да стане държавен приоритет

Изграждането на високоскоростни железопътни линии да стане основен държавен приоритет, настояват експерти в сектора. Те изтъкват необходимостта от дългосрочна програма за развитие на този вид транспорт, съобразена с политиките на Европейския съюз. Липсата на средносрочни и дългосрочни програми за развитието на железопътния транспорт обричат..

публикувано на 16.05.24 в 22:45

Спецов: 2 млн. лв. са събрани за 2 дни заради поправката за платени данъци преди изповядване на сделка

Два милиона лева са постъпили за два дни в бюджета от събрани задължения при изповядване на сделки при нотариуси. Това съобщи изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов в родопското село Славейно.  Според новата поправка сделка се изповядва при нотариусите само при платени данъци: "Мога да кажа, че за 2 дни след..

публикувано на 16.05.24 в 22:39
 Изглед към наводнена улица след буря във Форино (Авелино), Южна Италия, архив.

Вълна от лошо време в Северна Италия

В северната част на Италия времето е лошо с обилни дъждове и градушки, а в планинските райони превалява сняг. Вълната от лошо време, която връхлетя Северна Италия не спира. В област Венето е обявен червен код.  На места там паднаха рекордни валежи от 230 литра на квадратен метър в рамките на 6 часа.  Гръмотевични бури се разразяват и..

публикувано на 16.05.24 в 22:22

КС се произнесе по казуса с концесията на петролния терминал "Росенец"

Конституционният съд отхвърли искането на президента Румен Радев да установи, че прекратяването на концесията на петролния терминал "Росенец" противоречи на Основния закон. Президентът сезира Конституционния съд заради концесията на "Росенец" Решението е взето единодушно. В заседанието са участвали 10 съдии, се посочва в..

публикувано на 16.05.24 в 22:11

Осъден за убийство полицай се барикадира в дома си в Пловдив

Осъден за убийство полицай се барикадира в дома си в Пловдив и отказва да се предаде.  Върховният касационен съд постанови днес най-тежката присъда - доживотен затвор - за Венцислав Караджов за това, че на 15 май 2015 година е застрелял родителите си.  Мъжът е решил да не излиза, това научи БНР от адвоката му Зоя Тошкова.  Тя е..

публикувано на 16.05.24 в 21:59

Референдум за ЕС и президентски избори в Молдова през октомври

Парламентът на Молдова реши на 20 октомври да се проведат едновременно президентски избори и референдум за присъединяването на страната към Европейския съюз. Решението беше взето с 56 гласа за от общо 101 възможни. Гласуването беше бойкотирано от 24-има депутати от опозицията - социалисти, комунисти и членове на партията "Шанс" на богаташа Илан Шор,..

публикувано на 16.05.24 в 21:57
Ген. Кристофър Каволи

Командващият силите на НАТО в Европа: Русия няма достатъчно военни за стратегически пробив край Харков

Русия няма достатъчно военни, за да осъществи стратегически пробив край Харков. Това каза командващият силите на НАТО в Европа ген. Кристофър Каволи след заседанието на началниците на отбраната на НАТО в Брюксел: "Руснаците не разполагат с необходимия брой, за да направят стратегически пробив, ние не вярваме, че това може да стане. Още нещо -..

публикувано на 16.05.24 в 21:42