„Френският чар ще завладее сцената на зала "България" в концерта на Радиосимфониците на 23 февруари“ – това чуваме често през последните дни в радиоефира и вече чакаме с нетърпение срещата с диригентката Мари Жако, която дава повод поканата да звучи точно така. На 23 февруари, петък, от 19 часа ще прозвучат Встъпление и български фолклорен танц "Петрунко" от Симеон Пиронков и Четвъртата симфония от Роберт Шуман. Със Симфоничния оркестър на БНР ще дебютира и Маркус Ширмер, който ще бъде солист в Концерт за пиано и оркестър №20 от Моцарт.
33-годишната Мари Жако е родена в Париж. Има много интересна биография, която включва успехи в музиката и спорта като дете, а по-късно – работа с престижни европейски оркестри. Най-впечатляващото в кариерата дотук е избирането ѝ за главен гост-диригент на Виенските симфоници, а през лятото на тази година тя ще застане начело на Кралския датски театър в Копенхаген. Вече е обявена и следващата ѝ ръководна позиция – от есента на 2026 г. ще бъде главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн.
Мари Жако влезе в Първо студио на БНР в понеделник и проведе първата си репетиция с нашия радиооркестър – веднага „хвана бика за рогата“, образно казано, със съвременната българска пиеса в програмата (новият главен диригент Константин Илиевски заложи поне по една композиция от български автор във всеки концерт от този сезон).
Разговорът с Мари Жако започна с въпроса какво чува тя в българската музика:
МЖ: Със сигурност много от народната песен, от вашата фолклорна традиция. Също и от народните танци – втората част от тази пиеса на Симеон Пиронков е танц. В първата част има, според мен, изразяване на много дълбоки чувства и болка – така го усещам, болезнено. Разбира се, трябва да кажа, че аз чувствам силна връзка с този композитор, защото Симеон Пиронков-син беше мой учител по най-нова музика във Виена. Затова се радвам, че мога да поднеса в програмата тази пиеса.
ИГ: А как се готвите за подобни предизвикателства – за нови произведения в репертоара Ви, които не са част от класическата традиция? Слушахте ли български фолклор преди да прочетете тази партитура?
МЖ: Да, в YouTube чух малко от българския фолклор, особено танци. Но се готвих като за всяко друго произведение: Първо чета нотите, за да разбера структурата на пиесата, кои са водещите гласове, кои са по-малко значими и т.н. И после пея доста – опитвам се да осъзная фразирането, за го усетя с тялото си, дори и да не е типично за моята родна култура. А също така се осланям доста на музикантите, с които работя, защото това е тяхната култура, вслушвам се в техните предложения по отношение на звученето и фразирането. В крайна сметка избирам най-доброто, което музикантите вече са направили по време на репетициите.
ИГ: Не знам дали са Ви казали, но тази музика, въпреки че е българска, звучи рядко по сцените в България.
МЖ: Значи е още по-хубаво, че ще я изпълним – толкова е важно да ценим родната си култура!
ИГ: А не ми ли се струва твърде голям сблъсъкът между Пиронков и Моцарт в тази програма?
МЖ: Не, не мисля, че ги дели голяма пропаст, защото Моцарт също е бил много заинтригуван от родната си култура, което си личи ясно в много елементи на тази музика. Ре-минорният клавирен концерт е може би най-емоционалният, при това свързан с болезнени чувства – Моцарт е искал да докаже на баща си, че може да бъде самостоятелен човек и творец. Нещо като изявление: "Татко, остави ме да правя каквото искам!" Така че тук нещата са много сериозни и свързано с дълбоки чувства – точно в това намирам връзката с първата част в пиесата на Пиронков, където чуваме българска народна песен.
ИГ: Като заговорихме за Моцарт – солист в неговия 20-и клавирен концерт ще бъде Маркус Ширмер, с когото сте работили и преди.
МЖ: Всъщност Маркус е моят годеник. Той е мой партньор и ние често сме заедно на сцената – всеки сезон, вече многократно. Така че имаме не само човешка, но и музикална връзка помежду си. А това не става толкова често. Защото понякога, когато се смесват личният живот и работата, може да бъде опасно за една връзка, но е факт, че при нас всичко е перфектно и ние обичаме да музицираме заедно. Надявам се, че и публиката в София ще го почувства в петък.
ИГ: Не може да не направи впечатление, че все по-често в биографията Ви се появяват радиооркестри – имате ли някакво специално отношение към тях?
МЖ: Да. Мисля, че просто така се случва, но е факт, че бях избрана за главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Сигурна съм, че това не означава нищо специално. Но! Радиооркестърът има способността да свири каквото е написано в нотите. Музикантите са много фокусирани да изпълняват правилните темпа и са дисциплинирани, докато в другите оркестри като че ли искат да им бъде дадена повече свобода. Но когато светне червената лампа и започне запис, ти нямаш на разположение много часове – работата трябва да се свърши в рамките на определената сесия. Затова аз наистина ценя работата с радиооркестрите, защото са научени да работят ефективно.
Младата френска диригентка разказа за пътя си в музиката и за страстта си към тениса, която е заменила със свирене на тромбон. Как е станала диригент и какво мисли за мястото на жените в тази професия - чуйте в интервюто за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
Опитът да се влезе в офиса с взлом беше акция за сплашване, натиск и смачкване на сдружение "Боец" , каза лидерът на сдружението Георги Георгиев в..