Татяна Фаст: Европа е заразена от национализъм

Как войната в Украйна повлия на живота на руснаците в Латвия, които са около една четвърт от населението на страната? 

След началото на войната всичко се промени. Разбира се, страхът от голямо нашествие на руснаци, каквото е имало след войната, винаги е съществувал в дълбините на латвийското съзнание. Предпазливото отношение към руснаците също винаги го е имало. Националистическите движения, които се активизираха сега, имат обективни исторически причини. Това е историята на окупацията, когато през 1940 г. тук идват съветските войски.  

След това идва германската окупация. По време на съветската окупация и последвалата я депортация от 1940 до 1955 г. Латвия губи 140 хиляди души. Убити и принудително изселени. Сред тях е имало не само латвийци, но и евреи и състоятелни руснаци, на които е имало какво да се отнеме. По време на германската окупация страната губи 90 хиляди души. Тогава са пострадали най-вече евреите, циганите и комунистите. Загубите на хора са бил огромни и тази травма, разбира се, е дълбоко вкоренена при латвийците и им пречи на обикнат чужденците. В същото време в това се крие тяхната сила, защото този малък народ на тази малка територия е успял да оцелее и да се съхрани при всичките войни и бежански вълни. 

Войната много изостри националния въпрос в Латвия. Първо, раздели самите руснаци. Те са много различни и отношението им към тази война също е различно. Войната провокира и суровото отношение на латвийския национализъм към рускоговорящата част от населението. Приети бяха строги закони, които засегнаха руските граждани с временно или постоянно местожителство. Те бяха в трудна икономическа ситуация и станаха граждани на Русия заради руската пенсия, която можеше да се получава след 55-годишна възраст тук в Латвия по силата на двустранно споразумение.  

Второ, много руснаци не бяха доволни от решенията на правителството и протестираха срещу приеманите мерки, включително срещу икономическата политика на правителството. Повечето от тях гласуваха за Путин при поредното му преизбиране за президент. Това, разбира се, уплаши латвийските власти и когато започна войната, те се замислиха как да се защитят и да запазят мира в страната. Опитаха се да го запазят, но не чрез построяването на гражданско общество и на политически нации и не чрез протягане на ръка.  

Все пак на първите митинги след началото на войната лидерите на държавата се обърнаха към руснаците им казаха: "Не се страхувайте! Ние сме заедно с вас!". Това беше единственият път, когато направиха такава декларация, след което започнаха да приемат закони срещу правата на цялото рускоезично население.  

През 2014 г. също беше приета поправка в преамбюла на конституцията, която възмути много хора. Президентът на Латвия по онова време Егилс Левитс, който е юрист, написа в преамбюла, че Република Латвия гарантира съхраняването на латвийската нация, език и култура. Това беше след анексирането на Крим. По някакъв начин действията на Русия повлияха на решенията на латвийското правителство.  

Можем ли да кажем, че латвийският национализъм възниква като реакция на съветския, а след това и на руския великодържавен шовинизъм? 

Латвийският национализъм, като всеки друг национализъм, е обусловен исторически, защото тази земя винаги е била под нечия власт. Винаги е имало ядро от хора, които са се стремили да се освободят от властта на шведите, поляците, германците или руснаците. Без съмнение обаче имаше и русифициране по съветско време. Имаше и пренебрежение към латвийците, и прояви на имперско отношение. Войната още повече задълбочи проблемите: "Ето, винаги сме казвали, че сте империалисти, че ненавиждате другите народи и че искате да ни покорите". Всичко това ни се върна на нас, руснаците. Макар че няма колективна вина, хората усещат, че им се налага да отговарят за политиката на Русия. И те ходят с наведена глава, защото страдат и ги е срам. 

Свеж полъх донесоха така наречените "релоканти" от Русия, които са много тук и които избягаха от Путин, режима и войната, отказвайки се от предишния си живот. Те са много активни за разлика от руснаците, които отдавна живеят тук. Дават интервюта по радиото и телевизията, изразяват мнението си и гласът им винаги се чува.  

Наскоро се навършиха две години от руското нахлуване в Украйна. Какво почувствахте на 24 февруари, когато започна войната? 

С една дума - ужас. Не искам тук да идват руски танкове, да летят ракети, да бомбардират жилищни сгради, а хората да се крият в мазетата. Искам Латвия да остане независима, да намери формулата на мирното взаимно съществувате и да се създаде гражданско общество. Когато Латвия влезе в Европейския съюз ние, журналистите с демократични възгледи, бяхме щастливи. Струваше ни се, че пред страната се откриват нови възможности, че Европа ще повлияе на нашите политици, на същите тези националисти и те ще станат по-толерантни и демократични.  

Оказа се, че е точно обратното. Оказа се, че сега Европа е заразена от национализъм, че във всяка отделна страна има радикални сили и че Европа е взела нещо от Латвия, а не обратното. Въпреки това бяхме на прав път и бих искала да се върнем към този път. Латвия да намери своето място в европейското семейство. Да утихнат тези страсти, ужаси и страхове, които всички изпитват: Ще има ли война в Латвия или не? Ще ни нападне ли Русия или не? Тези въпроси се задават във всяко семейство. Всеки се чуди да заминава ли в чужбина или да остава.  

Като човек, живял в Латвия през последните 30 години, ще ви кажа, че имаме какво да губим, ако Русия дойде тук. Все пак живеем в открит свят и в демократична страна, където има и руски частни медии, и различни клубове. В обществото масово се използва руският език. Да, законите са лоши, но животът продължава по своя собствена логика. Хората намират начин да живеят заедно.  

Като журналист смятате ли, че решението за забрана на руските телевизии в Латвия е правилно? Например вечерното токшоу на един от най-изявените кремълски пропагандатори Владимир Соловьов по телевизия “Русия 1”. 

Мнението ми по тази тема се промени с времето. Отначало забраниха Соловьов и "Русия 1", а след това още два телевизионни канала. Бяхме свикнали да живеем в свободна страна със свобода на словото и това изглеждаше прекалено. Още повече, има много възрастни хора, които знаят само руски и съответно гледат единствено руска телевизия, по която показват не само Соловьов, но и концерти, и филми, които обичат и т.н.  

С течение на времето обаче започнах да забелязвам в рускоезичната среда резултатите от тази страшна руска пропаганда. Хората като зомбита повтаряха тезите на Соловьов, че не Русия, а Западът е нападнал първи, че убиват не руснаците, а украинците. Когато гледам Соловьов, ме хваща страх. Осъзнах, че това не е свобода на словото, а пропаганда и промиване на мозъци, която те превръща в зомби.  

Свободата на словото е много важна и самата аз като журналист съм се възползвала от нея в продължение на много години. Но когато тя застрашава сигурността, навярно може да бъде ограничена за определен период. 

Да, но забраненият плод е най-сладък, а който иска да гледа Соловьов, така или иначе ще намери начин да го направи. 

Забраниха, но не предложиха нищо ново. В Латвия имаше много дискусии дали са нужни руски медии на руски език и дали трябва държавата да ги подкрепя. В Естония например беше създаден телевизионен канал на руски, който работи успешно от много години и има висок рейтинг. Нашите алчни политици не отпускат нищо за руски медии с изключение на една телевизия, която беше сведена до интернет платформа и на общественото радио. Каналите за общуване с руснаците са много малко. Това, че затвориха руските телевизии не означава, че руската аудитория ще започне да гледа латвийските. Рейтингите го потвърждават. Може би сте прав, че гледат това, което е забранено или остават маргинали без каквато и да било информация, което също е страшно.