Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ник Уитни: България може да помогне и да спечели много от Европейската стратегия за отбранителната индустрия

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Трябва да харчим повече, да харчим по-добре и да харчим европейски". Под това мото, изказано пред "Файненшъл Таймс", вече близо месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се опитва да привлече скептичните държави-членки към идеята за по-централизирано развитие на отбранителната индустрия на континента. Тази седмица заместничката ѝ Маргрете Вестагер представи стратегия и инвестиционна програма за отрасъла. Страни като България могат да спечелят много от тези проекти, стига първо комисията да убеди родната на Урсула фон дер Лайен Германия, казва Ник Уитни - старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика, в интервю за "Събота 150".

Нуждите от инвестиции в отбранителната индустрия се оценяват като грамадни. Комисарят на вътрешния пазар Тиери Бретон "спусна" идеята за 100 милиарда евро. За западни военни като Ричард Барънс, бившия началник на британското обединено командване, само за Украйна ще са необходими 100 милиарда долара годишно. В проектите, представени от Еврокомисията във вторник, са предвидени едва 1,5 милиарда в следващите три години. Мислите ли, че предлаганата стратегия отговаря адекватно на въпроса за финансирането?

"Бих започнал с нещо, което може да прозвучи противоречиво, но е вярно - не мисля, че парите са проблемът. Бюджетът за отбрана на европейските страни нарасна значително през последните 5-6 години. Съберем ли военните разходи на европейските съюзници от НАТО, те ще надхвърлят 2 или 3 пъти разходите на Русия. Общият проблем през последните 20 години е за какво харчим тези пари. Харчим ги за неща, които не отговарят на заплахите за сигурността ни. И, най-вече, не харчим заедно, което води до прахосничество".

"В някои области наистина имаме нужда от повече инвестиции. Тази необходимост е очевидна за производството на боеприпаси. Разбрахме, че в мирно време сме намалили твърде много капацитета на този отрасъл и сега ще трябва да намерим стимули за индустрията да се съгради наново. Индустрията не може да се справи без съществени поръчки от правителствата. Европейската комисия се опитва да организира този процес. Успее ли, частният капитал ще последва държавните инвестиции, защото ще има гарантирани печалби".

Може ли обаче Брюксел да харчи по-ефективно от отделните държави?

"Говоря от личния си опит от последните две-три десетилетия. През тези две-три десетилетия всички приемаха, че е нужно да се направи точно това, което пише в новата стратегия - да харчим по-добре, да харчим заедно и да харчим европейски, в Европа. Приемаха го, но в действителност не го правеха, а предпочитаха да работят в "клетките" на своите държави, вместо в континентален мащаб. Вижте автомобилната ни индустрия - тя е водеща в света. Постигнахме това, като работихме заедно, като разпределихме благата от този отрасъл по целия континент, вместо в две-три държави, и като запазихме и развихме интелектуалния си капитал в тази област. А в областта на отбраната даже не сме започнали".

Снимка: Украински въоръжени силиЕвропейският съюз обеща преди година 1 милион снаряда за Украйна, но не можа да изпълни обещанието си дори наполовина. Не мислите ли, че това поставя под въпрос ефикасността на Брюксел?

"Мисля, че Европейската комисия и Европейската отбранителна агенция свършиха добра работа в усилията да консолидират поръчките и да мобилизират повече производствени линии. Доколкото съм запознат, България също допринесе немалко за увеличаването на производството на боеприпаси. Общо в Европа производството на 155-милиметрови снаряди нарасна през последната година с 50 процента, което не е достатъчно. Хванаха ни неподготвени. Това илюстрира какво се случва, когато дълго време не подхождаш към отрасъла в континентален мащаб, без съвместни поръчки, които да задвижат по-ефективно производството".

Държави като Нидерландия, Финландия, Германия са основни в европейския бюджет, а също така и военно-промишлени бази. Тяхната подкрепа ще е ключова за реализацията на новата отбранителна стратегия. Но как ще бъдат убедени правителствата на тези държави да отстъпят прерогативите си на Брюксел?

"Никой не оспорва, че в края на краищата страните-членки са тези, които решават за какво да харчат парите си, къде да ги харчат и с кого да споделят разходите си. Но повече от очевидно е, че ако европейците харчим, или планираме да похарчим, 120 милиарда долара - на толкова възлизат оръжейните поръчки от последните две години - в Америка и продължим да харчим по този начин, то в Европа няма да остане военна индустрия. В реакцията си след руското нашествие в Украйна, ние сами източваме силите си".

"В много случаи това е необходимо. България, например, купува Ф-16, защото трябва да замени съветските си самолети. Никой не оспорва това. Но да купуваш стотици американски танкове? Наистина ли им е толкова нужно на поляците да трупат "Ейбрамс" върху "Ейбрамс"? Европейците трябва да бъдат убедени час по-скоро - и това е задачата на новата стратегия - че не е необходимо да хвърлят всички тези пари навън. Върнете парите, върнете промишлените технологии, върнете работните места и икономическите облаги обратно в Европа! Бих посочил Германия като страна, която не желае да споделя ресурсите си. Комисията със сигурност ще трябва да спечели германците, за да може стратегията да проработи".

Няма ли риск в това ние, европейците, да станем твърде зависими един от друг? Какво ще стане, ако заменим зависимостта си от САЩ с взаимна зависимост и в един момент в ключови за общата военна индустрия европейски държави се издигнат на власт повече приятели на Путин като Орбан, Фицо, Вилдерс, Салвини, Льо Пен?

"Ако Европейският съюз се окаже в ситуация, в която страните-членки, макар и да са част от НАТО, не желаят да помогнат една на друга срещу чуждо нашествие, то тогава наистина ще сме във фаза на разпад и Съюзът ще е на път да се превърне в 30 нерелевантни на геополитическата сцена държавици".

"Но историята показва, че си помагаме. Спомням си войната за Фолкландските острови. Тогава ние, британците, изпитвахме сериозни проблеми срещу ракетите "Exocet", с които аржентинците потопяваха нашите кораби. Но тогава французите, които произвеждаха и продаваха тези ракети на Аржентина, предпочетоха да ни покажат тихичко как да неутрализираме тази заплаха, защото бяха и са наши съседи и партньори. Друг пример е Ирак от 2003 година. Тогава ние, британците, се изправихме срещу Саддам. Шведите отказаха да участват в иракската кампания, защото смятаха - и с право - че това е грешка. Настояваха да не използваме радарите и другото оборудване, което бяхме заели от тях, но в крайна сметка тихичко се примириха. Защото са наши партньори и съюзници".

"Така че, вие посочихте риска - той съществува, но алтернативата е да продължим да работим както досега - всяка държава в своята "клетка" и така всички като цяло да останем уязвими, каквито сме днес".

В какъв срок ни виждате нас, европейците, по-самостоятелни във военно-промишления си капацитет? Според Ерик Трапие, ръководителя на "Dassault", изграждането на европейска отбранителна индустрия може да отнеме десетилетия.

"Мисля си, че, въпреки всичкото харчене в чужбина през последните десетилетия, все още разполагаме с отрасли на световно равнище. MBDA е сред най-добрите на планетата в производството на ракети. Не съм сигурен какво точно е имал предвид Трапие, но съм сигурен, че би казал същото за изтребителите "Рафал" (които неговата компания произвежда)".

"Просто трябва да използваме пълноценно ресурсите си. Гледам страни като България, възможностите за инвестиции и промишлени предприятия у вас, интелектуалния ви потенциал с всички тези шампиони по шах и софтуерни гении. Можете да помогнете толкова много и да спечелите много, ако Европа смогне да координира и развие отбранителната си индустрия и технологичната си база в континентален мащаб".

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Представят резултатите от проекта за нов затвор за при дупнишкото с. Самораново

Днес ще бъдат отчетени резултатите по проекта за нов затвор за 400 осъдени, който се изгражда край дупнишкото с. Самораново за около 35 млн. лева по Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., съобщават от правосъдното министерство. Комплексът ще бъде показан на норвежките партньори. В срещата ще участват представители от Министерството на..

публикувано на 29.04.24 в 07:40
Премиерът на Испания Педро Санчес

Педро Санчес обявява ще остане ли премиер на Испания

Испанският премиер Педро Санчес ще обяви днес дали възнамерява да остане на премиерския пост. Привърженици на неговата социалистическа работническа партия го призовават да остане, след като миналата седмица той заяви, че се оттегля за няколко дни, за да вземе решение. Испанската прокуратура иска прекратяване на делото срещу премиерската..

публикувано на 29.04.24 в 07:39

КЕВР обсъжда понижаване на цената на природния газ

Комисията за енергийно и водно регулиране ще обсъжда на открито заседание предложението на "Булгаргаз" за цената на природния газ през май. В заявлението до регулатора от 11 април държавният доставчик поиска цена от 57,50 лв. на мегават час - с един лев по-ниска от цената за април.

публикувано на 29.04.24 в 07:32

Пред служебния премиер теглят номерата на машините за изборите

В Министерството на електронното управление ще бъдат изтеглени номерата на машините за гласуване, които ще бъдат удостоверявани за съответствие за изборите на 9 юни. Публичното теглене ще се извърши в присъствието на служебния премиер и министър на външните работи Димитър Главчев. Поканени са и представители на Централната избирателна..

публикувано на 29.04.24 в 07:31

Планова техническа профилактика на предаватели

На 29 април ще бъде извършена планова техническа профилактика от 9 до 17 часа на предавателите на ултракъси вълни: КАРЛОВО 4 на честота 99.4 MHz и ШУМЕН 4 на честота 94.5 MHz, които излъчват програма „Хоризонт“. Възможни са прекъсвания на сигнала. Може да слушате програмата на БНР през интернет сайта binar.bg, a в района на Шумен и на..

публикувано на 29.04.24 в 06:00

Експерти обсъждат превенцията на кръвните заболявания на конференция в Кипър

Първа регионална среща на върха за Източното Средиземноморие, Близкия изток и Северна Африка по проблемите на таласемията и други кръвни заболявания ще се проведе днес в Никозия. Кипър е избран за домакин, тъй като се смята за страна-модел в политиката за тяхната превенция и лечение. Във форума участват медицински специалисти и експерти от..

публикувано на 29.04.24 в 04:11
Операция по спасяване на мигранти източно от Кипър.

Кипър е депортирал над 3700 души от началото на годината

Над 3700 незаконно пребиваващи в Кипър граждани на трети страни са депортирани в родината им от началото на годината досега, съобщиха от вътрешното министерство. На министерска среща на върха по въпросите на убежището и миграцията днес в белгийския град Гент кипърският вътрешен министър Константинос Йоану ще представи на колегите си като пример за..

публикувано на 29.04.24 в 04:04