В Газа гладът се превръща в по-страшен враг от бомбите

Правото на аборт бе записано в конституцията на Франция с огромно мнозинство от двете камари на парламента. Нови стачки обхванаха железопътния и въздушния транспорт в Германия. Три месеца преди евроизборите Европейската народна партия се застъпи за втори мандат на Урсула фон дер Лайен начело на Еврокомисията в предизборна битка срещу "Путиновите приятели", сред които тя посочи и българската партия "Възраждане". Оттатък Атлантика Тръмп остана единственият и неоспорим кандидат на Републиканската партия за президент. На Босфора, след 21 години на власт президентът Реджеп Ердоган заговори за "последните" си избори – тези за местна власт на 31 март. Швеция най-сетне стана член на НАТО, след окончателното приключване на тягостните ратификационни процедури в Будапеща и Анкара – по израза на Антъни Блинкън "стратегически провал" на Русия. Тя обаче сигурно потрива доволно ръце от шпионския скандал, който разтърси Германия.

 "Наближаваме момента, в който не бива да бъдем страхливци"

На 1 март – в деня на погребението на Навални – Маргарита Симонян, шефката на "Russia Today", публикува в социалните мрежи запис на разговор между висши военни от Германия за възможната употреба на германски крилати ракети "Таурус" от украинските военни срещу руски обекти на окупирания Крим, а така също и за ролята на британските военни съветници в Киев за програмиране и насочване на френските ракети, вече доставени на украинците.

Нехайността на един от участниците, включил се в разговора чрез неподсигурена връзка, даде на Кремъл златен шанс за троен удар: да посее страх сред германците, недоверие между тях и съюзниците им в Европа и, най-вече, праведен гняв у патриотарската публика у дома.

Говорителят Дмитрий Песков заяви, че германското командване обсъжда по същество удари срещу Русия:

"Тук, разбира се, трябва да разберем дали Бундесверът прави това по своя инициатива, тогава въпросът е доколко Бундесверът е управляем и доколко г-н Шолц контролира тази ситуация или пък това е част от държавната политика на Германия. И двата варианта са много лоши и още веднъж подчертават прякото въвличане на страните от така наречения колективен Запад в конфликта около Украйна."

В Берлин бързо признаха, че записът е автентичен. Канцлерът Шолц не се умори да повтаря, че няма да праща "Таурус" на украинците, ако това означава риск от въвличане на германски войници в конфликта. Военният министър Борис Писториус оцени изтичането на записа.

"Публикацията със сигурност е резултат от предварително съгласуване и хореография. Задачата ѝ е да подсили баснята, че ние работим за война с Русия, което е пълен абсурд, защото нашето намерение е да помогнем на Украйна в справедливата ѝ борба в защита от Русия. ... В края на краищата най-важното е да останем сплотени и да не позволяваме на Путин да ни разедини. Той иска точно това и ние трябва да му се противопоставим."

Писториус увери, че комуникационните системи на Бундесвера не са компрометирани. Записът бил плод на индивидуална грешка, но министърът нямало да "жертва" "най-добрите" си офицери в "играта на Путин". Думите му прозвучаха повече пожелателно, отколкото убедително:

"Разговарях с партньорите и колегите си от други страни вчера и мога да потвърдя, че доверието в Германия не е накърнено. Всички знаят колко опасно е подслушването и че няма 100-процентова защита."

По време на тази дипломатическа "буря" истинската война бушуваше на северното крайбрежие на Черно море, срещу украинските деца и техните родители в град Одеса. През нощта на петък срещу събота руски дрон срина част от 9-етажен блок. 36 часа трябваха на над 200 пожарникаря да разчистят развалините и да открият жертвите – 12 души, сред тях 4-месечно момченце, 8-месечно момиченце и майка му, още едно момче на няма и 3 години, братче и сестриче на 8 и 10 години. Тяхната смърт можеше да бъде предотвратена, каза президентът Зеленски: 

"Закъсненията в доставките на оръжия за Украйна, на ракетни системи, с които да защитим хората си, за съжаление води до такива загуби." 

Жителите на Курахове – градче близо до фронта в Донецк, бяха по-щастливи от одеситите. Авиационна бомба разруши няколко апартамента, но по чудо остави само ранени. Все повече от местните обаче се изселват на запад – от началото на войната вече 1,2 милиона души, или ⅔ от хората в неокупираната част на Донецка област.

Във вторник Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на двама висши руски военни – командващия далекобойната авиация ген. Сергей Кобилаш и командира на Черноморския флот адм. Виктор Соколов. Но не заради погрома над Мариупол, а за ракетните удари, нанесени от подопечните им сили над енергийната инфраструктура на Украйна през зимата на 2022/23 г. 

Кремъл не показа ни най-малко притеснение от разпорежданията на съда. Още на следващия ден, сряда, Одеса бе ударена отново, този път когато там се случи да бъде гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Още петима души загинаха. Този път руското военно ведомство коментира – похвали се, че ракетите са ударили обект, в който украински моряци подготвяли за атака безекипажни катери. (Руснаците имат защо да се страхуват. В началото на седмицата с такива катери бе потопен още един руски боен кораб – 94-метровият "Сергей Котов" потъна недалеч от Керченския проток.)

А в Сочи, пред форум, наречен "Всемирен фестивал на младежта", Дмитрий Медведев, изложи просто и ясно завоевателните цели на войната. Пред огромна карта, показваща украинската държава, свита около Киев между Полша и новите руски владения в източните и южните части на страната, заместник-председателят на Съвета за сигурност на РФ каза, че мирни преговори със сегашното украинско ръководство са невъзможни, а всяко бъдещо ръководство ще трябва да признае "новата реалност" на бойното поле:

"Един от бившите ръководители на Украйна заяви навремето, че Украйна не е Русия. Тази концепция трябва да изчезне завинаги. Украйна безусловно е Русия!" 

Не на това мнение са хората в Одеса, чиито съседи загинаха в нощта на петък срещу събота:

"Мъчно ми е. Мъчно ми е и ме е яд. Ядосана съм на руснаците как гледат на всичко това. Целия свят гледа как умираме и не полага и най-малкото усилие да ни помогне. А към руснаците изпитвам само гняв. Само гняв."

Противно на това, за което бленуват Медведев и подобните му и от което толкова се опасява канцлерът в Берлин, войната се разпростря не на Запад – украинската армия спря руснаците при Орловка и Часов Яр, а на изток и север. Дронове бяха засечени на понякога на броени, а понякога – на стотици километри навътре в руска територия над Петербург, Воронеж, Вологодска, Самарска, Волгоградска, Курска и Белгородска област. В Русия също загинаха цивилни, макар и далеч не толкова, колкото в Украйна.

Днес не е време за "страхливци", заяви Еманюел Макрон в зле прикрит намек към Берлин. Президентът на Франция застана зад думите си, че не бива да се изключва изпращане на войски в Украйна.

"Наближаваме този исторически за Европа момент, в който не бива да бъдем страхливци. Никой не иска да мисли за трагедиите, които предстоят. Никой не иска да прозре залога, пред който сме изправени. Убеден съм, че и нашите две страни са наясно какво става в Европа - че войната се завърна в нашата земя, че заплахата от сили, които стават неустоими, се увеличава с всеки изминал ден." 

Макрон каза това във вторник в Прага, където отиде, за да подкрепи чешката инициатива за спешно закупуване на боеприпаси за украинската артилерия. Петр Фиала, чешкият премиер, съобщи вчера, че 18 държави са дали достатъчно средства за закупуването на 300 000 снаряда.

Докато Макрон бе в Прага, в Брюксел заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер представи стратегия за европейската отбранителна индустрия и програма за инвестиране на 1,5 млрд. евро в отрасъла през следващите три години:

"Трябва да възстановим баланса от двете страни на Атлантика, независимо от изборната динамика в Съединените щати. Трябва да поемем по-голяма отговорност за собствената си сигурност и, разбира се, да останем изцяло ангажирани с нашия съюз в НАТО. Като укрепим нашите способности ще станем по-силен съюзник."

"Моят предшественик се кланя на Путин"

Америка и тази година няма да си избере жена за президент. Неравната битка на Ники Хейли с Доналд Тръмп за номинацията на Републиканската партия приключи тази седмица. В понеделник Върховният съд с пълно единодушие отмени разпореждането на съдебните власти в Колорадо, забраняващи на Тръмп да участва в изборите поради опитите му да отмени резултатите от предишния вот за президент през 2020 г. Ден по-рано предводителят на MAGA движението взе уверено делегатите от Мичиган, Мисури и Айдахо. Хейли се реваншира със символична победа в първичните избори в столицата Вашингтон, а на следващия ден взе дори и Върмонт. Това обаче бе единственият ѝ успех в т.нар. Супервторник, когато милиони подадоха гласовете си в общо 15 щата. Победата на Тръмп над бившата посланичка в ООН се наби на очи особено в най-многолюдните – Калифорния и Тексас, съответно със 70 и 61 % от вота. И все пак експрезидентът ще се нуждае от всеки глас, за да надвие Джо Байдън наесен. А Хейли, обявявайки решението си да напусне по-нататъшната надпревара, отказа да го подкрепи:

"Винаги съм била консервативен републиканец и винаги съм подкрепяла кандидата на републиканците. Но по този въпрос, както и по много други, Маргарет Тачър е дала добър съвет: "никога не следвай тълпата просто така - първо реши сам за себе си". Днес от Доналд Тръмп зависи дали ще спечели гласовете на хората от нашата партия и на хората извън партията, които не го подкрепиха. Надявам се, че ще го стори."

При демократите Супервторникът очаквано и еднозначно бе спечелен от действащия президент. Но Байдън също се нуждае отчаяно от гласовете, подкрепили Хейли. Тазгодишното обръщение към Конгреса, което той отправи в четвъртък, бе изцяло предизборно като съдържание. Байдън изстъпи като радетел за правото на аборт, допълнителното облагане на богатите и силната икономика, но най-вече – като антипод на своя републикански опонент. Колегите от Франс прес преброиха, че в 68-минутната си реч Байдън говори за Тръмп 13 пъти, но подчертано отказа да го спомене и веднъж по име.

"Моят предшественик и някои от вас тук се опитват да погребат истината за 6-ти януари. Аз няма да направя това. Това е моментът да кажем истината и да заровим лъжите. Истината е съвсем проста: не можеш да обичаш страната си само когато побеждаваш."

Не му бе спестено на Тръмп и заради заканата, че ще изостави натовски партньори, които не плащат достатъчно за отбраната си.

"Моят предшественик, бивш президент от републиканците, казва на Путин "прави, каквото щеш". Това е цитат. Бивш американски президент наистина каза това, кланяйки се на руски лидер. За мен това е безумно. Това е опасно и неприемливо."

Това обвинение наистина жегна Тръмп, който отговори в своята социална платформа Truth Social, че именно Байдън бил предал Украйна на руснаците.

Покрай нападките над предишния президент, настоящият трябваше да брани политиката си по отношение на войната в Близкия изток. Стреснат от значителния протестен вот на арабо-американците в Мичиган, Минесота и Северна Каролина, Байдън се опита да изстъпи хем като пазител на Израел, хем като застъпник на палестинците. Докато обявяваше, че е наредил на Пентагона да установи пристанище в ивицата Газа, за да увеличи многократно помощта за местното население, конгресмени от собствената му Демократическа партия го наблюдаваха мълчаливо с надписи да спре доставките на бомби за Израел. Не му повярваха и когато размаха пръст на Нетаняху:

"Израел трябва да допусне повече доставки в Газа и да гарантира, че хуманитарните работници няма да попаднат под обстрел. На израелското ръководство ще кажа следното: хуманитарната помощ не може да бъде на второ място или разменна монета. Защитата и спасяването на невинните трябва да бъде приоритет."

В Газа гладът се превръща в по-страшен враг от бомбите

Положението на хората в Газа става все по-отчайващо. Гладът се превръща в по-страшен враг от танковете и бомбите. Посредническите усилия на САЩ, Катар и Египет останаха и тази седмица безплодни – Израел бойкотира преговорите в Кайро с оправданието, че от Хамас отказват да му дадат списък с имената на живите заложници. Хамас, от своя страна, останаха твърдо на позицията – потвърдена и снощи от говорител на въоръженото крило "Езедин ал Касам" – че размяна на заложници за затворници няма да има, докато Израел не се съгласи да изтегли войниците си от ивицата.

Междувременно измина месец, откакто снабдяването на местното население се сви четворно в сравнение с преди войната. В северната част на ивицата гладът започна да морѝ най-малките. Вместо да накара израелците да отворят повече пропускателни пунктове и да гарантират сигурността на доставките, за да не се повтори блъсканицата от 29 февруари, когато загинаха повече от 100 души, Байдън нареди на военновъздушните си сили да почнат да спускат провизии с парашут. Първата такава мисия бе миналата събота. От тогава на четири пъти самолети С-130 хвърлиха общо 124 000 порции храна. И това при условие, че според ООН гладът застрашава над половин милион души.

И тази седмица Израел не нападна Рафах – последното убежище на милион бежанци на границата с Египет. Но израелското правителство съсредоточи дипломатическите си усилия в опитите да унищожи Агенцията на ООН за палестинските бежанци – ключов инструмент на международната общност за подпомагане на населението в Газа. Първо израелците обвиниха ООН, че се опитва да потули доказателствата за сексуалните издевателства, извършени от Хамас над израелки на 7 октомври. А когато ООН не потули нищо, израелската армия излезе с твърдението, че Агенцията за бежанците била наела на работа 450 терористи. Израелският посланик в световната организация Гилад Ердан поиска разформироването ѝ:

"Училищата на Агенцията за бежанците са люпилня за подстрекателство, омраза и самоубийствени атаки. Множество проучвания показаха, че в тези училища всеки ден се преподава антисемитизъм и джихад. С международно финансиране - с вашето финансиране! - агенцията отглежда палестински деца, за да ги направи терористи." 

Ръководителят на Агенцията, Филип Лазарини, призова страните от ООН да не се поддават на израелските внушения:

"Разформироването на Агенцията за бежанците е късогледство. Сторим ли го, ще пожертваме цяло поколение деца, ще посеем омраза, презрение и бъдещи войни. Мисълта, че агенцията може да бъде разформирована, без да бъдат нарушени човешки права и без да бъде застрашен международният мир, е в най-добрия случай наивна." 

Малка победа за Лазарини бяха решенията, първо, на Еврокомисията да деблокира 50 милиона евро, а после и на Испания за още 20 милиона евро за нуждите на палестинците.

Чуйте седмичният обзор на международните новини в звуковия файл