20 г. от ратификацията на договора ни за НАТО: Предизвикателства и проблеми в армията

На 18 март 2004 г. българският парламент ратифицира договора за НАТО. Това е първата от серията финални стъпки, които ще доведат до приемането на страната ни в Алианса в края на март и началото на април. България влиза в НАТО с провеждащи се реформи в армията. Една от тях е освобождаването на военни заради съкращаването на въоръжените ни сили. 20 години след членството България търси военни. 

За майор Събина Лазова военната професия е съзнателен избор, семейство, живот и предизвикателство. Започнала да я учи през 2002-ра във Военното училище във Велико Търново. И завършила буквално в първия момент на членството в НАТО. Затова казва, че към онова време промяната за нея била постепенна, но видима.

"Започнаха промени в начина на обучение, в тактиката – знаци, символи и цветове. Трябваше да бъдем обучени по друг начин и да преминем към новия, натовски начин за изобразяване на действията върху картата.

Нямахме много време за това наваксване. Имаше един период на приобщаване към новия начин за изпълнение на задачи". 

Членството в НАТО обаче отворило възможности. През 2007-ма, докато е само на 25, Събина Лазова води български взвод от Силите за отговор на НАТО. Създадени по време на Студената война, тези сили сега трябва да са най-бързите, които да възпират, да отбраняват и да реагират ефикасно на възникнали кризи.

"Рамо до рамо със словенци, унгарци, италианци, белгийци. Въпреки че ние бяхме със стари модели на техниката, но изпълнихме достойно задачата".   

Пред Събина и взвода й стояло и друго предизвикателство. На армията й предстояло да се откаже от това да е наборна. И да премине изцяло към професионална. От 2007-ма година Майор Лазова, сега в командването на сухопътните войски, наблюдава процеса. И си прави изводите защо въпреки възможностите, които дава НАТО, армията ни остава без хора.

"Не сме толкова атрактивни. Причината е в по-малката реклама. Младите хора търсят по-лесния начин за развитие, по-добре платеното, но с по-малко усилия. Отправят се извън армията“. 

Само за седмица в началото на март армията обяви последователно ранен прием за 533 курсанти във военните университети. И конкурс за заемане на 314 вакантни войнишки длъжности в Сухопътните войски. До юни беше удължено писането на Стратегическия преглед на отбраната. Процесът на оценката на военните способности има отношение към търсенето на нови попълнения и за армията. Докладите показват, че доброволният резерв е попълнен на 13 процента от предвидените 3000 души. 

С обучените между 150 и 300 души срочната служба решава донякъде проблема. Но част от хората влизат в професионалната армия. Така бройката на цивилни с военни умения не се повишава. Запасът, хората които вече имат някакви военни умения, също се стопява.

"В момента имаме стотици хиляди запасни, но най-младият войник е на 40 години. Всяка година ние губим по няколко десетки хиляди обучени хора, те остаряват", каза зам.-военният министър в оставка Атанас Запрянов наскоро. И призна, че мобилизационната система е била силно подценена и след като през 2007-ма година е била прекъсната наборната служба. „Това е грешка, която сега дава резултати“, насочва и Максим Пешев. В първите години на членството в НАТО той е началник на кабинета на най-висшия военен - ген. Никола Колев. И припомня разговорите му през първите години на младата ни НАТО-вска армия с германската. Която запазила и двата варианта.

"Наборната им варира от 6 месеца до една година. При нас бяхме постигнали това нещо - 6 месеца хората с висше образование, всички останали - една година. Това даваше възможност да имаш тази подготовка. Рано беше да се отменя наборната военна служба. В момента, ако нещо се случи и да трябва да изпълняваме член от договора с НАТО, ние няма да може да мобилизираме армия.

Минимумът за военна подготовка е поне три месеца". 

В момента военните имат зелена светлина от КС да организират военното обучение на цивилните. С отказа преди около година на Конституционния съд да се произнесе по питането на правителството може ли да организира обучението на цивилни в мирно време. Според Борис Станимиров, който е председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Н.В. училища има вариант цивилното обучение да мине през структурите, които вече поддържат интереса на хората към боравенето с оръжие. И тази идея почти била споделена с Николай Денков, докато беше премиер и с министъра на отбраната Тодор Тагарев. 

"Има редица хора, които се занимават с близки до военната професия занятия – стрелкови клубове, ловни дружинки, бойни изкуства, парашутисти и най-различни екстремни спортисти. Това са млади мъже в добра кондиция. Много по-логично е първо да се опиташ да привлечеш тях под някаква форма и държавата да направи под формата на доброволен резерв някакъв тип споразумение.

Това обаче не пречи да се премине към широко обучение в най-базови умения за оцеляване и за действие в ситуация на криза. Например, сред учениците от последните гимназиални класове.

Тази кошмарна война, която има в момента в Украйна, ни показва и ни учи как се води съвременната война. Виждаме, че тя се води примерно с дронове. А има младежи, които  по цял ден са на игрите. Какво ти пречи да обучиш хиляди оператори на дронове?", обясни Борис Станимиров.

И майор Събина Лазова, и съпругът й са военни. Синът им също започва да проявява интерес към армията.

"Вкъщи не се говори аз точно какво правя. Но преди няколко месеца синът ни заяви: "Мамо, аз ще бъда вашият наследник". На него започнаха да са му интересни различни тактически игри. Има интерес към Националния военен музей и историята.

Аз ще го подкрепям така, както и моите родители са ме подкрепяли.  

Рекламата трябва да започне още в по-ранен етап - при децата. Не трябва да бъде да бъде при завършване на средно образование.

Аз съм ЗА обучението в училище както за самозащита, така да се обърне внимание и на това какво може да им даде армията". 

Майорът с вече 17 години активна служба казва, че когато НАТО открие Центъра за изследване на обстановката при ядрена, химическа и биологическа заплаха, тя ще продължи кариерата си. Дотогава майор Лазова помага. Дори и като съавтор на новата Стратегията за подготовка на въоръжените сили за изменението на климата. "Армията дава възможности":

"Всеки един, който желае да дойде в Командването, ще има реализация", казва майор Събина Лазова. На фона на скорошната статистика на "Галъп", че само 30% от българите биха се били за страната си в случай на война. А 42% не биха го направили.