Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Насаждането на враждебност към външните врагове е същността на путиновия режим"

Андрей Колесников: Хората подкрепят Путин, но не в такива мащаби, каквито показаха обявените изборни резултати

| Интервю
Андрей Колесников
Снимка: Карнеги център Москва

Централната избирателна комисия в Русия обяви тази седмица окончателните резултати от тридневното гласуване на президентските избори между 15 и 17 март - 87,28 % подкрепа за Владимир Путин при над 77 % избирателна активност.

Потвърдиха се прогнозите за по-голяма подкрепа за действащия президент и по-висока избирателна активност в сравнение с изборите през 2018 година. Тогава той получи 76 % от гласовете, а активността беше 67 %.

В деня на публикуването на рекордните му резултати Владимир Путин благодари на сънародниците си за подкрепата и подчерта, че за него тя е по-важна от формалната победа на изборите. Той нарече Русия “голямо и задружно семейство” и изрази увереност, че руснаците ще продължат да вървят по избрания от тях исторически път.

В навечерието на изборите руският политолог от Берлинския център “Карнеги” за изучаване на Русия и Евразия Андрей Колесников публикува във Foreign Affairs статия, в която твърди, че Путин води битка срещу бъдещето на страната си в опит да възроди нейното минало. Както и че може да бъде само временен успех.

Поканихме Андрей Колесников да коментира изборните резултати. С него разговаря Ангел Григоров:

- Водят се спорове до каква степен изборите в Русия са били фалшифицирани. Можем ли да кажем, че въпреки фалшификациите по-голямата част от руснаците са гласували за Путин?

- Независимо от фалшификациите, със сигурност повече от половината руснаци подкрепят Путин. Освен преките фалшификации, т.е. предварителното поставяне на бюлетини в урните, много разпространено сред работещите в бюджетната сфера и зависещите от държавата беше принудителното гласуване.  

Вчера или онзи ден ми разказаха, че служителите в едно от бюджетните предприятия трябвало да снимат знака за гласуване в съответното квадратче и да доведат още трима души - приятели, познати или близки - които също да гласуват и да се отчетат. Какво обаче правели зависимите от държавата хора? Това е забележителна технология! Снимали квадратчето за Путин, отчитали се пред началниците, след което запълвали още две квадратчета, превръщайки бюлетината в недействителна, и я пускали в избирателната урна.

Така че съпротивата всъщност е налице и придобива най-разнообразни форми. Въпреки това общата атмосфера в страната много повлия на хората. Плюс електронното гласуване. Мнозинството са убедени, че то се контролира и трябва да натиснат правилния бутон, за да си спестят проблеми на работното място. Не можем да кажем точно колко хора са твърдо за Путин. Мисля, че тези хора не са малко, но, разбира се, не са и абсолютно мнозинство. Следователно изводът е следният: да, хората подкрепят Путин, но не в такива мащаби, каквито показаха обявените изборни резултати. А мащабите бяха важни, за да се покаже на повечето хора, че властта може да прави каквото си поиска, че ги контролира и че ако не следват мейнстрийма, ще бъдат маргинализирани.  

- Протестната акция “По обед против Путин”, която предвиждаше точно в 12,00 ч. на 17 март пред избирателните секции да отидат противниците на Путин и на войната в Украйна, предизвика различни реакции, Някои я обявиха за успешна, други я нарекоха “провал”. Каква е вашата оценка?  

- Мисля, че от гледна точка на PR ефекта и демонстрацията, че в Русия все пак има гражданско общество тази акция беше успешна. Някой може да повярва на руското министерство на външните работи или на телевизионната пропаганда, че опашките пред избирателните секции в чужбина са от хора, които гласуват за Путин. Нормалните хора обаче разбират, че тази акция показа наличието на отговорни граждани, които са за мирно развитие на своята страна и против войната и Путин.  

Тази акция се вписа в поредицата от други събития. Имам предвид опашките от хора, които искаха да подкрепят кандидатурата на Борис Надеждин и опашките от хора, които искаха да положат цветя на гроба на Алексей Навални. Между другото, своего рода гласуване имаше и на Борисовското гробище, където отиваха хора и в изборния ден. Те гласуваха за Навални с цветя и даже носеха изборни бюлетини. Това е демонстрация на недоволството на гражданското общество. Това е протестна акция в граници, в които е възможно.  

- В предишното си интервю за БНР в началото на януари цитирахте данни на “Левада център”, според които в Русия расте броят на поддръжниците на мира. Може ли всъщност Владимир Путин да предложи на руснаците мир?

- Не му се наложи да предлага мир на тези избори. Напротив. Той отдавна формулира позицията, че това е война със Запада, която се води под различни форми и че ще живеем с тази война много дълго. Трябва да се подготвим. На пръв поглед това беше един вид емоционална мобилизация за мирен живот, защото акцентът беше поставен върху нормалността. В същото време обаче не спираме да воюваме, укрепваме отбранителните си способности, нашият военнопромишлен комплекс е локомотивът на икономиката, продължаваме да загърбваме Запада, ще си сътрудничим с останалия свят и ще защитаваме нашите граници, т.е. ще продължаваме войната.  

Хората гласуваха и в подкрепа на войната. Може би не възприемат вота си по този начин и биха казали, че са гласували за стабилността и спокойствието. Но, скъпи приятели, това е спокойствие на фона на продължаваща катастрофа. Путин успя да запази баланса между усещането за нормалност и екзистенциалната, както обичат да казват, битка със Запада. Още повече, броят на привържениците на мира не се увеличи по време на президентската кампания. Ако съдим по данните на “Левада център”, той даже малко намаля - в рамките на статистическата грешка. По време на кампанията, независимо от приключенията с Надеждин и Навални, се видя, че подкрепата за Путин се увеличава.

Не се наблюдава  промяна на общественото мнение. Мисля, че с течение на времето тази подкрепа ще започне постепенно да намалява. След изборите хората се върнаха към всекидневието си. Ще има някакви събития на фронта, други - вътре в страната - като увеличаване на данъчното бреме върху работещите хора, които движат икономиката. Те ще плащат по-високи данъци за сметка на онези, които воюват, произвеждат оръжие или жива сила за бъдещата война. Става дума за многодетните семейства, върху които акцентира Путин.  

- Възможно ли е режимът на Владимир Путин да съществува без врагове - външни в лицето на колективния Запад и вътрешни - в лицето на “чуждестранните агенти”, националните предатели и т.н.?

- Вече едва ли. Защото насаждането на враждебност към петата колона и към външните врагове е същността на путиновия режим. Ако режимът може да съществува без врагове, няма да е той. Не мисля, че Путин ще тръгне да връща страната към нормалното й състояние и ще каже, че сме победили всичките си врагове и тях вече ги няма. Щом ги няма, може би няма да има нужда и от самия него и ще си струва да се потърси някаква алтернативна фигура.

- В тазгодишното си послание към Федералното събрание Владимир Путин заяви, че новият елит са тружениците и воините, които с действията си са доказали своята преданост към родината. Това просто популизъм ли е или зад тези думи стои нещо по-сериозно?

- Отчасти е реторика, за да се държи подобаващо старият елит и да не си позволява да мисли различно от Путин. От друга страна, това е някакъв план за смяна на елита или поне на част от него. Ако Путин действително започне да налага тези хора на административни постове, качеството на елита със сигурност ще се влоши.  

Представете си какво ще стане, ако на човек, който е излязъл от окопите, има милитаристично съзнание и е убивал други хора, му поверят ако не управлението на страната, поне управлението на регион, град или район. Точно това е нужно на Путин. Тези хора ще му бъдат лоялни и благодарни за подкрепата, а по всичко личи, че той възнамерява да живее още дълго. Инфилтрирането им във всички ведомства обаче е невъзможно. Там има сериозни хора, които няма лесно да отстъпят постовете си.  

- В статията си във “Форин афеърс” пишете, че Владимир Путин залага бомби със закъснител под икономиката и демографията, които могат да се взривят тогава, когато той вече не е на власт. Какво имате предвид?

- Имам предвид, че в момента икономиката изглежда горе-долу в нормално състояние, но се създават предпоставки за проблеми в бъдеще: демографски и структурни. Как икономиката ще се върне към довоенното си състояние!? Наливат се огромни пари в производството на оръжия. Ще се справи ли икономиката със задачата да изхранва хората и да произвежда перални вместо оръдия? В момента не се справя. Виждаме какво става със самолетите и с влаковете. Вече има проблеми, а тук не се произвеждат никакви стоки, които да заменят вносните.  

Тези проблеми ще се проявят след две, четири, шест години или десетилетие. Да допуснем, че след 10-15 години Путин си тръгне и остави след себе си полуразрушена икономическа система. Някои ще кажат, че при него сме живели добре, били сме петата икономика в света, а след като си е тръгнал, е станало лошо. Трябва да си потърсим нов лидер като него. Това е само един от възможните сценарии.  

Някога, след Втората световна война, Томас Ман писал на брат си, че не иска да се връща в Германия, защото ако Хитлер можел да се кандидатира, 80% от германците щели да гласуват за него, тъй като били разочаровани от следвоенното възстановяване на страната. Такива синдроми са възможни и тук. Възможно е и обратното - хората да кажат, че имат нужда от нормален лидер - технократ, който да възстанови икономиката. Като Алексей Кудрин или Михаил Мишустин например.  

Все по-често анализаторите правят аналогии между Путин и диктаторите от ХХ в. Сравняват го със Сталин, Салазар, Франко и дори с Хитлер. Преди 24 годиии написахте статия, в която го сравнихте с Мусолини.  

Статията се казваше “Чай с Путин”. Ако помните, имаше един филм на Франко Дзефирели “Чай с Мусолини”. Там една от живеещите в Италия англичанки се снима с Мусолини и си мисли, че това ще я спаси от изгонване. Снимката обаче изобщо не й помага. Аз написах, че мнозина се присламчват към Путин, надявайки се, че по-нататък всичко ще е нормално. Това е човек, който ще строи в Русия корпоративна държава с лека форма на авторитаризъм, както се надявах тогава. По принцип още тогава всичко за него беше ясно. Ако човек помисли малко, ще види какво говори и прави Путин, както и как изглежда. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Европейската комисия Усрула фон дер Лайен.

Урсула фон дер Лайен и Никос Христодулидис са на посещение в Бейрут

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на Кипър Никос Христодулидис са на посещение днес в Бейрут за разговори с ливанското ръководство по въпросите на миграцията. Брюксел е готов да предостави финансова помощ на близкоизточната страна за предотвратяване на мигрантските потоци към Кипър и Европа. Съвместното..

публикувано на 02.05.24 в 05:10
Хамза Юсаф

Фаворитите за наследници на първия министър на Шотландия проведоха неофициални разговори

Двамата фаворити за наследници на  напускащия поста си  първи министър  на Шотландия Хамза  Юсаф проведоха неофициални разговори. Джон Суини и Кейт Форбс са се срещнали  още във  вторник, според говорител на Форбс. И двамата казаха, че обмислят кандидатура за лидерството, но никой не потвърди, че се кандидатира.  Срокът за номинации  за..

публикувано на 02.05.24 в 04:10

Водещи в Би Би Си съдят корпорацията за дискриминация

Четири  жени  водещи  в телевизията на Би Би Си  започнаха съдебни дела срещу  корпорацията  на основание дискриминация по пол и възраст и равно заплащане. Мартин Кроксал, Анита Маквей, Карин Джаноне и Касия Мадера  се явиха  на двудневно изслушване на трудовия трибунал срещу корпорацията в централен Лондон. Те твърдят, че са загубили ролите си в..

публикувано на 02.05.24 в 03:44

Урсула фон дер Лайен участва в честванията на 20-ата годишнина от присъединяването на Кипър към ЕС

"Европа винаги ще стои на ваша страна за решаването на Кипърския въпрос", увери кипърския народ председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в специално видеообръщение по повод 20-ата годишнина от присъединяването на Кипър към ЕС. Тя участва в честването на юбилея на специално събитие в Никозия. В приветствието си на празничната среща..

публикувано на 02.05.24 в 03:39

С национален митинг-заря в Панагюрище бе отбелязана 148-ата годишнина от Априлското въстание

С национален митинг-заря в Панагюрище бе отбелязана 148-ата годишнина от Априлското въстание. На историческия площад "20-ти април" с военни почести бе посрещнато Главното знаме на Априлското въстание. В тържествена церемония участваха представителните роти на Асеновградския гарнизон, които бяха поздравени от министъра на отбраната Атанас..

публикувано на 01.05.24 в 21:44

Грузинският парламент одобри на второ четене законопроекта за "чужди агенти" на фона на протести

В сряда парламентът на Грузия одобри на второ четене законопроекта за "чуждите агенти", който беше критикуван като вдъхновен от Кремъл, докато хиляди протестиращи, които се противопоставиха на проекта, демонстрираха по улиците, съобщава Ройтерс. Законопроектът, който изисква организациите, получаващи повече от 20% от финансирането си от..

публикувано на 01.05.24 в 21:32

България е с 8 медала на провелата се 41-ва Балканска олимпиада по математика

България е с осем медала - два златни, два сребърни и четири бронзови, на провелата се край Варна в курорта "Слънчев ден" 41-ва Балканска олимпиада по математика със 137 участници от 22 страни. Златните медали са на Деян Хаджи-Манич от Математическата гимназия във Варна и на Марин Христов от СМГ. България е трета в отборното класиране..

публикувано на 01.05.24 в 21:23