Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Аида Марковска, родов терапевт: Българският род носи в кръвта си древното знание за създаването на света

"Спазването на уважението и йерархията в един род са основни, за да живеят добре следващите поколения"

2
Аида Марковска
Снимка: Мая Данчева

Ние не идваме на този свят просто така. За да се родим са нужни много много връзки между хора, наши баби и дядовци, пра пра пра баби и дядовци, които са се женили и отглеждали своите деца и своите внуци. Тези брачни и кръвни връзки обвързват и нас с тази група от хора – нашият род. 

Много често в някое населено място питат – ти от кои си, от кой род. Родовата принадлежност определя нашите черти и външни и вътрешни, придава ни характеристиките на нашите предци. Често и съдбата ни е като тяхната или професията.

"Какво означава изразът "Кръвта вода не става" - специално българският род носи в кръвта си древното знание, сподели в "Нощен Хоризонт" Аида Марковска, родов терапевт. 

"Кое е древното знание - това е знанието за създаването на света, за целта на създаването му, за Създателя му, фундаменталните въпроси, които си задава всеки разумен човек, допълни Марковска. 

Аида Марковска е посветила работата си на това да търси връзката между рода и потомците. Да търси обяснение чрез родовата история на много проблеми като безбрачие, бездетие, липсата на пари или лоши отношения между роднините. 

Според нея уважението и спазването на йерархията в един род са основни, за да живеят добре следващите поколения. 

Заедно с Ваня Кънева издават съвсем наскоро книгата - "Богатството ни приляга"

"Източният свят носи древното знание по духовен път, а западният по кръвен път. Българите носим в кръвта си това знание, но тъй като сме на границата между изтока и запада, ние можем да предаваме това знание както по кръвен път, така и по духовен път. 

Кръвната връзка е живата връзка, за която се държим здраво и на която разчитаме, за да просперираме, каза още Марковска, която по професия е програмист и дълго време се занимава с това. 

Снимката е илюстративна

В създаването на родово си дърво тя открива връзка с математиката, която тя много обича. Тя вижда в родовото дърво функционална зависимост и ако, по думите й, знаеш едно, две, три и следваш логиката на рода в пространство - времето ще изведеш неизвестното в рода.  

"Родовете следват един алгоритъм и има логика във всичко, няма езотерика, това ми допадна много, когато започнах да изследвам български родове, допълни още Марковска. 

Налага й се да включи и обучение историята на България в тези свои изследвания. 

Аврамова разказа как хората в един род са свързани като с невидима нишка, независимо къде се намират, как страданието, любовта, разбирателството, изобилието - всичко това по думите й, са енергийните връзки в рода. 

Тя пояснява защо насърчава хората трябва да изследват 4 - ри поколения назад, като се заровим в техните истории, за да открием ориста на всеки от тях, защото ориста на предците е наша съдба, пояснява тя. 

"Само че, съдбата се поднася по различен повод и с различна динамика към нас, а най-важното е, че всяко поколение има различни инструменти, с които да реши едни и също казуси.  

И на всяко поколение се поднася това, за да се даде шанс то да намери по-добро решение на въпроса. Това важи не само в родовата система, но и важи в национален мащаб, и за общочовешката ни карма, изтъква Марковска.

Цикличността е между 100 -  години, така беше с пандемията през 2020 г., това са 4 - 5 поколения, смята още родовият терапевт. 

Аида Марковска


Още по темата в звуковия файл. 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12