Доменико Дара за "Кратък дневник на съвпаденията" и за пощальона, като създател на съдби

Доменико Дара стана известен в България с романа "Малинверно" – една история за библиотекар, който се оказва и в ролята на пазач на гробище. 

Вълнуващата история стана толкова любима на българския читател, че Доменико посети дори и България, за да се срещне с тях. 

Сега на пазара може да намерите първата книга, написана от Доменико "Кратък дневник на съвпаденията". Този път италианският разказвач ни запознава с пощальон, надарен с таланта да имитира почерка на другите. Така той развива навика да отваря, чете и преписва писмата, като създава хронология на малкото италианско градче Джирифалко. 

"Когато за първи път дойдох в България, имах усещането за силна връзка със страната. Усещах близост между духовете. Особено от положителния начин, по който беше приета книгата ми "Малинверно", това ме убеди, че не е само мое чувството. 

С излизането на следващата книга, смятам, че това чувство ще се засили. Защото книгата е начинът, по който ние общуваме с хората. "Кратък дневник на съвпаденията" беше предназначена да представлява нещо написано на ръка. Затова и историята е от времето, когато всичко се пишеше на ръка. Всичко е ставало на ръка. 

Затова и професията на пощальона е позволявало на всеки, изпълняващ тази длъжност, да види с очите си всичко, което хората са написали. Това ми позволи да поставя писането на преден план, като нещо, определящо характера на самия човек.

А ролята на пощальона може да се разгледа като метафора. Той е носителят на вести, на съобщения. А книгите са именно това, сподели в "Понеделник вечер" Доменико Дара. 

Дара разказва още за ролята на старомодните писма, за жаждата да чакаш написаното от друг човек до теб, за възпитателната роля на написаното на ръка писмо, за очакването, изпълнено с неизвестност, несигурност и съмнение, които са част от школата на живота. 

Още по темата в интервюто на Иван Русланов с Доменико Дара, с превод от Ваня Георгиева.