Напрежението в Близкия Изток, войната в Украйна и други акценти от седмицата

На фокус през цялата седмица беше най-вече Близкият Изток, тъй като бушуващият и без друго конфликт между Израел и радикалното палестинско движение „Хамас“ в Ивицата Газа разшири опасно периметъра си. Еврейската държава беше нападната от своя отдавнашен противник Иран. В нощта на 13 срещу 14 април Ислямската република изстреля към Израел стотици дронове и ракети. Повечето от тях бяха прехванати с помощта на САЩ, Великобритания и Франция, но някои успяха да достигнат израелска територия. Съобщено беше за неголеми щети по военни бази и за ранено 10-годишно дете.

Иран мотивира атаката си с отмъщение за неотдавнашното смъртоносно израелско нападение над иранското консулство в Дамаск.„Злонамереният режим добави още една грешка към греховете си. Той трябва и ще бъде наказан.“, заяви върховният лидер на Иран аятолах Али Хамене:

Спешно беше свикано заседание на Съвета за сигурност на ООН, по време на което постоянният представител на Израел Гелад Ердан изрази реакцията на своята страна след иранските удари с думите: „Тази атака премина всички червени линии. След такава максирана и директна атака не можем да бездействаме. Ще защитим бъдещето си.

Израел получи подкрепа от основните си международи съюзници. Съединените щати и Великобритания обявиха допълнителни санкции на Иран, които целят да ударят производството на дроновете "Шахед". Европейският съюз също ще наложи допълнителни мерки, решиха тази седмица лидерите на 27-те. Но въпреки че заклеймиха Иран и признаха правото на Израел да се защити, съюзниците на еврейската държава не скриха опасенията си, че един неин по-твърд отговор би тласнал региона в опасна спирала. Външните министри на Великобритания и Германия дори отидоха до Израел, за да настояват лично пред премиера Бенамин Неатаняху за сдържаност.

В петък сутринта беше съобщено, че експлозии са отекнали край иранския град Исфахан, където са разположени военновъздушна база, комплекс за

производство на ракети и няколко ядрени съоръжения. Иранските медии съобщиха само, че поражения няма, а експлозиите са били от унищожаването на три дрона от противовъздушната отбрана. Дали тези безпилотни апарати са били изпратени от Израел еврейската държава не потвърди официално, макар че западни медии цитираха американски дипломати, според които става дума именно за израелска атака и то с ракети. Тя обаче е била ограничена по своя характер вероятно заради натиска, който водещите сили упражниха над еврейската държава да се въздържа от мащабни действия. Още след иранските удари по Израел, президентът на САЩ Джо Байдън се е обадил на премиера Бенямин Нетаняху и му е заявил, че Вашингтон не иска война с Иран, обяви говорителят на Байдън по сигурността Джон Кърби. Стана известно, че призиви за сдържаност са били отправени не само към Израел, но и към Иран, с чийто власти официално контактува Русия. Според руския външен министър Сергей Лавров Иран "не желае ескалация" и Москва е заявила това пред Тел Авив. Светът не може да си позволи повече войни, беше категоричен тази седмица генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Но въпреки тези предупреждения новините от Близкия изток показаха, че конфликтът там е далеч от уреждане. Това изглежда важи и за длугата гореща точка - Украйна. Различни части на страната бяха подложени на нови ракетни удари от Русия. При подобни атаки в градовете Чернигов и Днипро загинаха десетки цивилни, включително малки деца. Украинският президент Володимир Зеленски призова своите съюзници да помогнат за отбраната на страната му от руските въздушни нападения - така, както са помогнали на Израел за отбиването на атаките от Иран. На фона на призивите от Киев беше свикан новият Съвет НАТО-Украйна. Съюзниците обещават да осигурят допълнителни системи за противовъздушна отбрана, обяви след срещата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. А от Вашингтон дойде новината, че блокираната от месеци многомилиардна американска помощ за Украйна най-после е на път да бъде подложщен на гласуване от Камарата на представителите на Конгреса. Това ще стане още до края на тази седмица, обяви председателят на долната камара - републиканецът Майк Джонсън, който досега отказваше да задвижи процедурата. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс предупреди, че ако САЩ не ѝ предоставят още военна помощ Украйна може да загуби войната срещу Русия до края на тази година.

Евентуална роля на Китай за спиране на войната в Украйна е била сред темите на тазседмичното посещение на германския канцлер Олаф Шолц в Пекин. След тричасовия си разговор с китайския президент Шолц заяви, че е настоял Си Цзинпин да убеди Владимир Путин да изтегли руските войски от Украйна. От своя страна китайският лидер се е съгласил да подкрепи насрочената за юни в Швейцария мирна конференция за Украйна.

Растежът на глобалната икономика ще остане бавен, макар и стабилен, обяви във вторник Международният валутен фонд. В своя пролетен доклад Фондът прогнозира, че световната икономика ще нарасне с по 3.2 процента и през тази, и през следващата година. За 2025-та очакването е леко повишено спрямо предишната прогноза, което се дължи до голяма степен на подобрените очаквания за икономиката на САЩ.

Тази седмица Доналд Тръмп стана първият, макар и бивш президент, който се изправи пред наказателен съд. Фаворитът на Републиканската партия за нов мандат в Белия дом се изправи пред Върховния съд на щата Ню Йорк по обвинения във фалшифициране на документи. Според обвинението, по време на предизборната си кампания през 2016 година, Тръмп е прикрил извършено плащане от 130 хиляди долара на порноактрисата Сторми Даниълс. Парите й били платени, за да спре да твърди, че е имала интимен контакт с бившия президент. Самият Доналд Тръмп нарече процеса "нападение срещу Америка". Той се смята за жертва на наказателноправната система, която, по думите му, бива използвана като оръжие срещу него в кандидат-президентската му кампания.

Тежко остана и тази седмица положението в наводнените райони в Русия. В Курганска област бяха евакуирани още хора, тъй като нивото на река Тобол се покачи критично край 300-хилядния областен център Курган. Допълнителна евакуация се наложи и в Тюменска област. В Южната част на Урал, Югозападен Сибир и северната част на Казахстан продължават да се борят с най-мащабните наводнения от 80 години, след като активното топене на снега беше придружено от обилни дъждове.

Рядко срещани проливни валежи паднаха тази седмица в големи райони около Персийския залив. Наводнения, които взеха и жертви, имаше в Обединените арабски емирства, Бахрейн и Оман. В емирството Абу Даби са регистрирани най-обилните валежи от 75 години, като за по-малко от денонощие са паднали над 250 литра на квадратен метър дъжд. Парализиран беше животът в Дубай, а голямото му летище, което е едно от трите най-натоварени в света, почти не функционираше в продължение на няколко дни и хиляди пътници останаха блокирани.

Тази седмица започна символичното обратно броене за лятната Олимпиада. Във вторник в историческата гръцка планина Олимпия беше запален факелът, с който олимпийският пламък ще бъде щафетно пренесен до града-домакин на игрите - Париж. „В трудните времена, в които живеем, с все повече войни и конфликти, копнеем за нещо, което ни събира, нещо, което ни обединява, нещо, което ни дава надежда. Олимпийският огън е символ на тази надежда,“ припомни президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах.