Густав Гресел: Украйна трябва да остане в отбрана до 2026-а

Интервю на Добрин Йотов с Густав Гресел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След забавяне от половин година, във вторник американският Конгрес одобри окончателно отпускането на военна помощ за Украйна. Президентът Джо Байдън веднага подписа закона, а Пентагонът изпрати на Киев оръжие за 1 милиард долара. Вчера министърът на отбраната Лойд Остин обяви най-мащабният пакет от оръжейни поръчки за украинската армия – още 6 милиарда долара.

Въпросът е дали това масирано наливане на средства ще помогне на украинската армия да излезе от критичната ситуация в Донбас и колко още територии ще бъдат загубени в добавка към онези 583 квадратни километра, които съгласно изчисленията на Вашингтонския институт за изследване на войната са били окупирани от руснаците през последните 6 месеца.

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс изрази увереност, че гласуваните от Конгреса 60 милиарда ще стигнат на украинците да продължат борбата до края на тази година. Ще минат обаче поне още две, докато руският устрем бъде прекършен, смята Густав Гресел, военен анализатор от Европейския съвет за външна политика. А дотогава Путин ще направи всичко по-силите си, за да направи Украйна материално още по-зависима от колебливите политици на Запад, посочи Гресел в интервю за предаването "Събота 150".

Г-н Гресел, бихте ли споделили виждането си за военната ситуация в Донбас днес? Украинските войски изглеждат в критично положение едновременно на няколко места от фронта – Часов Яр, Очеретине, Новомихайловка.

"Впечатлението Ви е напълно точно. Руснаците атакуват безспирно вече три-четири месеца. Положението на украинците по отношение на боеприпасите е крайно тежко. Разбира се, доставките от Съединените щати се очакват всеки момент, но тепърва ще видим кога и в какви количества ще стигнат до фронта. Междувременно руснаците усилват още повече натиска, на места масирано с до четири бригади наведнъж, а украинците все по-трудно им пречат да се закрепят на новите си позиции и да разширяват постигнатите пробиви. Това обикновено ставаше с помощта на артилерията, но сега, при недостига на снаряди, става все по-трудно. Руското командване разполага с грамадни сили – половин милион души – и ги използва масирано и мащабно."

Часов Яр се споменава все по-често последните седмици като едно от средоточията на най-ожесточените битки. Защо е толкова важно това градче и за двете армии?

"Часов Яр сам по себе си е незначителен. Но е разположен на възвишение и зад канал (неудобен за прекосяване от руската бронирана техника), така че е относително лесно да бъде отбраняван. Руснаците обаче знаят, че, пробият ли тук, ще получат възможност да напреднат на север и северозапад, защото украинците нямат други толкова силни позиции, на които да отстъпят и да се прегрупират.

Проблемът обаче не е само в Часов Яр. Спомнете си руското настъпление от миналата зима. Тогава основните ресурси бяха съсредоточени в Бахмут. Атаките в останалите сектори на фронта бяха далеч по-малки по мащаб. Днес наблюдаваме нарастващ натиск към Лиман, ожесточена борба за Часов Яр, все по-дълбок пробив при Авдеевка. Това е огромно бойно поле, на което са струпани наистина многобройни руски сили. И, разбира се, северно от Вугледар (при Новомихайловка) също настъпва значителна руска войска. Говорим за мащаби на настъплението, невиждани досега. Досега руското командване не можеше да организира атаки по толкова много направления наведнъж и то с такава наситеност и качество на артилерийската поддръжка. Очевидно обаче вече е в състояние да го стори."

Как бихте подредили по важност причините за проблемите, които украинското командване изпитва в момента?

"На първо място бих посочил недостига на боеприпаси за артилерията. Вината за това Съединените щати следва да си поделят с европейците. Втората причина е недостигът на войници – закъснялата мобилизация в Украйна. Третата причина е в способността на руснаците да си извадят поуки от последните две години и да се приспособят към условията на тази война, да променят начина, по който настъпват и по който се подготвят логистично. Преди всичко бих отбелязал как те използват средствата за електронна борба, за да заглушават GPS-сигналите на западните боеприпаси, използвани от украинците. Украинските възможности за ефективна артилерийска поддръжка стават все по-малко. Руснаците се адаптираха много добре и в неутрализирането на украинските дронове, макар че това едва ли ще им се отдава още дълго."

Снимка: БТА

От 2022-ра руснаците печелят победа след победа в Донбас – първо Мариупол, след това Северодонецк, миналата година Бахмут, а през тази и Авдеевка. Как могат да бъдат спрени или поне забавени?

"Всъщност, руското настъпление вече бе забавено след първите седмици на войната. Следва да се отбележи също, че през есента на 2022-ра докъм началото на 2023-та руснаците бяха уязвими. Но помощта на Запада тогава не бе достатъчно решителна и възможността на украинците за по-големи успехи отмина. И според мен отмина за доста дълго време.

По времето, когато украинците настъпваха в Харковска област, руснаците разполагаха с едва 110 000 (максимум 130 000) войници на украинска територия. Въпреки че изтеглиха войските си от подстъпите на Киев и Суми, за да ги насочат към Донбас, те бяха понесли твърде големи загуби и все още не бяха провели мобилизация. Войниците им бяха твърде малко, за да бранят целия фронт и затова отбранителните им линии бяха прекалено разтеглени.

Днес на доста по-тесен фронт те разполагат с близо 500 000 бойци. Тази маса е твърде голяма, за да могат украинците да я пробият, независимо колко добре са въоръжени и обучени. Дори и да подобри съотношението в артилерия, авиация и жива сила, на Украйна ще бъде нужно време докато изтощи тази маса до степен, че да може да си отвори простор за маневриране. Не мисля, че това ще се случи преди 2026-та – мисля, че Украйна ще трябва да остане в отбрана и през следващата година.

Украинците трябва да се съсредоточат в нанасянето на възможно по-големи загуби на противника. В момента не само не са в състояние да настъпят, но едва удържат отбраната. Мъчат се да се приспособят най-вече към електронните средства за борба на руснаците и към все по-добрата координация между руската авиация и пехота."

През последния месец Русия нанесе масирани въздушни удари из цяла Украйна, но като че ли град Харков пострада най-много. Дали това систематично разрушаване не е подготовка на руснаците да разширят сухопътните си операции в тази посока?

"Да, руснаците биха могли да атакуват отново Харков (както през 2022), стига, разбира се, да постигнат по-голям напредък в Донбас, за да могат да прехвърлят част от тамошните си войски на север. Разбира се, Харков е важен град, а близостта му до руската граница го превръща в много лесна мишена за всякакви оръжейни системи – от дронове-камикадзе до зенитни ракети, пригодени за удари по наземни цели. За харковчани е много по-трудна и противовъздушната отбрана. В Киев, да речем, зенитчиците имат повече от час за реакция срещу дронове, прелетели границата. В Харков разстоянието и времето за реагиране са много по-кратки.

От друга страна, малкото разстояние (от руска територия до Харков) позволява на руснаците да използват далеч по-масово разузнавателни дронове, които летят над обсега на зенитните оръдия и направляват въздушните удари по позициите на противовъздушната отбрана. Затова бранителите на Харков трябва да са в постоянно движение, което ги затруднява още повече в изпълнението на задачата им. Възползвайки се от това положение, руснаците се опитват, доколкото е по силите им, да превърнат града в необитаем. Защото Харков до войната бе много важен промишлен център, а тяхната цел е да съсипят по възможност напълно украинската икономика."

Това ли е причината и за засилените бомбардировки по Одеса и Черноморието напоследък?

"Именно. Одеса е основната порта за износа на зърно, а този износ е основният източник на чужда валута за Украйна. Валутата е нужна не само за балансиране на бюджета, но и за заплащане на много от вносните компоненти, необходими на украинската отбранителна индустрия, като чипове от Тайван и Китай и специални материали от САЩ и Германия.

Руснаците разсъждават така: добре, Украйна няма да се съгласи сама да капитулира, но Западът е слабата брънка във веригата. Така че Русия трябва да направи така, че Украйна да бъде колкото се може по-зависима от Запада. Ако украинците загубят приходите си в чужда валута, тогава ще станат още по-зависими от финансовата и оръжейната подкрепа на западняците. Това, според Москва, ще увеличи шанса Западът да принуди Киев да приеме руските условия за мир, т.е. ще увеличи шанса за победа на Русия. Това е причината икономически важни украински центрове и градове да бъдат бомбардирани днес."