Иво Христов: Българският политически модел трябва да бъде зареден с ново доверие

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Таня Милушева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Евродепутатът Иво Христов няма да участва в листите нито на БСП, нито на "Солидарна България", в основата на която е основаното преди 15 години от него движение със същото име. Обединението се включва в предстоящите двойни избори, а резултатите ще покажат има ли "Солидарна България" политически потенциал като обединяващ фактор в лявото пространство.  

В събота станаха ясни номинациите в листата на БСП за европейския парламент. Водач е Кристиан Вигенин, както прогнозира преди дни пред "Хоризонт" евродепутатът Петър Витанов, според когото социалистическата партия ще излъчи най-много двама представители в Страсбург. Другият досегашен представител на БСП и Партията на европейските социалисти Иво Христов също прекратява участието си в листите за бъдещия Европарламент.

"Няма да бъда част от никоя листа – нито европейска, нито национална.

Кандидатурата ми беше издигната от някои организации в БСП, но поради разминавания с курса на ръководство и стила на работа, аз считам за по-почтено да не приемам.

Имам различия и с другите леви формации, защото защитавам идеята за необходимостта от реформа в посока на президентска република, предвид очевидната конституционна криза, в която се намираме. Това е идея, която не се споделя от партиите".

Иво Христов коментира и включването на другия евродепутат от социалистическата партия - Елена Йончева в листите на ДПС.

"След сглобката между ПП-ДБ, ГЕРБ и Пеевски, не е позволено да се изненадваме кой знае колко. Аз не знам какви са мотивите. В политиката обаче трябва да има последователност в ангажиментите. Затова и не участвам на предстоящите избори. Досега не съм получавал подобни оферти.

Не мисля, че преминаването от едно европейско семейство в друго е нещо ново. Това не значи, че е положително. Целият европейски политически модел е в криза. В резултат на това имаме и криза на лидерството". 

И докато социолозите прогнозират, че на предстоящите парламентарни избори не се очертава водач, който да обедини разпадащите се и дясно, а и ляво, БНР попита Иво Христов за бъдещото на една президентска партия - ще има ли скоро такава? Следвайки логиката, че колкото повече се разпада нещо, то толкова повече може да се хомогенизира под водачеството на един човек. Какво ще стане след приключването на мандата на президента Румен Радев? Може ли да се очаква появата на проект за създаването на такава партия? 

През 2016 г. Иво Христов ръководи политическата и комуникационната стратегия на кампанията на Румен Радев за президент, а от януари 2017 г. беше и началник на кабинета му, докато през 2019 г. беше избран за евродепутат.

"За нея се говори от седем години. Не смея да прогнозирам дали ще се появи, или не. Считам, че е необходима. Има и обществени очаквания. Когато 50% от българите не гласуват, те очакват нещо различно от това, което им се предлага.

Българският политически модел трябва да бъде зареден с ново доверие.

Разпадащата се парламентарна република от типа на тази, която ние преживяваме, живее от избори до избори".

Според Иво Христов, президентският модел е по-пригодният за България. 

"В момента няма легитимна фигура, която да централизира изпълнителната власт". 

Каква е гаранцията обаче, че няма да има израждането на президентската република в тоталитарна, каквито примери има и днес, Иво Христов коментира:

"В България колективното взимане на решения катастрофира. Трябва да има легитимна фигура, която да централизира изпълнителната власт. В момента няма такава".